Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 31 от 08.05.2024, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Наказателно дело от общ характер 698/2023
Вид
Присъда № 31
Подписан
08.05.2024
В сила
29.10.2024
Състав
ДОРОТЕЯ ЕНЧЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 31/08.05.2024г. постановена по НОХД № 698/2023г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимия М. Х. К. от гр. Г е за това, че: На 05.08.2023г., в с.Р, общ.Р, се е съвкупил с лице от женски пол - Ф. А. В., на 75 години, от с.с., лишена от възможност за самоотбрана, и то без нейно съгласие - престъпление по чл.152, ал.1, т.1 от НК.

Подсъдимият М. К. не се признава за виновен, като в дадените от него обяснения поддържа тезата, че е бил повикан от пострадалата В. докато се къпел и по нейно настояване е правил секс с нея. Всичко е било доброволно и той не я е изнасилвал. Твърди, че двамата са имА. връзка от преди това.

Защитникът му- адв. Й. заявява, че подзащитният му не отрича, че е имало полов акт между него и пострадалата, но всичко е било доброволно и със съгласието на В., като са били заварени от св. А. Х., който впоследствие е употребил сила срещу неговия подзащитен. При поддържаната от подзащитния му теза, пледира за оправдателна присъда, тъй като няма доказателства за осъществен акт на насилие.

Представитeлят на РП- Разград поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на всички събрани на съдебното следствие и на досъдебното производство доказателства, които счита за единни и непротиворечиви. Тезата на подсъдимия приема за защитна такава. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи предвиденото в закона наказание лишаване от свобода. Справедлив размер намира наказание от седем години, отчитайки личностните характеристики на подсъдимия, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Районен съд – Разград, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият М. Х. К. е безработен, няма дом и семейство. Същият е многократно осъждан на лишаване от свобода, като последното е по НОХД № 732/2012г. на РС-Варна, чието наказание е било изтърпяна на 28.12.2013г.

През 2022г. той бил открит пребит на улицата в гр. Куксхафен в Германия от св.В. М. А., който го завел на лекар. При прегледа било установено, че челюстта на подсъдимия е счупена и се налага оперативно лечение. Св.В.А. докарал подс. М.К. в България, където в гр.Русе на му била извършена операция на челюстта, която св.В.А. заплатил, след което приютил и хранел подсъдимия, който му помагал.

Майката на св.В.А. – пострадалата Ф. А. В. към 2023г. била на 75години. Видно от приложените към делото медицински документи, същата била претърпяла съответно мозъчен инсулт и мозъчен инфаркт в дясното мозъчно полукълбо с хемипареза вляво и лицева пареза в ляво, съответно през м.юли 2012г. и през м.септември 2016г., доВ. до нейната трудна подвижност и невъзможност да се грижи сама за себе си. Тя можела да се предвижва много бавно, но с чужда помощ и ползвайки бастун или проходилка, заради парезите на левия крак и лявата ръка, които движела трудно, като с ръката си не можела да държи нищо.

Поради тези обстоятелства пострадалата Ф.В. живеела при 1 семейството на сина си В.А. в Германия, като всяка година синът й я връщал в дома им, находящ се на ул.“Б“ № ** в с. Р за през лятото. По време на престоя й в България през лятото на 2023г., Ф.В. била обгрижвана от св. С. С. Х., тяхна съседка, която я посещавала сутрин, обед и вечер, като я хранела, обличала, къпела и й сменяла памперсите. Св.Ф.В. живеела в отделна от къщата стая със самостоятелна баня, която стая се намирала до гаража и не се заключвала.

Св. В.А. потеглил към Германия около обяд на 05.08.2023г. Понеже нямало място в автомобила, подсъдимият останал в имота му в с.Раковски, където бил настанен в гаража.

На 05.08.2023г., около 19.00ч., св.С.Х. отишла при пострадалата Ф.В., изкъпала я, сменила й памперса, облякла я с тениска с къс ръкав и шалвари, нахранила я, измила банята и се прибрала в дома си.

