Определение № 258 от 30.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. София, 30.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503436 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 116491/28.10.2024 г. , депозирана от адв. И. Ю. от САК, гр. София, ***, вх. Б, ет. 4, офис 12, тел.:

***, като пълномощник на „АНТИМ АГРО” Е О ОД , ЕИК

202241176, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Сердика, бл.

17А, вх. А, ет. 2, ап. 1, представлявано от управителя П. И. Х., против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3650 от 25.09.2024 г., постановено по т.д. № 2818/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, с което е била оставена без разглеждане молбата на ответника "АНТИМ АГРО" ЕООД с вх. № 100784/20.09.2024 г. за възстановяване на срока за изпълнение на дадените с разпореждане от 06.06.2024 г. указания за внасяне на дължимата по въззивната жалба с вх. № 110400/27.11.2023 г. държавна такса в размер на 1 072.55 лева.

В частната жалба се изразява несъгласие с отказа на съда да разгледа молбата на ответника с вх. № 100784/20.09.2024 г. за възстановяване на дадения с Разпореждане от 06.06.2024 г. срок за внасяне на държавна такса по сметка на САС в размер на 1 072.55 лева за разглеждане на въззивната му жалба по делото. Според частния жалбоподател в молбата му са били изложени такива твърдения, а именно, че пропускането на срока се дължи от една страна на обективната невъзможност на дружеството да заплати държавната такса поради липса на доход, а от друга страна, поради обстоятелството, че не му е било връчено постановеното по частната му касационна жалба определение на ВКС, касаещо направеното от него искане за освобождаване от нейното внасяне, поради което не бил надлежно запознат с акта на ВКС, респ. не му било известно по какви причини предходното му искане за освобождаване от внасянето на държавната такса е било оставено окончателно без уважение.

1

Предвид изложеното, частният жалбоподател моли съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното Определение № 3650 от 25.09.2024 г., като върне делото на СГС за произнасяне по същество по молбата с вх. № 100784/20.09.2024 г. за възстановяване на дадения му с разпореждане от 06.06.2024 г. срок за внасяне на държавна такса по сметка на САС в размер на 1072.55 лева за разглеждане на въззивната му жалба по делото.

Ответникът по жалба - ИЛТИ” ЕООД, ЕИК 200236650, представлявано от управителя К. И. Л., оспорва същата като неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред СГС е образувано по искова молба на “ИЛТИ” ЕООД, ЕИК 200236650, представлявано от управителя К. И. Л., срещу „АНТИМ АГРО” ЕООД, ЕИК 202241176, за осъждане ответника да заплати посочените в решението суми, дължими от него на основание възникнали между двете страни търговски правоотношения – договори за доставка на дизелово гориво.

С решение № 1305 от 30.10.2023 г. съдът е уважил изцяло предявените искове.

Срещу така постановеното решение „АНТИМ АГРО” ЕООД е подало въззивна жалба с вх. № 110400/27.11.2023 г.

С Разпореждане № 8466/29.11.2023 г. съдът е дал на жалбоподателя едноседмичен срок, в който да представи доказателства за внесена държавна такса по въззивната жалба в размер на 1 072,55 лева по сметка на Софийски апелативен съд.

С молба от 18.12.2023 г. „АНТИМ АГРО” ЕООД е поискало на основание чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде освободено от внасянето на тази такса, тъй като поради финансови затруднения дружеството не разполагало с финансовата възможност за това.

С разпореждане № 9019 г. от 18.12.2023 г. съдът е оставил без уважение молбата.

След обжалване от страна на „АНТИМ АГРО” ЕООД, разпореждането на СГС е било потвърдено с Определение № 298 от 06.02.2024 г. на САС, Първи граждански състав по ч.гр.д. № 272 по описа за 2024 г.

С определение № 1362 от 27.05.2024 г. на ВКС, ТК, Първо отделение не е било допуснато касационно обжалване на посоченото определение на САС – т.е. . Разпореждане № 9019 г. от 18.12.2023 г. на СГС е влязло в сила на същата дата – 27.05.2024 г.

С ново Разпореждане № 4861/06.06.2024 г. съдът е дал на жалбоподателя едноседмичен срок, в който да представи доказателства за внесена държавна такса по въззивната жалба в размер на 1 072,55 лева по сметка на САС.

С молба от 08.07.2024 г. жалбоподателят „АНТИМ АГРО” ЕООД е поискал съдът да отмени Разпореждане № 4861/06.06.2024 г. като го освободи от заплащане на държавна такса за разглеждане на въззивната му жалба.

С Разпореждане № 5846 от 09.07.2024 г. съдът е посочил, че не дължи даването на указания по молбата на ответника от 08.07.2024 г. и 2 предприемането на процесуални действия по нея, тъй като въпросът за дължимостта на държавна такса от жалбоподателя „Антим Агро” ЕООД е решен с влязъл в сила съдебен акт, поради което новото искане за освобождаване от държавна такса представлява злоупотреба с право.

С разпореждане № 5986 от 15.07.2024 г. съдът е върнал въззивна жалба с вх. № 110400/27.11.2023 г. на „АНТИМ АГРО” ЕООД срещу решение № 1305 от 30.10.2023 г. на същия съд, поради неизпълнение на дадените указания за представяне на доказателства за внасяне на държавна такса по въззивната жалба в размер на 1 072,55 лева по сметката на САС.

Разпореждането е връчено на жалбоподателя чрез адв. Ю. на 16.09.2024 год.

