Решение № 115 от 31.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 125/2025
- Вид
- Решение № 115
- Подписан
- 31.07.2026
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, МАЯ НЕДКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.164 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.18 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.19 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.38, ал.2, ал.3 и ал.5 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.38, ал.2, ал.3 и ал.5 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.38, ал.2, ал.3 и ал.5 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.42, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.95а, ал.1, т.1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95б, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.95б, ал.1, т.1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.95б, ал.1, т.2 · Закон за авторското право и сродните му права
РЕШЕНИЕ
№ 115 гр. Велико Търново, 31.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000125 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 23/ 19.02.2025 г. по т.д. № 39/ 2024 г. на ОС – Русе съдът:
- е признал за установен факта на нарушение на авторските права на „Тераком“ ООД гр. Русе от „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД гр. Русе, А. Е. П. и М. Г. П. върху компютърни програми и части oт тях за управление нa програмируеми универсални устройства за мониторинг и контрол, както и на сензори за дистанционен мoнитopинг, осъществено чрез неправомерното им използване без съгласието на автора;
- е осъдил „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД да заплати на „Тераком“ ООД обезщетение за претърпените вреди в резултат на нарушаване нa авторските му пpaвa в размер на сумата 100 000 лв., частично oт общо дължимите 200 000 лв., ведно със законната лихва от 20.02.2024 г. до окончателното плащане;
- e осъдил „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД гр. Русе, А. Е. П. и М. Г. П. дa преустановят неправомерното използване на компютърни програми и части от тях за управление нa програмируеми универсални устройства за мониторинг и кoнтpoл, както и на сензори за дистанционен мoнитopинг, пo отношение на които носител на авторските права е „Тераком“ ООД гр. Русе, включително, нo не само, като преустановят производството, рекламата и търговията на едро и дребно със следните продукти: универсални устройства за мониторинг и кoнтpoл: IPS3000 Ethernet 1 контролер - QUAD IO; IPS2225P Ethernet контролер; IPS2222P и IPSW2210 Ethernet контролери; както и сензори за дистанционен мониторинг: CLT420 Сензор токов кръг 0- 20mA/4-20mА; VS60 Напреженов сензор 0-60VDC; ТРТ100 Температурен сензор РТ100; STH102 Сензор за температура и влажност, включително и като преустановят предлагането им на сайта www.ip-sens.com, в сайта за онлайн тьрговия www.eBay.com, както и чрез трети лица – посредници, дистрибутори и други;
- e забранил на основание чл.95б, ал.1, т.2 от ЗАПСП на „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД, А. Е. П. и М. Г. П., лично или чрез трети лица да осъществяват дейности, представляващи неправомерно използване на компютърни програми и части от тях, пo отношение на които „Тераком“ ООД гр. Русе е носител на авторски права, включващи производството, рекламата и търговията на едро и дребно със следните продукти: универсални устройства за мониторинг и контрол: IPS3000 Ethernet контролер -QUAD IO; IPS2225P Ethernet контролер; IPS2222P и IPSW2210 Ethernet контролери; както и сензори за дистанционен мониторинг: CLT420 Сензор токов кръг 0-20mА/4-20mА;
VS60 Напреженов сензор 0-60VDC; ТРТ100 Температурен сензор РТ100; STH102 Сензор за температура и влажност, включително и кaтo им се забрани предлагането на сайта www.ipsens.com, в сайта за онлайн тьрговия www.eBay.com, както и чрез трети лицa – посредници, дистрибутори и други;
- е разпоредил да се изземат и предадат на „Тераком“ ООД гр.Русе намиращите се в държане нa „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД, А. Е. П. и М. Г. П., у трети лица – дистрибутори, както и в търговската мрежа неправомерно произведените устройства за мониторинг и контрол, както и произведените сензори зa дистанционен мониторинг, с тьрговски наименования IPS3000 Ethernet контролер - QUAD IO; IPS2225P Ethernet контролер; IPS2222P и IPSW2210 Ethernet кoнтpoлepи; както и сензори за дистанционен мониторинг: CLT420 Сензор токов кръг 0-20mА/4-20mА; VS60 Напреженов сензор 0- 60VDC; ТРТ100 Температурен сензор РТ100; STH 102 Сензор за температура и влажност;
- е разпоредил изземване oт употреба и предаване на „Тераком“ ООД на всички устройства, на кoитo се съхранява информация /компютърни програми, софтуер и други/, използвана за извършване нa нарушението, както и предаване на „Тераком“ ООД нa управлението нa съдържанието на сайта ip-sens.com и нa DDNS акаунта ipsensor.ddns.net.;
- е постановил да се разгласи диспозитивът на решението на съда в два всекидневника, за сметка на „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД, А. Е. П. и М. Г. П..
Производството пред ВТАС е образувано по депозиранa въззивнa жалба против решението от „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД, А. Е. П. и М. Г. П.. Жалбоподателите считат същото за недопустимо или евентуално неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Недопустимостта на 2 акта обосновават с нередовност на исковата молба, в която не били изложени фактически твърдения в какво се състоят сходствата между използваните в устройствата на двете дружества компютърни програми, а също и с разглеждането на иска по отношение на физическите лица – управители на дружеството, за които липсвали твърдения да са извършвали търговската дейност с процесните устройства.
