Решение № 1264 от 13.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1264 гр. С., 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000500029 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 261957 от 13 юни 2022г. по гр. д. № 11525/2020г.

Софийски градски съд, І ГО, 21 състав е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на С. С. С. сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие смъртта на П. К. К. - дете на ищцата, настъпила при ПТП на ********г. в района на гр. С. на автомагистрала „Тракия“, виновно причинена от К. Н. П. при управление на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № ********, ведно със законната лихва от 15.07.2020г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска над тази сума до предявения размер от 200 000 лева поради съпричиняване и искането за присъждане на законна лихва в частта му за периода от 18.06.2020г. до 14.07.2020г.; осъдил ответника да заплати на адв. С. Н. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. в размер на 4 147,50 лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 6000 лева и разноски в размер на 300 лева; осъдил ищцата да заплати на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1882,50 лева и разноски в размер на 112,50 лева. Посочено е в решението, че делото е разгледано с участието на 1

„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД като трето лице помагач на страната на ответника.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решението по гр. д. № 11525/2020г. на СГС в негова осъдителна част – над присъдения размер на обезщетението от 75 000 лв. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушения като резултат на материалния закон, – чл. 52 и 51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяна на решението в посочената осъдителна част и вместо това отхвърляне на предявения иск за разликата до уважения размер.

С. С. С. е оспорила въззивната жалба на ответника и от своя страна е подала насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част – над размера от 150 000 лв. до 200 000 лв. С довод за нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер от 200 000 лв. ведно със законната лихва от 18.06.2020г.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на делинквента, за обезщетение за вреди от смъртта на сина й, в размер на 200 000 лв. Обезщетението, което е присъдено, е изчислено след приспадане на приноса на пострадалия към вредоносния резултат, изразяващ се в пътуване в автомобил без поставен предпазен колан.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание 2 застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, в случая обаче той е осъден с влязла в сила присъда.

С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя е увредено лице от ПТП, станало на ********г., от което е настъпила смъртта на сина й П. К. К., а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента К. П. (вж. чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ), осъден за причиняването на смъртта на пострадалия със задължителен за гражданския съд акт - присъда (чл. 300, чл. 413, ал. 2 НПК ). Следователно установено е на настоящия етап от производството, че ищцата е претърпяла вреди от смъртта на сина си П., причинена при ПТП.

Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе за оплакванията на жалбоподателите и искането, отправено към въззивния съд, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди страданието и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от ищцата, чиято легитимация като увредено лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението по същество се оспорват като необосновани откъм преценка на вредите и като резултат направени в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Спорен е и въпросът има ли принос към вредоносния резултат пострадалият и на колко се оценява приносът му, изразяващ се в неизползването на предпазен колан.

Жалбоподателят - ответник счита, - като по този начин, подобно на другите си доводи в жалбата, преповтаря свои възражения от защитата си по същество срещу иска от отговора на исковата молба, - че определеното 3 обезщетение от 200 000 лв. е завишено, тъй като в показанията на св. С. не са посочени конкретни факти за отношенията ищца - пострадал, а те съдържат мнение, отделно от това сочи, че ищцата е живяла, макар и в една къща, в отделно домакинство и има още един син. Изтъкнат е и довод, несъвместим с морала и граничещ с цинично отношение, „че ищцата разполага с физическо време да преодолее тежката загуба“. По повод оплакванията си за неправилно определен принос на пострадалия от 25 %, ответникът е изтъкнал в жалбата си, че смъртта на пострадалия, който не е ползвал предпазен колан, се дължи на тежката черепно-мозъчна травма, получена при свободното движение на тялото, и тази травма при ползване на колан, съгласно заключението на комплексната експертиза, нямало да се получи, а гръдната би била по-лека, както и с голяма сигурност и общото му състояние би било по-леко и с голяма вероятност смъртният изход би бил избегнат. Подчертано е, че водачът на автомобила, в който е бил пътник пострадалият, управлявал с несъобразена с пътните условия скорост, не е могъл да предвиди автомобил, спрял на магистралата в лентата за изправарване, след завой и липсата на сигнализация на автомобила. Така е обоснован по-голям принос към вредоносния резултат на самия пострадал, но с оглед искането във въззивната жалба, се иска намаляване на обезщетението с 50 %, доколкото решението е обжалвано над присъдения размер на обезщетението от 75 000 лв. От своя страна жалбоподателката – ищца в своята насрещна въззивна жалба, без да се обосновава, поддържа, че съдът неправилно е приел, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, а евентуално той не следва да е в определения от съда размер.

