Решение № 18016 от 08.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18016 гр. С., 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110169913 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Д.И.“ ЕООД против В. М. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 232, ал. 2, пред. 1 и пред. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер общо на 3635,57 лева, представляваща непогасена част от задължение в размер общо на 4160,57 лева, представляващо от своя страна сбор от сумата в размер на 2125 лева непогасена наемна цена по договор за наем от 10.03.2021 г. за месец септември, октомври, ноември и декември 2021г. и за месец януари 2022 г., 740,57 лева сбор от непогасени задължения за консумативни разходи – електроенергия, водоснабдяване и разходи за поддържане на етажната собственост за месец септември, октомври, ноември и декември 2021 г. и за месец януари 2022 г. и 1295 лева неустойка за забавено плащане на наемните вноски и задълженията за консумативи за месец септември, октомври, ноември и декември 2021 г. и за месец януари 2022 г., за дължимостта на които вземания между страните по спора е сключено споразумение от 27.01.2022 г., иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата в размер на 88 лева, представляваща начислено за ползването на имота след прекратяване на договора за наем за периода от 01.02.2022 г. до 15.02.2022 г. задължение включващо сума за ползване на имота в размер на 70 лева, 15 лева за консумирана вода и 3 лева такса поддръжка на етажната собственост, и иск с правно основание чл. 231, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1782 лева, представляваща разходи за отстраняване на нанесени от наемателя повреди в отдадения под наем имот, констатирани с приемно-предавателен протокол от 15.02.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху претендираните суми, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 13.04.2022 г. до окончателно погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 16940/20.06.2022 г. по ч. гр. д. № 20005/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното и настоящото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем от 10.03.2021 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно възмездно ползване имот, находящ се в 1 гр. Б., бул. „Е.“ № 60, ет. 3, ап. 6. Процесуалният представител на страната поддържа, че договорът бил прекратен без предизвестие, считано от 01.02.2022 г. съгласно сключено между страните споразумение от 27.01.2022 г. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно соченото споразумение ответникът се задължил да заплати на ищцовото дружество сумата в размер общо на 4160,57 лева, представляваща сбор от неплатени наемни вноски и консумативни разноски за месец септември, октомври, ноември и декември 2021 г., и мораторна неустойка в размер на 1295 лева, като задължението следвало да бъде погасено на четири месечни вноски. Представителят на ищеца поддържа, че ответникът заплатил единствено част от първата дължима вноска, поради което дължи сумата в размер още на 3635,57 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно чл. 3 от посоченото споразумение наемателят се задължил да освободи имота в срок до 01.02.2022 г., но В. М. С. сторил това едва на 15.02.2022 г., за което обстоятелство от страните бил съставен двустранен констативен протокол. Представителят на ищеца поддържа, че за допълнителния срок на ползване на имота ответникът дължи общо 88 лева, от които сумата в размер на 70 лева за ползването на жилището, 15 лева за ползвана вода и 3 лева за поддръжка на етажната собственост. В исковата молба са изложени твърдения, че при предаване на имота от наемателя били констатирани нанесени повреди на жилището и обзавеждането, като стойността необходима за отстраняване на повредите възлиза на сумата в размер на 1782 лева.

Препис от исковата молба и приложенията ведно с разпореждане по чл. 131 ГПК е връчен на ответника на 23.01.2024 г., като в законоустановеният едномесечен срок от получаване на съобщението, изтекъл на 23.02.2024 г., В. М. С. не е изразил становище по исковата претенция. По делото е постъпило „възражение“ от 08.03.2024 г., наименувано „отговор“, в което са изложени твърдения, че оборудването на имота е възстановено без никакви вреди и са извършени допълнителни ремонтни работи, както и че предаденият депозит в размер на 425 лева не е възстановен на ответника. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът оспорва дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение, като представя разписки за извършени плащания в полза на заявителя. С възражението са оспорени поддържаните от заявителя твърдения, че наемателят продължил да ползва процесния имот след 01.02.2022 г.

С определението за насрочване на делото съдът е констатирал, че исковата молба в частта относно претендираната неустойка не отговаря на изискванията за редовност доколкото ищецът не е посочил основанието на договора, на което е начислено вземането, как е формирано и периода, за който се претендира, като страната е предоставена възможност да отстрани констатирания пропуск в срок до първото по делото открито съдебно заседание. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че не е в състояние да изпълни дадените указания, поради което с влязло в сила протоколно определение исковата молба в частта относно сумата в размер на 1295 лева е върната, а производството прекратено. Съгласно указанията дадени с т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, с прекратяване на образуваното производство за установяване на дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. Предвид изложеното и доколкото съдът е пропуснал едновременно с връщането на исковата молба относно претендираната неустойка да обезсили издадената заповед за изпълнение в сочената част това следва да бъде сторено с настоящия съдебен акт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е приет договор за наем от 10.03.2021 г., по силата на който ищецът в качеството на наемодател отдал под наем на ответника в качеството на наемател ползването върху апартамент, находящ се в гр. Б., бул. „Е.“ № 60, ет.

