Решение № 4845 от 11.11.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№4845/11.11.2019г. гр. Варна,11.11.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ-ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря Христина христова като разгледа докладваното от съдията М.Жекова гражданско дело № 3420/2018 год.по описа на ВРС, ХLII – ри състав за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано на дата 07.03.20198 г.по предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, от ищеца Д.А.К. - гражданин на *, с адрес в РБ: *- в качеството му на собственик на самостоятелен обект в същата сграда в режим на ЕС – апартамент № *с идентификатор на самостоятелния обект № *.*и с идентификатор /на сградата/ * – чрез процесуалният му представител адвокат от САК К. М.против ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда, с адрес: *, представлявана от Г. В. С., ЕГН **********.Исковата молба е надлежно уточнена с допълнителна писмена молба. Видно от изложеното и в исковата молба и в уточнителната отправеното до съда ИСКАНЕ е: В резултат, като се има предвид незаконността на свикването на ОС на ЕС /извън сезона/ на 21.02.2018 г., както и незаконността на провеждането и на решенията му, след като съдът установи незаконността на Общото събрание от 21.02.2018 г. на Етажната собственост на сграда с идентификатор * с адрес : * и на взетите на него Решения ,оформени от т. 1, т. 2 и т. 3 по следния начин и смисъл:

1. Приема се оферта на фирма „К.” ООД на стойност 37749,11 лева без ДДС с гаранция 5 години /стр. 3/ за пълен ремонт на покрива на сградата /стр.4 –отхвърлено предложението за частичен ремонт на покрива/.

2. За откриване на сметка Фонд „Ремонти” по която да бъдат събрани пари за ремонта на хидроизолацията на покрива на сградата /стр. 8/.

3. Управителят на ЕС Г.

С.да изпрати по електронна поща на собствениците информация за дължимата от тях сума за ремонт на покрива и сметката на етажната собственост , по която тя да се плати /стр.9/ - да бъдат отменени на основание чл. 40 ЗУЕС.

С молбата си ищецът обективира и особеното искане с правно основание чл. 40, ал. 3 ЗУЕС, доуточнено с допълнителната писмена молба а именно – ВРС да постанови спиране на изпълнението на оспорените Решения, взети на соченото, като нередовно общо събрание, до постановяване на окончателен съдебен акт относно тяхната законосъобразност. /искане по което съдът се е произнесъл с нарочен акт/.

В исковата молба и уточняващата молба са наведени правно релевантните фактически твърдения затова, че ищецът считано от 2010 г. заедно със съпругата си и трите си дъщери е носител на вещното право на собственост върху самостоятелен обект в сградата в *, представляващ ап. № *,като в това си качество респ. притежавал и 0,8214 % ид.ч. от общите части на сградата.Както било посочено и в преамбюла на исковата молба, сочи ищецът в допълнителна си молба, исковете са предявени от ищеца само като собственик на самостоятелния обект в сградата, в режим на ЕС, и именно като такъв не бил уведомен и не бил присъствал на събранието от дата 21.02.2018 т. Фактът, че ищецът е Управител на процесната ЕС „със спрени права”, пояснява ищецът, бил необходим за да изясни, че точно правата на ищеца като алтернатива на управлението в сградата били застрашени, т.к. само при неговия апартамент имало разкриване на вътрешния окачен таван и се твърдяло,че имало теч а приложените снимки доказвали,че там в различни дни и периоди нямало теч: кофите били празни а покривът не бил с нарушено покритие. Този факт бил необходим за изясняване, че въпреки спрените си права, ищецът е управител на ЕС и последващо избрания управител бил нелегитимен поради което и правата по чл. 12, ал. 1, т.

1 ЗУЕС, на което основание било свикано ОС на 21.02.2018 г. не принадлежали на Г.