С молба вх. № 100784 от 20.09.2024 г. жалбоподателят „АНТИМ АГРО” ЕООД е поискал съдът да възстанови дадения с разпореждане от 06.06.2024 г. срок за внасяне на държавна такса по сметка на САС в размер на 1 072.55 лева за разглеждане на въззивната жалба по делото. Посочил е, че пропускането на този срок се дължи от една страна на обективната невъзможност на дружеството да заплати държавната такса поради липса на доход, а от друга страна, поради обстоятелството, че не му е било връчено постановеното по частната му касационна жалба определение на ВКС, касаещо направеното от него искане за освобождаване от нейното внасяне, поради което той не бил надлежно запознат с акта на ВКС, респ. не му било известно по какви причини предходното му искане за освобождаване от внасянето на държавната такса е било оставено окончателно без уважение.

На 20.09.2024 г. „Антим Агро” ЕООД е подало и частна жалба вх. № 100785 срещу Разпореждане № 5986 от 15.07.2024 г., с което съдът е върнал въззивна жалба с вх. № 110400/27.11.2023 г. на „Антим Агро” ЕООД срещу решение № 1305 от 30.10.2023 г. поради невнасяне в определения срок на дължимата държавна такса. Тази частна жалба не е предмет на разглеждане по настоящото дело, като същата е в процес на администриране.

С Определение № 3650 от 25.09.2024 г. съдът е оставил без разглеждане по същество молбата на ответника "АНТИМ АГРО" ЕООД с вх.

№ 100784/20.09.2024 г. за възстановяване на срока за изпълнение на дадените с разпореждане от 06.06.2024 г. указания за внасяне на дължимата по въззивната жалба с вх. № 110400/27.11.2023 г. държавна такса в размер на 1 072.55 лева.

Определение № 3650 от 25.09.2024 г., постановено по т.д. № 2818/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, е било обжалвано от "АНТИМ АГРО" ЕООД с частна жалба вх. № 116491 от 28.10.2024 г. и е предмет на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, Апелативен съд - София приема от правна страна следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (съобщението за постановеното определение е връчено лично на адв. Ю. на 21.10.2024 г., а частната жалба е подадена на 28.10.2024 г.), поради което същата е процесуално допустима,.

Разгледана по същество същата е основателна, предвид следното:

За да остави молбата за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса без разглеждане съдебният състав е приел, че в молбата по същество не се съдържат никакви твърдения за наличието на непредвидени обстоятелства, 3 които да са направили обективно невъзможно въззивният жалбоподател да изпълни в рамките на предоставения му срок дадените от съда с разпореждането от 06.06.2024 г. указания за внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба, евентуално в рамките на този срок да се поиска продължаване на срока. В своето определение съдът е обосновал защо изложените в молбата твърдения не сочат за наличието на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Изхождайки обаче от изложените, правилни по същество мотиви, съдът е следвало да се произнесе по съществото на направеното искане за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса. След като не се твърдят особени непредвидени обстоятелства по см. на чл. 64, ал. 2 ГПК и такива не се установяват, то искането за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса е следваво да бъде оставено без уважение, а не да се оставя без разглеждане. Горното представлява отказ от правосъдие, независимо от коментираното процесуално поведение на молителя, което действително сочи на злоупотреба с права.

Отделно от това, не е спазено изискването на чл.65 ал.2 изр. второ от ГПК, като също така не е спазена процедурата по чл.66 ал.1от ГПК досежно връчването на препис от молбата за възстановяване на срок на противната страна.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд, който да се произнесе по същество на искането, изложено в молбата на ответника с вх. № 100784/20.09.2024 г. за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по въззивна жалба, даден с разпореждане от 06.06.2024 г., след спазване на процедурата по чл. 66 ал.1 от ГПК.

Предвид отмяната на определението и връщането му за произнасяне по същество на искането, съдът следва да прецени дали искането да бъде разгледано в открито заседание, каквото е изискването на разпоредбата на чл.

66, ал. 1, изр. 2 ГПК, или да изложи мотиви за наличие на обстоятелства, които биха позволили искането да бъде разгледано в закрито заседание, каквото е допустимо съгласно трайната съдебно практика (в този смисъл Определение № 7 от 6.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2555/2021 г., II т. о., ТК, , Определение № 85 от 17.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2663/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 156/ 17.03.2015 г. по ч.гр.д. № 4801/ 2014 г. на ВКС, ГК, Трето отделение).

Независимо от гореизложеното, следва да бъде указано на първоинстанционния съд, че е налице трайна съдебна практика по въпроса за поредността, в която да бъдат разгледани молбата за възстановяване на срок за извършване на процесуално действие и частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивна жалба - първо следва да бъде разгледана частната жалба срещу определението (разпореждането) за връщане на въззивната жалба и едва след като то влезе в сила, да се разгледа искането за възстановяване на срок за внасяне на държавна такса. В посочения смисъл са Определение № 179 от 05.05.2022 г. по ч. т. д. № 803/2022 г. на ВКС, І Т.О и Определение № 173 от 13.03.2023 г. по ч. т. д. № 163 / 2023 г. на ВКС, І Т.О., съгласно които, за да се произнесе сезираният с молбата по чл.64 ГПК съд следва определението, респ. разпореждането за прекратяване, респ. за връщане на съответната искова молба или жалба, да е влязло в сила, т.е.

4 въпросът дали е пропуснат срокът като преюдициален за молбата п о чл.64 ГПК да е окончателно решен. Сезираният с молбата п о чл.64 ГПК съд е длъжен да изчака приключване на производството по частната жалба по чл.274 ал.1 ГПК с окончателен акт и едва след това да се произнесе по молбата за възстановяване на срока, като съобрази дадените погоре указания.

Водим от изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3650 от 25.09.2024 г., постановено по т.д. № 2818/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, с което е била оставена без разглеждане по същество молбата на ответника "Антим Агро" ЕООД с вх.