Определение № 404 от 31.05.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. София, 30.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от И. П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500192 по описа за 2024 година

Постъпили са две идентични въззивни жалби, подадени от Ю. Д. и Ц.

Х., срещу Решение № 363/19.12.2023г., постановено в първа фаза на делбеното производство по гр.д. № 725/2020г. по описа на Костинбродския районен съд.

Съдът констатира, че в диспозитива на обжалваното съдебно решение съделителката Ю. Т. Д. е посочена като съпруга на общия наследодател М.Д.

Д., въпреки че от мотивите е видно, че тя е съпруга на починалия му син И.

(погрешно посочен като И.) М.Д.. Същото се установява и от удостоверението за наследници на л. 10-11 от гр.д. № 725/2020г. на КРС.

Поради това следва да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка – несъответствие между действителната воля на решаващия съдебен състав и нейното външно обективиране в диспозитива на обжалваното решение. С оглед обстоятелството, че компетентен да я отстрани е съдът, постановил това решение, настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото – върнато на РС- Костинброд за провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК.

Освен това, съдът констатира, че в обжалваното решение са изложени мотиви, че Ю. Т. Д. не е приела наследството по опис, което я изключва от съсобствеността, т.е. че не е съсобственик на делбените имоти. Вместо да отхвърли иска за делба по отношение на тази съделителка, обаче, КРС е постановил несъответен диспозитив за заличаването й като страна по делото.

Това несъответствие между действителната воля на решаващия съдебен състав и нейното външно обективиране в диспозитива на обжалваното решение също представлява очевидна фактическа грешка, чието отстраняване е от компетентността на РС- Костинброд в производство по чл. 247 от ГПК.

Също така, съделителите И. И. Д. и М. И. Д. са релевирали допустимо възражение по чл. 30 от ЗН и в съответствие с него са посочили квотите на съделителите в съсобствеността. Тези квоти са били възприети от КРС (виж. предпоследния абзац от мотивите на обжалваното решение и диспозитива по допускане на делбата), което дава основание да се предположи, че вероятно е 1 уважил възражението, но по него няма произнасяне в диспозитива на обжалвания съдебен акт. Същевременно, обаче, независимо от начина на сезиране на съда с претенция за възстановяване на запазена част от наследство (било то с иск или с възражение) съдът се произнася по основателността й с изричен диспозитив (арг. от Решение № 36/1.04.2011 г. по гр. д. № 125/2010 г., ВКС, I г.о., Решение № 17 от 29.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1748/2019 г., I г. о., ГК, Решение № 105 от 6.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2633/2019 г., IV г. о., ГК и др.). Поради това следва да се приеме, че и по този въпрос е налице несъответствие между формирана и външно изразена воля в решението на КРС, т.е. очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена от постановилия решението съд.

На последно място, съдът констатира, че исковата молба не е била вписана.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 192/2024г. по описа на ОС- София.

ВРЪЩА делото на РС- Костинброд за: поправка на очевидни фактически грешки в Решение № 363 от 19.12.2023г. по гр.д. № 725/2020г. по описа на този съд, съобразно мотивната част на настоящото определение; разпореждане вписването на исковата молба.

След приключване на производството по чл. 247 от ГПК и надлежно вписване на исковата молба, делото да се изпрати отново на ОС- София във връзка с постъпилите въззивни жалби.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2