Решение № 3 от 10.01.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Стара Загора, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. И. като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20215501001430 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение №122/19.08.2021 г. по гр.д. №2189/21 г. по описа на Районен съдК. се отхвърля предявеният от М. Г. Г., ЕГН********** от гр. К., обл. ***, против „М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***, представлявано от В.Г.С. изпълнителен директор иск, с който се иска от съда да признае за установено, че не му дължи сумата от 17000.00 лв. /седемнадесет хиляди лева/, формирана, както следва: главница - 7635.83 лв., лихви, начислени от предишен кредитор/ считано до 04.12.2012 г. 2328.24 лв., законна лихва, от 04.12.2012 г. до 21.08.2018 г. - 4430.91 лв. и от 21.08.2018 г. до 31.01.2021 г. - 3605.02лв., предявен като отрицателен иск частично, за сумата от 8 000.00 лв.

/осем хиляди лева/ като неоснователен и недоказан.

Въззивникът М. Г. Г. обжалва постановеното първоинстанционно решение като излага подробни съображения.Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора като се уважи предявения иск ведно със законните последици.

Въззиваемият „М.“ АД ЕИК *** чрез процесуалния си представител изразява становище,че въззивната жалба следва да се остави без уважение.Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Производството е образувано по искова молба от М. Г. Г., от гр. К., обл. ***, ЕГН **********, против „М.“ Ад, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***, 1 представлявано от В.Г.С., в качеството на изпълнителен директор.

Ищецът твърди, че на 13.06.2006 г., между него и „Е.“АД, в изпълнение на чл.11 от Договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство, възникнали договорни отношения, по повод сключен Договор за поръчителство, в качеството му на „поръчител“ по сключен Договор за банков кредит от 18.06.2006 г./ с последващ Анекс № 1 към Договора от 17.12.2010 г./, със страни „У.“АД /частен правоприемник на „Е.“АД/, в качеството на „Кредитор“ и С.Г.Ч., ЕГН **********, в качеството на „Кредитополучател“.

Сочи, че във връзка с неизпълнение от страна на кредитополучателя на поетите по сключеният Договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство, кредиторът „У.“АД, се снабдил с Изпълнителен лист, въз основа на Заповед № 367 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадени по ч.гр.д. № 568/2012 г. по описа на РС- гр.

К., въз основа на който изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 415/2012г. по описа на ЧСИ М.К., рег. №823 от Регистъра към КЧСИ.

Обстоятелства, които станали известни на ищеца едва през 2018 г., когато бил наложен запор върху получаваното от същия трудово възнаграждение, съгласно предприетите действия от страна на ЧСИ М. К., когато станало известно и обстоятелството, че „Взискател“ по образуваното изп. д. бил „М.“АД, в качеството на изкупил дълга му от „У.“ АД, и нов „кредитор“ по вземанията на Банката, съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 04.12.2012г., с твърдението, че ищецът бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането.

Твърди, че незабавно предприел действия за защита на правата си и чрез упълномощен от негова страна адвокат - К. Л., от състава на Адвокатска колегия - гр. П., депозирал Възражение по реда на чл. 423 от ГПК срещу издадената Заповед № 367/12.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 568/2012 г. по описа на РС-К..

С Определение № 327/14.02.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 300/2019 г. по описа на ОСП., въззивната инстанция не приела направеното от името на ищеца, чрез процесуалния му представител - адв. Л., възражение по чл. 423 от ГПК.

Сочи, че според мотивната част на т. 4 от ТР № 4/2013 г. т. на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основавало на Договор за цесия, на общо основание трябвало да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, като в противен случай прехвърлянето на вземането нямало да има действие по отношение на него /по аргумент на нормата на чл. 99 ал. 4 ЗЗД/. Твърди, че не дължи погасяване на претендираната по изп.д. № 415/ 2012 г. по описа на ЧСИ М. К. сума, формираща цената на иска, по отношение на която се позовава на изтекла погасителна давност в своя полза.

Липсвали доказателства за надлежното му уведомяване от страна на ЧСИ за образуваното изпълнително дело, но дори и в най-благоприятният вариант /напълно хипотетично/, ако се приеме, че, подписът, положен на обратната разписка № 9090717487, е на ищеца Г., били изтекли повече от 5 години, считано до датата на налагането на запор върху трудовото му 2 възнаграждение.

С оглед изтеклият период от време, задължението по изпълнителното дело било погасено по давност и възможността да се търсят посочените суми от Г., в качеството му на „поръчител“, била преклудирана, като се позовава и на обстоятелството, че по отношение на вземанията по договори за кредит бил приложим общият 5-годишен давностен срок по чл.

110 ЗЗД, позовавайки се на съдебната практика в тази насока - Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 523/2011 г. на 3-то г.о., съгласно което, при този вид договори било налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Поради тази причина се сочело, че бил приложим общият 5-годишен давностен срок. Сочи, че по този начин, за Банката била преклудирана възможността да търси задължението към днешна дата от ищеца Г., в качеството му на „поръчител“.

Моли, съдът да признае за установено по отношение на ответника „М.“АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***, представлявано от В.Г.С., в качеството на „Изпълнителен директор“, че ищецът М.Г. не дължи сумата от 17000.00 лв./седемнадесет хиляди лева/, претендирана от ответната страна, формирана, както следва: главница 7635.83 лв., лихви, начислени от предишен кредитор/ считано до 04.12.2012 г. - 2328.24 лв., законна лихва, от 04.12.2012 г. до 21.08.2018 г. - 4 430.91 лв. и от 21.08.2018 г. до 31.01.2021 г. - 3605.02 лв., като към момента предявява настоящият отрицателен иск частично, за сумата от 8000.00 лв. /осем хиляди лева/, която сума представлява 1/2 ид.ч. от общо претендираната сума от 17 000 лв. /седемнадесет хиляди лева/, от страна на ответника, с произтичащите от това законни последици. Претендира разноски в производството.