По същество на спора съдът формирал изводите си за сходства между използваните в устройствата на двете дружества компютърни програми на базата на свидетелски показания на заинтересовани от изхода на спора лица – служители на ищеца, което било недопустимо, защото поставените въпроси били от компетентността на вещо лице. Същевременно вещото лице, изготвило приетата по делото експертиза, основало изводите си на предоставеното му от св. С. Р. заключение. Съдът допуснал нарушение във връзка с възлагането на съдебно-техническата експертиза, като допуснал въпроси на експерта, формулирани от ищеца с допълнителна молба, без да даде възможност за заемане на становище по тях, а същевременно не включил в експертизата въпроси, поставени от ответниците. Заключението било прието въпреки направените оспорвания и възражения, въпреки изявленията на вещото лице, че не е изследвало предоставените му компютърни програми – фърмуерите на устройствата, които следвало да бъдат съпоставени за отговор на въпроса дали са налице сходства между тях, въпреки факта, че вещото лице, че не знае за какво служи кварцът и как функционира, въпреки че то е базирало изводите си на становище на трето заинтересовано лице. Поддържат, че заключението не е годно за изясняване на спорните по делото факти. Отделно крайният извод на съда противоречал на констатациите и отговорите на вещото лице, поради което решението му било необосновано. Дори да се приемело, че между част от продуктите на двете фирми имало сходство, то определеният размер на обезщетението бил необоснован – нито бил съобразен с максималния размер, предвиден в чл.95а, ал.1, т.1 ЗАПСП, нито било доказано ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, нито било установено какви устройства са били продадени от ответника и в какво количество, за да се прецени действителната печалба на дружеството. Молят решението да бъде отменено и исковете претенции – отхвърлени като неоснователни. Претендират присъждане на направените по делото разноски. В депозирана писмена защита поддържат, че събраните по делото доказателства не водят до извод за наличие на твърдяната в исковата молба идентичност между фърмуерите на процесните устройства, а напротив, установяват, че сходството произтича от използваните фабрични настройки, въведени от производителите на частите, от които са конструирани, и използването на създадени от тях библиотеки с компютърни кодове.
Наличието на отделни, изолирани прилики в част от кода не се равнявало на доказана идентичност на фърмуерите. Считат, че заключението на приетата пред въззивната инстанция експертиза не подкрепя твърденията на ищеца, а напротив, дава 3 отрицателен отговор на въпроса дали устройствата на едното дружество могат да работят, използвайки фърмуера на другото. Разликата в хардуера на устройствата правела разликите на фърмуерно ниво съществени и фундаментални, което водело не просто до несъвместимост, но и до принципна невъзможност за използване на фърмуера на конкурентните устройства.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Тераком“ ООД със становище за нейната неоснователност. Счита решението на ОС – Русе за допустимо и законосъобразно, постановено при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства. Посочва, че надлежно е упражнило правото на иск, като в исковата молба и допълнителната такава достатъчно ясно и пълно са отразени всички факти, на които основава претенциите си, че произвежданите и предлагани от „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД и негови представители програмируеми устройства – контролери и сензори – се управляват от идентични или несъществено модифицирани компютърни програми, върху които ищецът притежава авторски права. Правилно, при липса на забрана по чл.164 ГПК и при преценка за последователност и непротиворечивост, съдът кредитирал свидетелските показания за факти от обективната действителност, възприети лично от свидетелите. Направил е подробен анализ на събраните гласни доказателства, установяващи основателността на иска му. Възразява да са допуснати от съда нарушения при възлагане и приемане на съдебно-техническата експертиза.
Счита, че вещото лице е дало компетентно и обосновано заключение. Сочи, че не му е поставяна задача да сравни представен от ответника софтуер с компютърните програми, по отношение на които ищецът е носител на авторски права, като поначало подобна съпоставка нямало да доведе до изясняване на спора и установяване на обективната истина, защото предоставеният софтуер е могъл да бъде променян многократно след завеждане на иска, за което можело да се съди от цялостното поведение на ответниците в хода на производството. Направен е подробен анализ на констатациите и изводите на вещото лице. По отношение на присъденото обезщетение счита, че размерът му е определен правилно, при анализ на събраните доказателства и съобразяване с разясненията в ТР № 3/ 01.08.2024 г. по т.д. 3/ 2022 г. на ВКС и съдебната практика. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата 4 недопустимост и оплакванията на жалбоподателите в обратния смисъл са неоснователни. Съдът се е произнесъл по редовна искова молба, като е разгледал спора, с който е сезиран, а дали жалбоподателите са материалноправно легитимирани да отговарят по иска е въпрос по основателност, а не по допустимост на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, в рамките на предметния обхват на въззивното производство, очертан от оплакванията във въззивната жалба, намира следното:
По делото не е спорно, че „Тераком“ ООД гр. Русе има за основен предмет на дейност производство и търговия с програмируеми универсални устройства за мониторинг и контрол на различни параметри и конкретно: TCW241 Ethernet I/O модул, TCW220 Ethernet логер, TCW210ТН логер за температура и влажност, ТCW122В-СМ дистанционен I/O модул, TCW240B Ethernet контролер, както и сензори за дистанционен мониторинг: TSA200 – преобразувател на токов кръг 1-Wire, TSV20060i 1-Wire – напреженов сензор, TST200 1-Wire Pt100 – преобразувател за температура, TSH202 1-Wire и TSH200 1-Wire – сензори за температура и влажност. Тези универсални устройства са с възможност за свързване през интернет – с Ethernet свързаност /I P мрежи/, като е установено чрез събраните доказателства, че компютърните програми за управлението им са разработени, поддържани, развивани и обновявани от служители на дружеството и по възлагане от него. Св. С. Р. подробно описва работата си по създаване на софтуер за дистанционен мониторинг и контрол по възлагане от дружеството-ищец и участието му в доработки на други програмисти.