С.а на него, макар че той не можел да се ползва от тях.На следващо място освен горецитираните твърдения за това,че ОС на ЕС от 21.2.2018 г. се явявало свикано от лице, което няма правата да стори това, ищецът пояснява в уточнителната си молба, че оспорените Решения на ОС на ЕС от 21.2.2018г. са именно предмета на настоящото производство а изразът,че това ОС е продължение на предходното /също оспорено/ от дата 24.1.2018 г. бил употребен в исковата молба за изясняване на фактите: За липса на теч от покрива и по време на двете събрания;

За наличие на тенденция да се свикват ОС на ЕС извън сезона и така да се ограничават правата на етажните – чужденци за участие в тези ОС, за да се гарантирало мнозинството за „М. М.” ООД и за вземане на решения, удобни за посоченото ООД; За вредоносните действия на управителя Г. С.която отново /според ищеца/ нямало да изпълни например Третото Решение, така че да съберяла действително дължимите се от „М. М.” ООД средства, а то било оформено така, че никой да не знаел колко плащат другите, вкл. и колко щяло да плати „М. М.” ООД.

По същество се твърди че процесното ОС на ЕС от 21.02.2018 г.се отличавало с изключително грубия характер на нарушенията по свикване и провеждане, оформени по начина визиран в петитума на иска. В конкретното

/новообразувано производство/ депозираната искова молба, има за предмет оспорване на три взети решения на ОС на етажната собственост от дата 21.02.2018 г. ,за което се твърди /а и са представени доказателства/ че са обективирани в „написан на ръка протокол” с посочено по – горе съдържание: приемане на оферта на фирмата „К.” ООД на стойност 37 748,11 лв. без данък добавена стойност за пълен ремонт на покрива; създаване на фонд „Ремонти“ за хидроизолация на покрива на сградата и уведомяване от Г. С.– посочена като управител на ЕС на собствениците на сградата по ел.път за дължимата се от последните сума за ремонт на покрива и сметката на ЕС по която сумата да се плати. Видно е от изложението в исковата а и уточнителна молба, че ищецът твърди да е Управител на ЕС, но че не може да се ползва от тези си права предвид наличието и на други дела между същите страни и споровете относно предходни провеждани ОС на ЕС .Конкретните твърдения за незаконност на атакуваните Решения ищецът е посочил в букви от б.“и“ до б. „м“ в исковата си молба :

- с гласуване било отхвърлено предложение за частичен, текущ ремонт на покрива а поради невярно отразяване на дебата на стр.4 от протокола не било записано на въпрос на ползвателя С.дали смяната на целия покрив е основен/капитален Г.С.отговаряла, че е капитален – основен и по тази причина законният представител на К.ЕООД М.

М.на няколко пъти казвала,че събранието няма необходимия кворум.

- в протокола не били отразени зададените въпроси затова дали имало остатъци от досега плащани пари за поддръжка на сградата и дали имало открита банкова сметка ***

- незаконно било решението и по т.2 от ОС на ЕС от 21.2.2018 г. – в решенията от ОС свикано от „М. М.“ ООД имало решение за откриване на банкова сметка ***, като на това събрание бил представен и списък за дължимите от всеки собственик пари а преди това решение да бъдело спряно по гр.д. 13682/17 на ВРС имало открита банкова сметка ***;

- в протокола липсвал дебата, че плащанията по 10 евро на квадратен метър по индивидуалните договори с М. М. ООД за поддръжка на общите части на сградата били незаконни и, че самите тези договори били незаконни , т.к. сградата на осн. чл. 2; чл. 3 и § 1 т. 3 ЗУЕС не била затворен жилищен комплекс; липсвал и цял пасаж от протокола че всяка от двете сгради била в обикновена ЕС и въпреки това Г.С.подписала така оформения протокол. Твърди се че с тези действия С.спестявала ежегодно над 100 000 лв., които „М. М.” ООД следвало да праща на ЕС а и ООД –то изрично отказвало отчет по тези индивидуални договори.

- третото решение било също незаконно, защото било извън дневния ред на поканата /чл. 16, ал. 3 ЗУЕС/ а решенията второ и трето били последица от първото – които били без необходимия кворум от 67 % идеални части от общите части на сградата.При тези основни фактически твърдения ищецът е основал правият си интерес за сезиране на РС Варна с визираните по-горе искания по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК.В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания:

