Определение № 3882 от 12.09.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1685/2024
- Вид
- Определение № 3882
- Подписан
- 12.09.2024
- В сила
- 12.09.2024
- Състав
- Тони Кръстев, Ралица Цанкова Райкова, мл.с. Гинка Тодорова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 498 ал.3 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3882 гр. Варна, 12.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Тони Кръстев
Членове:
Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501685 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. No 54147 / 03.07.2024г. /номер на ВРС/ на Г. Й.
Ив. - Б., ЕГН **********, с адрес: *******, срещу Определение от осз, проведено на 27.06.2024г., обективирано в Протокол No 3913 / 27.06.2024г. по гр.д. 7916 / 2023г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която производството по гр.д. 7916 / 2023г. на ВРС е прекратено относно предявения от жалбоподателката срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, иск за заплащане на обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди в размер на 1000лв. – частичен иск от 2000лв., изразяващи се в преживян стрес от ищцата вследствие на процесното ПТП и от невъзможността да използва автомобила си, на основание чл. 130 от ГПК.
Жалбоподателката счита определението за неправилно и незаконосъобразно, като сочи, че преди да подаде исковата молба в съда е отправила писмена застрахователна претенция по отношение на претендираните неимуществени вреди. Доказателства, обаче, не съхранява и поради тази причина е представила доказателства, че след завеждане на делото, в хода на производството е отправила такава. Цитира практика в насока, че производството не е недопустимо. Отправя искане за отмяна на прекратителното определение и за продължаване на съдопроизводствените действия, както и за присъждане на разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от застрахователя, който оспорва жалбата. Сочи, че определението е правилно и законосъобразно. Към него не е отправяне застрахователна претенция за заплащане на неимуществени вреди преди депозиране на исковата молба.
Моли за потвърждаване на определението, както и за присъждане на разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
1
Производството по гр.д. 7916 / 2023г. по описа на ВРС, 40 състав е образувано по искова молба, подадена от Г. Й. *******, с която претендира да бъде осъдено „Дженерали застраховане“ АД, да заплати сумата от 1250 лева частичен иск от 3000 лева – неплатен остатък от общо 4668,25 лв. за застрахователно обезщетение за имуществени вреди – унищожени задна броня, врата багажник, лайсна врата багажник, основа задна броня, вентилационна клапа задна маска, увредени спойлер задна броня, престилка задна, греда багажник, греда ключалка, държач средна задна броня на собствения на ищеца л.а. „Тойта Рав 4“ с рег. № *******, настъпили на 13.04.2023г. вследствие на застрахователно събитие /покрит застрахователен риск/ - ПТП причинено виновно от водач управлявал застрахован по застрахователен договор „Гражданска отговорност“ /застрахователна полица/ BG/08/123000197736, лек автомобил Марка: Renault, модел: Master, с ДК рег. № *******, Рама: *******, както и сумата от 1000 лева частичен иск от общо 2000 лева за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – преживян стрес от ищцата вследствие на същото ПТП и от невъзможността да използва автомобила си, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.06.2023г. в съда до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се сочи, че ищцата е предявила застрахователна претенция, като застрахователят е изплатил сумата от 1668,25 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, с която сума ищцата не е съгласна. Не се сочи дата на предявяване на претенцията и не се представят доказателства в тази връзка.
С отговора на исковата молба застрахователят е оспорил твърдението, че към него е била отправена претенция за заплащане на неимуществени вреди. Не се представя застрахователната преписка, водена при него по отношение на имуществените вреди.
С определението по реда на чл. 140 от ГПК, ВРС е дал указания на ищцата да посочи кога е предявила претенцията си за неимуществени вреди, като представи доказателства и да уточни твърдените от нея факти и обстоятелства по тази претенция.
С уточнителна молба от 27.11.2023г., ищцата сочи, че едновременно с претенцията за имуществени вреди е отправила и такава за неимуществени, като не разполага с доказателства в тази връзка. Прави искане по реда на чл. 190 от ГПК ответникът да бъде задължен да представи цялата преписка по застрахователната щета, вкл. предявените застрахователни претенции. С молбата се правят уточнения и по фактите и обстоятелствата по заявения пред съда иск за заплащане на неимуществени вреди, които са извън предмета по произнасяне на настоящия въззивен състав. В молбата се сочи още, че е предявена повторно претенцията в хода на производството и се представят доказателства /заявление, получено от застрахователя на 23.11.2023г./. Същите доказателства се представят и в рамките на проведеното осз на 27.06.2024г., като не са приети от съда.
