Решение № 2037 от 31.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2037 гр. Пловдив, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330201839 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 51048-S005786/08.07.2011 г. на заместник-териториален директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Винарска изба Брезово - България“ АД с ЕИК 160138359 на основание чл.

104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „В“ вр. чл.

104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.

„ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ” АД с жалбата си и допълнителна молба поддържа доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и иска от съда неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски за такса пред Административен съд.

Въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, прави искане до съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което 1 е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Върху обжалваното наказателно постановление е отбелязано, с резолюция на и.д. зам. директор на ТД на НАП Пловдив, че следва да се счита за надлежно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН от дата 25.04.2019г., като съответно е влязло в сила на 02.05.2019г.

Съобразно разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за да се счита НП за редовно връчено следва да са налице две предпоставки в кумулативна даденост: деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и новият му адрес да не е известен.

За да е налице първата предпоставка не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него. По несъмнен начин е необходимо връчителят да е посетил адреса, неколкократно, но не по-малко от два пъти и то в различно време. Според настоящия съд съобразно събраните по делото писмени доказателства тези условия не са налице. От приложения по преписката протокол за извършена проверка, Серия АА № 0051283 № 3699/12.10.2011г. се установява, че регистрираният адрес на жалбоподателя е посетен еднократно на 12.10.2011г. в 10:45 часа, като е установено, че към този момент обектът не работи, няма портиер или друг служител, който да получи НП, като на входната врата е поставен катинар. Отбелязано е, че проверката е завършила в 11:45ч. Тези данни не са достатъчни, за да мотивират извод, че деецът трайно е прекъснал връзката си с известния по преписката и вписан в ТР адрес.

Изводът, който може да се направи е, че именно към процесната дата на самата проверка - обектът не е работел и затова е бил заключен.

От приетите в хода на делото доказателства се установява, че са налице предпоставките на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Затова и според настоящия съд незаконосъобразно се явява вписването, направено осем години по-късно, че НП следва да се счита връчено и то от дата 25.04.2019г.

За този дълъг период от време наказващият орган очевидно не е направил втори опит за връчване на процесното наказателно постановление. Няма никакви доказателства за активно поведение от страна на наказващия орган за извършени подобни действия.

Възражението на въззиваемата страна, че видно от искане Вх. № С220016000-0074104 за погасяване на публични вземания и разпореждане изх. № 2

С220016-137-0002448/ 28.02.2022г. обжалваното НП било станало „известно“ на жалбоподателя най-късно на 18.02.2022 г. и оттогава следвало да се счита, че тече срокът за обжалване, е изцяло несподелимо от настоящия съдебен състав.

Този довод не държи сметка за изричния текст на чл. 59, ал. 2 ЗАНН, според който НП подлежат на обжалване в 14 - дневен срок от „връчването“ им, а не от узнаването им. Посоченото законово разрешение е изцяло логично и разбираемо, доколкото жалбоподателят би могъл успешно да упражни правото си на жалба и защита, само ако разполага с текста на обжалвания санкционен акт, като този ефект е непостижим, ако нарушителят е запознат само с номера на НП и размера на наложената санкция, но не и с неговото съдържание, от което именно би могъл да черпи аргументи за евентуално допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която при преценка за срочност на жалбата:

- в тежест на административнонаказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване, а не „узнаване“ от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба;

- при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен срок за обжалване на НП.

В конкретния случай, при липса на представени по преписката доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на НП, срокът за обжалване на същото изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.

В допълнение на това са и представените с молба от жалблопадателя писмени доказателства. От представения Акт за дерегистрация на дружеството по ЗДДС от 01.08.2017г. и обективираната в него разписка, изпълнителният директор на дружеството - жалбоподател го е получил лично, т.е. лично му е бил връчен на 09.08.2017г. От представените Протокол за опис на недвижим имот и Съобщение за извършване на опис се установява, че представляващият дружеството-жалбоподател е бил намерен и лично са му били връчени по надлежния ред съответно на 06.02.2012г. и 01.02.2012г. Това мотивира извод, че надлежно връчване на обжалваното НП от страна на 3 наказващия орган е можело да бъде сторено, при това лично на представляващия наказания субект. Тоест на тази дата е можело да бъде връчено и НП, предвид, че му е бил връчен и акта за дерегистрация.

Посоченото се явява допълнително основание да се приеме, че връчването на НП не е редовно, срокът за обжалване не е започнал да тече и жалбата е в срок.