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Отговорът на искова молба е депозиран от Г. С.в качеството на Управител на ЕС. Видно от страница 1 – 3 от отговора на искова молба ответната страна оспорва изцяло предявения иск като желае съдът да постанови Решение по силата на което изцяло да отхвърли предявения срещу ЕС на апартаментен – студиен хотел „*”, ** иск като неоснователен и недоказан ведно с присъждане на разноските сторени по делото от ответната страна. По същество и подробно на цитираните първи три страници от отговора на искова молба ответната страна се спира на възражения срещу иска като намира иска за общо формулиран, засягащ проблеми които не касаели законността на Решенията взети на проведеното ОС на ЕС от 21.02.2018 г. В тази връзка ответната страна се спира на тежестта на доказване по предявения иск, като акцентира върху обстоятелството,че целесъобразността на Решенията е ирелевантна.Твърди се,че оспорените Решения на ОС на ЕС от 21.02.2018 г. били взети при спазени законови изисквания за провеждане на общото събрание и вземане на решения. /събранието било редовно свикано, имало изготвена по надлежния ред покана , съставен бил протокол от ОС при който било отразено и поставянето на поканата а самото ОС било проведено при спазване на 7 дневния срок между датата на поканата и провеждането и самото ОС на ЕС било проведено при наличието на всички законови предпоставки за това -от компетентен орган вкл. и при необходимия кворум /чл. 15, ал. 2 ЗУЕС/. Не се оспорва твърдението на ищеца, че действието на предходното Решение на ОС от 30.08.2017 г. на ЕС било спряно по молба на ищеца по гр.дело № 13 682/2017 г. по описа на РС Врана. Изразено е становище и по особеното искане на ищеца като по същество се намира за неоснователно а в условията на евентуалност се твърди,че ако се уважи, то следва да се допусне само срещу справедлива гаранция съгласно чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК /а както бе посочено и по-горе съдът вече се е произнесъл по това искане – уважил го е срещу парична гаранция ,внесена от ищеца/. На следващо място на стр. 5-та от отговора на искова молба е изразено становище по доказателствата ангажирани от ищеца с исковата молба като по визираните в девет точки на пета страница от отговора на искова молба ответната страна сочи, че не следва да бъдат приети тези доказателства като неотносими към спора или недопустими. Възразява и срещу бланкетното искане на ищеца за събиране на гласни доказателства,като се твърди че ищецът следва да посочи кои факти и обстоятелства ще доказва.От своя страна ответната ЕС ангажира писмени доказателства изброени на стр. 5 и 6 - заверени за вярност с оригинала копия на документи, които желае да бъдат допуснати до събиране.Обективирано е искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на водене във връзка с доказване на твърденията за наличие на теч и наводняване на общите части в сградата през м.1.2018 г., наложило свикване на ОС на ЕС и вземане на спешни мерки за ремонт на покрива, както и за състоянието на общите части.

В проведеното по делото открито съдебно заседание адв.М.в качеството й на процесуален представител на ищеца желае ВРС да уважи исковата молба, да отмени решенията на Общо събрание, проведено на 21.02.2018 г. Освен всичко описано за незаконността на това събрание, установено от гражданско дело № 1989 и от въззивно гражданско дело № 574/2019 г.,адв.М.моли ВРС да има предвид и, че едно от лицата, гласувало като пълномощник, а именно Д. Т.била ползвала две пълномощни, на които датата им не личи, но в преамбюла йм било казано, че паспортите на лицата, които ги издават, на едното изтича на 04.04.2015 г., а на другото изтича на 04.12.2013 г., поради което тези пълномощни били невалидни на датата 21.02.2018 г. Освен това, при всички случаи документите, които били представени във връзка с обследвания на покрив, че имало нужда от ремонт, към настоящото дело,подчертава адв.М., че са частни документи, че ищецът ги оспорваме като правилни и истински документи, сочейки, че не са ангажирани никакви доказателства, за да се каже, че са истински и че са верни документи и оттук смята адв.М., че те не могат да бъдат използвани като доказателства в потвърждение на законността на взетите решения, че е имало нужда от този цялостен ремонт на покрива. Цялостният ремонт на покрива, съгласно § 5, т. 42 от ЗУТ, сочи процесуалният представител на ищеца представлявал основен ремонт, без покрив една сграда не може да съществува. Ако целият покрив бъдел подменян, това означавало, че една конструктивна част трябвало изцяло да бъде обновена поради амортизацията й, експлоатационната й годност е била изтекла, но подменяйки тази цялостна част, за да може да се вземе такова решение на Общо събрание, съгласно чл. 17, ал. 2, т. 6 били необходими