С уточнителна молба от 08.12.2023г. застрахователят сочи, че преди депозиране на исковата молба застрахователна претенция към него за неимуществени вреди не е предявявана.
2
В осз, проведено на 27.06.2024г., ВРС след като е приел, че претенцията е предявена след завеждане на исковата молба е постановил обжалваното определение за частично прекратяване, доколкото е налице отрицателната процесуална предпоставка на чл. 498 ал.3 от КЗ.
ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.
По същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 498 ал.3 от КЗ поставя допълнителна /специална/ предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, като увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В този смисъл и константна е практиката на съдилищата, че допустимостта на производството пред съда зависи от предявяване на извънсъдебна претенция през застрахователя и настъпване на някоя от трите хипотези по чл.
498 ал.3 от КЗ.
Съдът, обаче, следва да вземе предвид възникналите към момента на проверката на допустимостта на иска процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, съответно отпадането на процесуалните пречки - на отрицателните процесуални предпоставки. / в този смисъл определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1614/2018 г. на ВКС, I т.о.; определение № 352/26.06.2018 г. по ч.т.д. № 1027/2018 г. на ВКС, II т.о. ; определение № 224/15.05.2019 г. по ч.т.д. № 805/2019г. на ВКС, II т.о.; / При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите, така и на допълнителните /специални/ предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск. В конкретния случай – предявена пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за твърдените настъпили неимуществени вреди и съответно наличие на някоя от хипотезите по чл. 498 ал.3 от КЗ - изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, отказ да изплати или несъгласие с изплатения размер.
Действително липсват доказателства за заявяване на извънсъдебно искане към застрахователя преди датата на подаване на исковата молба, но са ангажирани такива за предявяване на претенцията за заплащане на неимуществени вреди в хода на производството /на 23.11.2023г./, като към датата на постановяване на прекратителното определение /27.06.2024г./ тримесечният срок е изтекъл.
ВРС е следвало да съобрази това обстоятелство /изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ/ в хода на образуваното пред него производство на основание чл. 235 ал.3 от ГПК. Към датата на произнасяне с обжалваното определение е отпаднала процесуалната пречка за разглеждане на иска на увреденото лице по същество / в този смисъл определение № 3
179/15.04.2019 г. по ч.т.д. № 859/2019 г. на ВКС, I т.о./.
Отделно, с оглед на твърденията на ищцата, че не разполага с доказателства за заявената от нея застрахователна претенция преди датата на подаване на исковата молба, съдът е следвало да съобрази и отправеното искане да бъде задължен застрахователят да представи всички налични доказателства по преписката, които се съхраняват при него и едва след представянето е следвало да се произнесе по допустимостта на производството с оглед наличие на предпоставките по чл. 498 ал.3 от КЗ.
Налага се извод за основателност на частната жалба, поради което и обжалваното определение следва да бъде отменено.
По разноските: Разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат, доколкото делото не приключва с окончателен съдебен акт по същество на спора. Същите следва да се съобразят в исковото производство.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от осз, проведено на 27.06.2024г., обективирано в Протокол No 3913 / 27.06.2024г. по гр.д. 7916 / 2023г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която производството по гр.д. 7916 / 2023г. на ВРС е прекратено относно предявения от жалбоподателката срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, иск за заплащане на обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди в размер на 1000лв. – частичен иск от 2000лв., изразяващи се в преживян стрес от ищцата вследствие на процесното ПТП и от невъзможността да използва автомобила си, на основание чл. 130 от ГПК.
ВРЪЩА делото на РС - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от жалбоподателката срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, иск за заплащане на обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди в размер на 1000лв. – частичен иск от 2000лв., изразяващи се в преживян стрес от ищцата вследствие на процесното ПТП и от невъзможността да използва автомобила си, ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 274 ал.3 и ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4