Ответникът, чрез процесуалния му представител заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че на 13.06.2006 г. между „Е.“ АД (чийто частен правоприемник е „У.“ АД) и С.Г.Ч., в качеството му на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство, като от същата дата бил сключен и Договор за поръчителство с В.Г.М. и М. Г. Г., в качеството им на поръчители по Договора за потребителски кредит. На 17.12.2010 г. бил сключен Анекс № 1 към Договора за банков кредит между „У.“ АД (в качеството му на частен правоприемник на „Е.“ АД) и С.Г.Ч., в качеството му на кредитополучател, и В.Г.М. и М. Г. Г., в качеството им на поръчители. Поради преустановяване на плащанията по кредита „У.“ АД депозирало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу С.Г.Ч., М. Г. Г. и В.Г.М.. Въз основа на това заявление Районен съд - гр. К. издал Заповед за изпълнение № 367/12.06.2012 г. и Изпълнителен лист от 12.06.2012 г. по ЧГД № 568/2012 г.

Сочи, че на 06.07.2012 г. „У.“ АД, въз основа на посочените по-горе Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, депозирало молба за образуване на изпълнително дело срещу С.Г.Ч., М. Г. Г. и В.Г.М. при ЧСИ М.К., рег. № 823 при КЧСИ. Въз основа на депозираната молба било образувано изпълнително дело № 415/2012г.

Твърди, че на 04.12.2012 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „У.“ АД и „М.“ АД. „У.“ АД, в качеството си на продавач, прехвърлило на 3

„М.“ АД всички свои вземания по отношение на С.Г.Ч., М. Г. Г. и В.Г.М.. „М.“ АД било упълномощено от цедента „У.“ АД да уведоми длъжниците за извършената цесия. С оглед на осъществената цесия „М.“ АД бил конституиран като взискател по процесното изпълнително дело по описа на ЧСИ М.К..

Сочи, че твърденията на М.Г. в исковата молба, че поради липсата на уведомяване за цесия същият не дължи на „М.“ АД процесните суми били неоснователни, доколкото липсата или наличието на такова уведомяване не влече невъзможност за цесионера да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, а единствено имало значение при изследване на противопоставимостта на цесията на длъжника, в случай че последният е платил на цедента, какъвто счита, че не се спори и от ищеца, че не бил настоящият случай.

Излага подробни аргументи,че давността не е изтекла. Моли съда, след като се увери в основателността на твърдените в настоящия отговор обстоятелства, да постанови решение, с което да отхвърли предявения от М. Г. Г. срещу „М.“ АД иск за недължимост на сумите, представляващи вземане по процесния изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност на самото вземане, като неоснователен.Претендира разноски в производството.

В хода на производството се установява следното:

Видно от приложения по делото Договор за поръчителство от 13.06.2006 г., между ищеца и „Е.“АД, в изпълнение на чл.11 от Договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство, възникнали договорни отношения, по повод сключен Договор за поръчителство, в качеството му на „поръчител“ по сключен Договор за банков кредит от 13.06.2006 г., със страни „У.“АД /частен правоприемник на „Е.“АД/, в качеството на „Кредитор“ и С.Г.Ч., ЕГН **********, в качеството на „Кредитополучател“.

Приложено е ч.гр.д. 568/2012г. по описа на РС-К.. Видно от същото, по отношение на С.Г.Ч., ЕГН **********, В.Г.М., ЕГН ********** и М. Г. Г., ЕГН ********** въз основа на заявление от 19.05.2012 г. от заявителя „У.“ АД с ЕИК ***, гр. С., е била издадена Заповед за изпълнение № 367/12.06.2012 г. по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, както следва: 7 635,83 лева - главница по Договор за банков кредит с поръчителство от 13.06.2006 г. и анекс към него; 2 242,40 - договорна лихва; законна лихва върху главницата, считано от 19.05.2012 г. до изплащането на вземането; 197,56 лева - държавна такса и 218,17 - адвокатско възнаграждение. „У.“АД, се снабдил с Изпълнителен лист, въз основа на Заповед № 367 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадени по ч.гр.д. № 568/2012 г. по описа на РС- гр. К..Образувано е изпълнително дело срещу С.Г.Ч., М. Г. Г. и В.Г.М. при ЧСИ М.К., рег. № 823 при КЧСИ. Ищецът е депозирал възражение срещу издадената Заповед № 367/12.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 568/2012 г. по описа на РС-К..С Определение № 327/14.02.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 300/2019г. по описа на ОС-П. е оставено без уважение възражението по чл. 423 от ГПК.

Видно от приложения по делото от дата

04.12.2012 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „У.“ АД и „М.“ АД. „У.“ АД, в качеството си на продавач, прехвърлило на „М.“ АД всички свои 4 вземания по отношение на С.Г.Ч., М. Г. Г. и В.Г.М., съгласно Договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство от 13.06.2006 г., Договор за поръчителство от 13.06.2006 г. и Анекс № 1 от 17.12.2010 г. към него.

По делото е приложено пълномощно - „М.“ АД е упълномощено от цедента „У.“ АД да уведоми длъжниците за извършената цесия.

Съгласно разпоредбата на чл. 99 от Закон за задълженията и договорите „Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето ...“. „М.“ АД е упълномощено да извести на всички кредитополучатели от името на цедента „У.“ АД за сключения Договор за цесия.