В същото време от страна на наказващия орган са представени писмени документи ведно с молба от юрисконсулт Зафирова, а именно: копие на плик с печат на пощенски оператор от 31.08.2011г., с отбелязване не съществува вече, копие от разписка за изпращане на покана с № СБО9-35801/21.07.2011г., копие на разписка за изпращането на покана от 21.07.2011г., върната с отбелязване за несъществуващ адрес, пощенска пратка от 10.01.2022г. до „Винарска Изба Брезово-България“ АД на адрес **, върната като непотърсена; копие на плик от изпратено съобщение с печат на пощенския оператор 06.01.2020г. и разписка за изпращането на писмо от 05.12.2019г. с отбелязване „непотърсен“; пощенска пратка от 08.11.2019г. до „Винарска Изба Брезово-България“ АД на адрес **, върната като непотърсена; пощенска пратка от 20.11.2019г. до „Винарска Изба Брезово-България“ АД на адрес **, върната като непотърсена; протокол от 18.02.2021г. за посещение на адрес **; протокол от 26.02.2021г. за посещение на адрес **;

Всички описани документи навеждат на многократни опити за връзка с наказания субект и по същество са от естество да обусловят законосъобразност на връчването по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Но в конкретния случай са доказателство за невъзможност за това субекта да бъде призован, във връзка с производство за публично изпълнение и то на адрес в **.

Същевременно, при извършена служебна справка в публично достъпния ТР по партида на дружеството се установява, че именно това е вписания в Търговския регистър адрес на управление на дружеството и адрес по чл.8 от ДОПК, но до 11.03.2011 г., 10:29:23 часа. Поради изложеното изцяло законосъобразно в АУАН като адрес за контакт на дружеството е посочен именно този адрес в **. След 11.03.2011 г., 10:29:23 часа обаче в Търговския регистър е вписан нов адрес на управление, **. Съгласно чл.9 от ЗТРРЮЛНС обявените в търговския регистър обстоятелства се считат за известни на всички граждани и институции от момента на вписването им. Т.е. следва, че 4 вписването на нов адрес на управление всъщност е известно на наказващия орган е изрично отбелязано и в НП. Нещо повече от приложените по преписката документи, изходящи от въззиваемата страна, се установява, че адресът в ** е бил третиран от НАП и като такъв по смисъла на чл.8 от ДОПК.

Това води до извод, че за редовно връчване по смисъла на чл.58, ал.2 от ЗАНН е следвало да се установи дали жалбоподателят е напуснал именно обявения в ТР и посочен в НП адрес - **. В същото време нито един от гореизброените документи, представени от НАП, не сочи на търсене на този адрес, респективно не индикира на прекъсване на връзката с него.

Върху НП е налице отбелязване, че същото се счита връчено от дата 25.04.2019г. И самите предпоставки по чл.58, ал.2 от ЗАНН следва да са налице към тази дата. Същевременно в представените от НАП документи са удостоверени търсения в периода от ноември 2019г. до 2022г. Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се посочи, че единственият документ, представен от НАП, който е релевантен към коректния времеви период, е пратка за връчване на покана с № СБ09-35801/21.07.2011г. Действително същата съвсем законосъобразно е насочена към адрес: **. Този документ обаче също не може да обоснове редовност на връчването по чл.58, ал.2 от ЗАНН, доколкото видно от отбелязването върху пратката, тя е върната, поради обстоятелството, че „получателят вече не съществувал“. Това отбелязване е откровено неправилно, доколкото, видно от приложените по преписката доказателства и извършената служебна справка в ТР, адресатът и към настоящия момент продължава да съществува, като нещо повече той е субект на административнонаказателна отговорност и на публично изпълнение.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

На 08.10.2010 г. на дружеството жалбоподател „Винарска изба Брезово България“ АД била извършена проверка относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. Проверката била извършена от служителя към приходната агенция С. С. П. и оформена в протокол за извършена проверка с № 3151 от 08.10.2010 г. Резултатите от проверката показали, че дружеството-жалбоподател в качеството на осигурител не е спазило срока за внасяне по сметка на ТД на НАП - Пловдив на дължимите вноски за здравно 5 осигуряване за периода от 01.07.2010 г. до 31.07.2010 г. на работещите в дружеството тридесет и две лица по трудови правоотношения.

Възнагражденията за месец юни 2010 г. са начислени на 30.08.2010 г., но не са изплатени и дължимите здравноосигурителните вноски. Дължимите вноски били в размер на 1197,98 лв. и следвало да бъдат внесени до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, т.е. до 30.08.2010 г. Те обаче не били внесени нито в законоустановения срок, нито и към момента на съставяне на АУАН (11.01.2011 г.). Размерът на вноските служителят на ТД на НАП - Пловдив установил въз основа на представени от дружеството документи на 12.10.2010 г. в изпълнение на задълженията си за предоставянето им съгласно ПИП серия АА № 0061374 от 08.10.2010 г.

Нарушението било установено на 12.10.2010 г. при представянето на справки образец КД 127 и КД 128.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен АУАН № S005786/11.01.2011 г. за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „В“ вр. чл. 104, ал.

1 от ЗЗО. Актът е съставен в присъствието на свидетел и представляващия дружеството към момента на съставянето му, Мария Енчева Илиева, в който смисъл е отбелязването по партидата на дружеството в ТР към АВ. Актът е връчен при отказ на представляващия дружеството да получи екземпляр от него и да се подпише върху акта, който отказ е извършен в присъствието на двама свидетели, за което те са се подписали.