3, ап. 6, хотел „М.“, като В. М. С. се задължил да заплаща месечен наем в размер на 425 лева, 2 дължим до двадесет и пето число на съответния месец. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора наемателят се задължава при подписване на договора да внесе при наемодателя депозит в размер на 425 лева, като ал. 2 предвижда, че депозитът не може да бъде използвал за погасяване на задължения на наемателя, произтичащи от договора, а съгласно ал. 3 същият се възстановява на наемателя в срок до десет дни след подписване на приемно-предавателен протокол за връщане на имота и след погасяване на всички задължения, произтичащи от съглашението. Съгласно чл.1, ал. 3 договорът се сключва за срок от една година, считано от 10.03.2021 г.

Съгласно споразумение между страните от 27.01.2022 г. договорът за наем се прекратява без предизвестие, считано от 01.02.2022 г. Прието е, че към датата на сключване на споразумението наемателят дължи на наемодателя сумата в размер на 2125 лева, представляваща незаплатена наемна цена за месец октомври, ноември и декември 2021 година и месец януари 2022 година, сумата в размер на 75 лева, представляваща непогасено задължение за консумирана вода за месец септември, октомври, ноември и декември 2021 година и месец януари 2022 година, сумата в размер на 633,57 лева, представляваща незаплатено задължение за консумирана електрическа енергия за месец септември, октомври, ноември и декември 2021 година и месец януари 2022 година и 32 лева, представляваща незаплатена такса за поддържане на етажната собственост за месец септември, октомври, ноември и декември 2021 година и месец януари 2022 година.

Като писмено доказателство по делото е приет приемно-предавателен протокол от 15.02.2022 г. за предаване на владението върху имота, като в документа са описани елементите от обзавеждането и оборудването на жилището, които са предадени в лошо състояние – единично легло, матрак, смесител за мивка / баня/, ключ единичен за осветление и стени. По делото е представена фактура № 0000000008/21.02.2022 г. за сумата в размер на 1782 лева, представляваща стойност на ремонтни дейности по отделни пера, ремонт на единично легло, както и сглобяване на телевизионен шкаф и почистване на ап. 11 и ап. 6, находящи се на бул. „Е.“ № 60.

Като писмени доказателства в настоящото производство са приети разписки за платени от ищеца в полза на ответника суми, както следва: 512 лева на 29.12.2021 г. и 525 лева на 27.01.2022 г.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл.

232, ал. 2, пред. 1 и пред. 2 ЗЗД и чл. 231, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване валидно възникнало наемно правоотношение между страните по спора, елемент от съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник да престира определена парична сума - наемна цена за ползването на вещ, предаване на вещта, настъпила изискуемост на задължението за заплащане на наемна цена и размера на вземането, размерът на дължимите и незаплатени от ответника разходи свързани с ползване на вещта, както и нанасянето от страна на процесуално легитимирания ответник на повреди в отдадения под наем имот и стойността необходима за отстраняване на повредите.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 236, ал.

2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно наемно правоотношение между страните по спора, прекратяване на договора за наем, че ответникът е продължил да ползва имота след прекратяване на договора при противопоставяне на наемодателя, размерът на обезщетението и задълженията свързани с ползване на вещта.

Първият елемент от фактическия състав на претенцията е установяването от страна на ищеца наличието на валидно облигационно отношение с ответника за наем на процесния имот. Договорът за наем по правило е неформален / така Решение № 238/04.09.2013 г. по т. д.

№ 123/2011 г. на II т. о. на ВКС/, като за валидно възникване на наемното правоотношение следва да е налице съгласие на страните относно съществените елементи на договора: 1.

3 вещта, която се предоставя за временно ползване и 2. възнаграждението /наемната цена/.

Съдът намира, че от представения по делото договор за наем от 10.03.2021 г. се установява, че между страните по спора е възникнало облигационно правоотношение с предмет отдаване на описания в съглашението недвижим имот срещу месечна наемна цена от 425 лева, като съгласно чл. 5, ал. 1, б. „а“ наемателят се задължава да заплаща всички такси и разходи по поддръжка на имота, приети от ОС на ЕС, и съгласно б. „в“ всички комунални разходи.

Съдът намира, че дължимостта на вземанията за незаплатени наемни вноски и разходи свързани с ползването на отдадения под наем имот се установява от сключеното между страните по договора споразумение за прекратяване на действието му, в което е обективирано признание за неизгоден от гледна точка на ответника факт – неизпълнение на описаните в документа задължения. Съгласно трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 51/21.07.2010 г. по т. д. № 528/2009 г., ВКС, I ТО, Решение № 72/05.04.2010 г. по т. д. № 2645/2002 г., ВКС, IV ГО, Решение № 29/23.07.2019 г. по т.д. № 1212/2018 г. на ВКС, I Т О , частният писмен документ се ползва с материална доказателствена сила, когато удостоверява неизгодни за издателя му факти. Следва да бъде отбелязано, че ответникът не оспорва нито авторството на документа, нито смисъла на изявленията на страните, обективирани в същия, поради което съдът приема, че към 27.01.2022 г. наемателят дължи сумата в размер на 2125 лева непогасени наемни вноски за периода от 01.09.2021 г. до 31.01.2022 г., както и сумата в размер общо на 740,57 лева, представляваща консумативни разноски – разходи за управление и поддръжка на етажната собственост, В и К услуги и електроенергия.