За да се произнесе по съществото на спора, САС взе предвид следното :

От показанията на св. П. – признат за виновен за причиняването на смъртта на сина на ищцата, е установено по делото и това не е спорно, че пострадалият П. К. е бил на задната седалка зад водача (зад свидетеля), като увредите в автомобила, управляван от свидетеля, били в лявата му предна част – пред лявата предна гума, а мястото, където бил спрян автомобилът, в който свидетелят се ударил, не било обозначено с триъгълник или светлоотразителни светлини.

За причиняването на процесното ПТП и на смъртта на П. К., както се 4 посочи, водачът П. е признат за виновен с влязла в сила на 26.01.2022г. присъда по НОХД № 1521/2021г. на СГС, НО, 27 състав, изменена от въззивния съд, - за това, че на 18.06.2020г. около 18.20 часа в района на гр.С., на автомагистрала „Тракия” при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Тойота”, модел „Авенсис” с ДК № ******** с посока на движение от гр.Пловдив към гр.С. на около 120 метра преди 8-мия километър на магистралата посока вход С., нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 2, изр. 2 НК - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, в резултат на което и по непредпазливост причинил смъртта на П. К. К. и причинил средна телесна повреда на едно лице, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.„б” вр. ал.1, б.„в” НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК вр. чл.58а, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК съдът го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване било отложено, лишил го и от право да управлява моторни превозни средства за същия срок.

Според неоспореното заключение на изслушаната по делото комплексна авто-техническа и медицинска експертиза, от чийто констатации изхожда в решаващата и дейност и въззивният съд, смъртта на П. К. – пътник на зядната лява седалка, се дължи на тежката черепно- мозъчна травма, довела до обширно, тежко увреждане на главния мозък, прогресивен мозъчен оток, преустановяване дейността на дихателния и сърдечно-съдовия мозъчен център, дихателна и сърдечна недостатъчност, като леталният изход е ускорен и от развилата се двустранна пневмония; уврежданията на главата са получени в лявата средна греда на купето при удар, тъй като скалпиращата рана на челото съответства на удар в твъд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност, а от удара в облегалката на шофьорската седалка се е получила и гръдната травма – счупване на четвърто ребро вляво и контузията на белите дробове.Съгласно заключението, при поставен колан не би следвало тялото на пътника да се отклони напред и косо вляво и да настъпи удар в средната, лява колонка на купето, тъй като коланът би задържал торса и седалището към задната седалка. По тази причина в заключението на комплексната експертиза е прието, че пострадалият П. К. е бил без поставен предпазен колан. От техническа и медицинска гледна точка, при поставен колан, травматичните му увреждания биха се различавали 5 значително от така установените увреди по локализация и тежест, като найвероятно биха липсвали черепно-мозъчната травма и травмата на мищницата, а гръдната травма би била по-лека, като с голяма сигурност може да се предположи, че общото състояние на пострадалия би било по-леко и с голяма вероятност смъртният изход би се избегнал (какъвто, видно от фактите по делото, е избегнат при останалите лица в автомобила).

Според показанията на св. С., чиято кръстница е ищцата, отношенията мeжду С. и сина й П. били добри, тя и семейството му живеели в една къща, не се карали, погаждали се, било като едно семейство, помагали си един на друг; С. готвила на П., перяла му, смъртта му й се отразила много зле, не можела да прежали сина си, ходила с черна забрадка, умърлушена, често си говорила сама и несвързани работи, често ходила и на гробища заедно със съпруга си.

С оглед така установеното по делото и по основите спорни въпроси на въззивното производство, въззивният съд намира следното :

Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, претендиращ обезщетението, както и обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат. Съобразно приетото за установено по-горе, въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд отчете стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на сина на ищцата, когото тя е била на почти 64г., а той на 44г. (въпреки, че възрастта, както на пострадалия, така и на преживелия, не съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях, доколкото емоционалните и психологически аспекти на страданието не се предпоставят еднозначно от определена възраст), с която е той е живял в една къща; степента на преживените негативни емоции; скръбта от фаталната загуба, вкл. и обстоятелството, че майката ще продължава да изпитва и в бъдеще 6 страдание от загубата на своя син, като в случая независимо дали има и друго дете, тя е лишена от присъствието, споделянето на живота си и житейската подкрепа на загиналия (така свидетелските показания, на които съдът дава вяра, правдоподопбни откъм обстановката, за която се отнасят).