Същата вечер подс. М. К. употребил алкохол - по негови сведения изпил 7 бири. Около 23.00ч. той влязъл през незаключената врата в стаята на пострадалата Ф.В., която вече била заспала. Подсъдимият попитал свидетелката какво прави. Тя се събудила от гласа му, казала му, че спи и да затвори вратата. Подсъдимият затворил вратата, но отново я отворил, влязъл, светнал лампата в стаята, казал, че ще влезе в банята да се изкъпе, изгасил лампата в стаята, след което отишъл до Ф.В.. Той я изправил, хванал я за ръката и я повел към банята, като й казал, че трябва да „пикае“. Пострадалата Ф.В. му казала, че нямала да „пикае“, но подсъдимият й отговорил: “Нищо, ела за малко“ и я вкарал в банята. Там той започнал да я опипва в областта на гърдите и да ги мачка. Надигнал й блузата и започнал да я целува по гърдите.

Сложил я да седне на намиращо се в банята столче и й смъкнал шалвара, издърпал й памперса и го хвърлил на земята, съблякъл й тениската, при което тя останала гола. Св.Ф.В. му заявила,че не е съгласна с действията му, като му говорела: “..недей така, какво правиш, ти можеш да си ми дете..“, а подсъдимият й отговорил: “за това нещо момче не става“.

Св.Ф.В. се опитвала да стане, но не можела да се движи, тъй като нямала бастун. Тя викала: “Ей, момчета, елате да видите какво прави М. на мен“, но никой не я чувал. Въпреки нежеланието и изразеното от нея несъгласие за осъществяване на полов контакт, подс. М. К. събул късите си карирани панталонки с черен колан и тъмносин слип, с които бил обут, съблякъл тениската, с която бил облечен, които дрехи хвърлил на пода в банята. Той седнал на друго столче, намиращо се в банята, надигнал св.Ф.В. и я сложил да седне върху него. Казал й, че няма да я боли и нищо няма да й направи. Пострадалата Ф.В. се опитвала да се дърпа, но не можела. Казвала му “.. не искам да правя такива неща, аз съм баба, какво правиш, недей така..“.

Вместо да преустанови действията си, подс. М. К. сложил ръката си на устата й и й казал да не вика. След това той я наместил върху себе си и осъществил полов контакт с нея. След като два-три пъти вкарал своя полов орган в половия орган на Ф.В., подс. М. К. я вдигнал с ръце във въздуха и я пренесъл в стаята й. Там седнал на дивана, сложил я върху себе си и отново осъществил полов контакт с нея. Пострадалата се опитвала да вика, но подсъдимият държал ръката си на устата й. Впоследствие той я хванал за кръста и продължил съвкуплението. Пострадалата Ф.В. многократно казала на подсъдимия да спре, да я пусне, но той продължавал и не я пускал. Станало й лошо, главата й „започнала да се върти“, тя се мъчела да се махне от него, но не можела. Лишена от възможност за самоотбрана поради сериозните си 2 здравословни проблеми и възрастта си, нямайки вече сили да вика, Ф.В. се хванала за главата и започнала да плаче.

Междувременно, около 23.30ч., св. В.А. позвънил на свой братовчед - св. А. С. Х., с когото живеел на една улица в с. Раковски и го помолил да отиде в дома му и заедно с подс. М. К. да приберат мотора му, който бил оставил на улицата. Св. А. Х. веднага отишъл до дома на св. В.А., който се намирал през две къщи от неговата. Влизайки в двора, през прозореца на стаята на пострадалата Ф. В., на който нямало перде, той видял насилствено осъществяваният от подс. М. К. полов акт с пострадалата, която плачела и се държала с двете си ръце за лицето. Св. А. Х. влязъл при тях в стаята и се развикал към подс. М. К.: “Какво правиш, не те ли е срам, вземаме ти хляб, цигари“, като го ударил няколко пъти в областта на лицето.

Едва тогава подсъдимият преустановил съвкуплението с пострадалата Ф.В. и избягал от стаята. Чувайки виковете на св. А. Х., на улицата излезли съседи, някои от които, узнавайки за изнасилването на пострадалата Ф. В., подА. сигнал на ЕЕН 112. На място били изпратени полицейски екип и екип на „Спешен център“.

