Решение № 593 от 10.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Пловдив, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330105630 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ДЗИ-ОБЩО ЗАТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК121718407 против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, чрез Областно пътно управление - Пловдив, ЕИК 0006950890255, гр. Пловдив, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ във вр. чл.

49 вр. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 989,67 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от застрахователното събитие вреди от застрахования, причинени поради виновното бездействие на ответника, както и сумата от 43,71 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 06.11.2021 г. /датата на изтичане на предоставения с регресната покана срок за доброволно изпълнение/ до 13.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 29.07.2021 г., около 18:30 часа, при движение по пътя в посока с. П. и с. Х., управляваният от водача Б. В. Д. л. а. „****“ с рег. № ****, попаднал в необезопасена и необозначена дупка, вследствие на което настъпили повреди по автомобила.

Увреденият при ПТП л. а. бил собственост на „Промосейл“ ЕООД, което имало валидна застраховка „Каско +“ за него, обективирана в застрахователна полица № *****/ 26.10.2020 г., която била със срок на действие от 28.10.2020 г. до 27.10.2021 г.

След като бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие ищецът образувал преписка по щета № *****. Повредите по автомобила били констатирани с опис-заключение по щета от 26.07.2021 г., като общата стойност на новите части, детайл ремонтни дейности била в размер на 989,67 лева. За извършения ремонт била изплатена от ищеца сумата от 989,67 лева с вкл. ДДС с нареждане за групово плащане от 04.08.2021 г.

Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата - ответникът Агенция Пътна Инфраструктура, чрез Областно пътно управление - Пловдив, тъй като тя е длъжна да упражнява непосредствен и постоянен контрол спрямо своите служители, на които е възложила дейността по поддържане на пътната инфраструктура, на който е настъпило 1

ПТП, в изправност, както и да го стопанисва.

Ищецът твърди, че изпратил регресна покана на ответника с изх. номер от 18.10.2021 г., с която предоставило 15-дневен срок за възстановяване на сумата от общо 1004,67 лева, от която 989,67 лева - обещетение по щетата и 15 лева - ликвидационни разноски, но ответника отказал плащане с отговор от 26.10.2021 г., поради което ищецът претендира върху главницата и обезщетение за забава.

Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление - гр. Пловдив, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на предпоставки за възникване на суброгационното право за ищеца. Оспорва твърдението за настъпване на процесното ПТП на републикански път, по описания в исковата молба начин. Оспорва вида и размера на твърдените в исковата молба щети по автомобила. По делото липсвал документ, удостоверяващ събитието от страна на контролните органи на МВР. В тази връзка оспорва и възникването на задължение за ищеца да заплати застрахователно обезщетение, тъй като към преписката липсвал официален документ за удостоверяване на събитието. Оспорва настъпването на всички описани в исковата молба вреди, както и причинната им връзка с твърдяното ПТП. Прави се възражение за съпричиняване на увреждането от страна на водача на увреденото МПС.

Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Установява се от приетата по делото като писмено доказателство комбинирана застрахователна полица № ***** от 26.10.2020 г. по автомобилна застраховка „Каско +“, валидна за периода от 28.10.2020г. до 27.10.2021 г., от която е видно, че същата е сключена между ищеца и „Промосейл“ ЕООД, за процесния автомобил, и в която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши разсрочено на 4 броя вноски.

По делото като писмени доказателства са приети - уведомление за щета ***** по полица ****** „Каско +“ от 30.07.2021г. от заявителя на събитието до застрахователя за настъпилото ПТП, с описание на щетите.

Съставена е калкулация по претенция по щета ***** от 03.08.2021г., с който са установени щети по автомобила: гума предна лява 7.29 мм, гума задна лява 5.31, джанта лята предна лява и джанта лята задна лява и ликвидационен акт, с посочена сума, необходима за отстраняване на щетите в размер на 989,67 лева, от която в доклада по щета е посочено като признато обезщетение и съответно сума за изплащане – 989,67 лева.