При извършеният на 06.08.2023г. от разследващ полицай при ОД МВР- Разград оглед на местопроизшествието били иззети намерените в банята - къси панталони карирани с черен колан, синя карирана тениска, тъмносин слип и черна тениска, приложени като веществени доказателства към делото.

Със заповед за задържане №1873зз-151/06.08.2023г. подс. К. бил задържан по ЗМВР, за срок до 24 часа, считано от 00.30ч. на 06.08.2023г.

С постановление на РП-Разград от 06.08.2023г. спрямо подс. К. било взето предварително задържане за срок до 72 часа, считано от 18.30ч. на 06.08.2023г..

С протоколно определение № 392/08.08.2023г. по ЧНД № 471/2023г.по описа на РС - Разград спрямо подс. К. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Видно от заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза, при извършеното на 06.08.2023г. освидетелстване на Ф. А. В. от съдебен лекар, са установени следните травматични увреждания: кръвонасядания и охлузвания на лява гърда, дясна хълбочна област, горните крайници и десен долен крайник.

Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 05.08.2023г. /с изключение на тези в областта на дясна колянна става, които са с давност от няколко денонощия/ по начин, описан от Ф.В..

Описаните охлузвания в дясна хълбочна област, дясно бедро и четвърти пръст на дясната ръка могат да са получени от човешки нокти при статичното им и тангенциално действие.

При освидетелстването на Ф. В. А. е установено следното състояние на половия орган и аналната област:

Кръвонасядания на влагА.щното преддверие. Разкъсване в областта на комисурата. Единични остатъци от девствена ципа. Анус и перианална област, без видими следи от травматични увреждания.

Установените травматични увреждания на външните полови органи са резултат от действието на сравнително твърди тъпи предмети и добре отговарят да бъдат получени на 05.08.2023г., по начин описан от Ф.В., а 3 именно от натиск с мъжки полов член и пръсти.

Заключението на вещото лице е, че като се вземе предвид състоянието на половия орган и резултатът от извършеният имунохроматографски тест за установяване на простатен антиген на влагА.щния секрет, следва да се приеме, че Ф. В. е имала вагинален полов акт, с еякулация във влагА.щето.

При тези данни установените увреждания на Ф. А. В. следва да се преценяват по следния медико-биологичен признак: болка и стР.ие.

Обичайният възстановителен период за увреждания, като получените от Ф.В. /кръвнасядания, охлузвания и повърхностни разкъсвания/ е около 1-3 седмици, в зависимост от индивидуалните особености.

Видно от заключението по назначената по делото химическа експертиза /л.79-80/, в представената за изследване проба от кръв на М. Х. К. е констатирано нА.чие на етилов алкохол с концентрация 0,86 на хиляда.

Видно от заключението по назначената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза /л.85-96/:

Осв. М. К. не страда от психично заболяване. Няма сведения за провеждани лечения в психиатрични заведения и контакти с психиатрични служби до момента. Не са нА.це пречки правилно да възприема фактите от обективната действителност.

Осв. К. е без данни за психично заболяване при прегледа, има запазена годност за участие във фазите на наказателния процес и може да дава, ако желае, достоверни показания, имащи отношение към делото.

Съдебно-психиатричното и психологическо освидетелстване уточни, че по време на деянието освидетелстваният е употребил алкохол, по негови сведения — 7 бири по 0.300 гр. Установената от съдебно-химическата експертиза концентрацията на етилов алкохол в кръвта му е била 0,86 промила. Отчитайки тези факти, както и присъствието му в ситуацията и динамиката й, заключението на вещите лица е, че освидетелстваният е бил повлиян, като това повлияване най-вероятно е било в рамките на ОБИКНОВЕНО АЛКОХОЛНО ОПИВАНЕ, лека степен, в неговата еуфорично-възбудна разновидност. При обикновеното алкохолно опиване, независимо от степента му се наблюдава снижена критичност, емоционална лабилност, волева улесненост с отпадане на нравствените задръжки и разтормозване на низши инстинкти и влечения, при което е възможно извършването на противоправни деяния, но психичните годности за разбиране и ръководене на постъпките са запазени.

Към момента на инкриминираното деяние осв. М. Х. К. е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, да ръководи поведението си в смисъла на чл. 33 от НК, и може понастоящем да носи наказателна отговорност за деянията си.