Установява се от приетото Преводно нареждане за кредитен превод от 04.08.2021 г., че ищецът е изплатил по банковата сметка на „Танго“ ЕООД сумата от 989,67 лева.

С регресна покана от 18.10.2021 г., ищецът е поканил ответника, чрез Областното му управление в гр. П., да възстанови горепосочената сума на основание чл. 410, ал. 1 КЗ.

Поканата е получена от ответника на 21.10.2021 г., видно от приетото известие за доставяне.

Представено е и отговор на ответника относно отправената регресна покана от ищеца, в който сочи, че претенцията за заплащане на съответната сума следва да бъде предявена по общия исков ред.

По делото са приети като писмени доказателства - Свидетелство за регистрация на МПС - част І и част ІІ; свидетелство за управление на МПС и контролен талон на Б. В. Д.; удостоверение за годишен технически преглед от 01.08.2016 г. и Анекс № 2/22.2.2020г. към комбинирана застрахователна полица по автомобилна застраховка „Каско+“ ******, промяна на собствеността и/или регистрация на МПС.

2

От заключението на в. л. инж. С. М. по назначената автотехническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че между механизма на ПТП и увредите по автомобила, изплатени от ищеца, има пряка причинно - следствена връзка. В. л. сочи, че стойността на ремонта по възстановяване на автомобила към датата на настъпилото ПТП, е 990 лева.

По делото е разпитан водача на автомобила, от чийто показания става ясно, че управлявания от него автомобил е попаднал в дупка на пътя при движение по пътя между с.

П.-Х., която не била обозначена и обезопасена и която дупка водачът не е могъл да избегне.

Автомобилът, който свидетелят управлявал бил спортен, а именно; “****”, с ниски профилни гуми, което позволявало на самата гума да бъде увредена по – лесно, отколкото на обикновена кола, тъй като автомобилът е с нисък борд и при попадане в дупка, гумата се пръскала. Сочи, че дълго време на пътя е имало дупки, за което не веднъж подавал сигнал до кметството и полицията.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане - фактът на настъпване на твърдяното от ищеца ПТП, наличието на неравности на пътното платно, ударът в дупката, настъпилите, вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между наличието на препятствие на пътното покритие и последвалото вредоносно събитие.

От представената по делото застрахователна полица се установява, че е сключен договор за автомобилна застраховка за процесния лек автомобил, като застрахователният договор е със срок на покритие от 28.10.2020г. до 27.10.2021 г., установява се и заплащане на цялата застрахователната премия, дължима по застрахователната полица, поради което и съдът намира, че към датата на произшествието е било налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца, което е покривало съответния риск за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.

Следователно се установява първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата е настъпило ПТП - попадане в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са настъпили вреди по процесния автомобил. От заключението на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са следствие от установената неравност на пътя, като същата е в състояние да причини описаните в исковата молба щети. Механизмът на настъпилото ПТП се установява от разпита на свидетеля - водач на автомобила и се потвърждава от изводите на вещото лице.

Механизмът на процесното ПТП, а именно: попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, довело до увреждане на: гума - предна лява; гума - задна лява; джанта – лята, предна лява и джанта – лята, задна лява, се установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства, включително и от приетото по делото заключение на автотехническа експертиза, което вещото лице поддържа изцяло в съдебно заседание.

В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за съпричиняване, поради нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, които гласят: ал. 1/: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ /ал. 2/: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при 3 избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава цитираните разпоредби и това да е довело до попадането му в процесната дупка.

Не се установи съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.

Следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че липсата на съставен протокол за ПТП от служители на КАТ непременно обуславя извод за недоказаност на твърдяното от ищеца застрахователно събитие, а оттам и неоснователност на претенцията, по следните съображения:

От събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по категоричен начин се установи факта на настъпване на процесното ПТП, съставляващо и застрахователно събитие, неговия механизъм, мястото на настъпването му, нанесените щети и факта на изплащане на застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер.