Акт от 28.07.2023, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 248/2023
- Подписан
- 28.07.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 54а · Закон за здравето
- чл. 25, ал. 1, т. 1 · Закон за управление на агрохранителната верига
- чл. 25, ал. 1, т. 2 · Закон за управление на агрохранителната верига
- чл. 7, ал. 1, т. 4 · Закон за управление на агрохранителната верига
Р Е Ш Е Н И Е
№ 211 гр.
Велико Търново, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
При секретаря С.А. разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 248/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с 25, ал. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ).
Същото е образувано по жалба от „ЛАЙТС“ ООД, гр. ***, чрез *** М.Е. от САК против Предписание № 144/28.02.2023г. на главен инспектор и инспектор към ОБДХ – Велико Търново, потвърдено с отговор изх. № 365/29.03.2023г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните Велико Търново.
Жалбоподателят оспорва предписанието като незаконосъобразно поради неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че липсват мотиви, тъй като не става ясно какво точно е основанието за съставянето на предписанието.
Не е налице извършено нарушение нито на европейското, нито на националното законодателство. Не са посочени конкретни разпоредби, които да са нарушени, не е налице извършено нарушение по чл. 54а от ЗЗ. По отношение на предписанието за етикетиране отбелязва, че същият не предлага стоката под свое търговско наименование, не е вносител на същата, поради което не отговаря за нейното етикетиране. От фактическа страна с жалбата се поддържа, че не са констатирани нарушения.
Отделно твърди, че липсва пълна правна квалификация, без да са конкретизирани разпоредби от наредби и Регламенти, а това препятства пълноценното упражняване на правото на защита на лицето. На следващо място, жалбоподателят възразява, че предписанието не препраща към констативен протокол от проверка. За оспорващия остава неясно вменява ли му се извършване на нарушение. Иска се отмяна на предписанието.
Ответникът
– главен инспектор и инспектор към ОБДХ – Велико Търново, чрез *** Е.Н., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Изложените в нея обстоятелства не кореспондират с реалната обстановка, с представените и приети по делото писмени доказателства. Предписание № 144/28.02.2023 година отговаря на всички изисквания за издаването на същото, което се подкрепи и от представената и приета по делото преписка на РЗИ-Велико Търново. Изложените в предписанието обстоятелства били потвърдени и уточнени от издателя на същото, поради което моли да се потвърди издаденото предписание като правилно, законосъобразно и мотивирано и оставите жалбата без уважение като неоснователна и недоказана по основание. Претендира направените разноски.
Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и събрани в хода на съдебното дирене доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:
По делото е безспорно, че жалбоподателят извършва търговска дейност в стопанисван от него обект – склад за търговия на едро с храни, находящ се в гр.
Велико Търново, ул. Никола Габровски № 79, Западна промишлена зона.
На 24.02.2023г. служители на Отдел „Контрол на храните“ при ОБДХ – Велико Търново в склада за търговия на едро с храни е установено наличие на предлагане/продажба на едро на 4 бр. Whip
Carbon НЕУТРАЛЕН, добавка в храна N2О Е-942, за хранителната промишленост, произведен в Европейския съюз, вносител Шиша Нейшън ЕООД, гр. София, Whip Carbon НЕУТРАЛЕН, бар код 52220011003004, в опаковка от стомана и основа – пластмаса, снабдена с дюза, с червен цвят, с обем 2200мл., нето 2880г.
В предписанието е посочено, че Whip Carbon НЕУТРАЛЕН, добавка в храна N2О Е-942, с вносител Шиша Нейшън ЕООД, гр. София не може да се предлага за продажба като добавка в храна в търговската мрежа до краен потребител, а само на обекти за производство на хранителната промишленост, съгласно чл. 54а от Закона за здравето. Освен гореизложеното с процесното предписание е предписано етикетът на продукта да се етикетира като Добавка в храна, а не като Хранителна добавка, съгласно горепосочено Европейско и национално законодателство. Изпълнението на предписанието е възложено на управителя И.П., в срок до 10.03.2023г.
Видно от фактура № *********/08.02.2023г. „ВИ ЕС ТРЕЙД БГ“ ООД е закупило 3 бр. бутилка CARBON 1000мл от доставчик „ЛАЙТС“ ООД гр. Велико Търново. Представени по делото са Сертификати за съответствие с номер на сертификата 11/2022 на течен азотен оксид N2О за храна на Регламент (ЕС) № 231/2012 за определяне на спецификации на добавките за храна.
Предписанието е връчено на упълномощен представител на дружеството при съставянето му на 01.03.2023 г., като недоволен от него той го е оспорил директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново. Последният с отговор изх. № 365/29.03.2023г. не е уважил същата, като е потвърдил предписанието, връчено с известие за доставяне на 31.03.2023г. жалбата е депозирана с пощенски плик с клеймо от 12.04.2023г.
В хода на същото като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, постъпила с писмо вх. № 2019/24.04.2023 г. по делото от ОДБХ – Велико Търново; Фактура № **********/16.05.2023 година, видно от която процесният продукт е реализиран на фирма „Хип Фючър“; Протокол от извършена проверка на 13.02.2023 г., с приложен касов бон от 12.02.2023 г.; Протокол за връчване на предписание с изх. №311-03-3/22.02.2023 г. на 28.02.2023 г.; Предписание с изх.
№ЗП-03-3/22.02.2023 г. на РЗИ - Велико Търново; Протокол от извършена проверка на 10.03.2023 г. предписание с изх. №311-03-3/22.02.2023 г.; Писмо с изх.
№06-10/15.02.2023 г. на директора на РЗИ - Велико Търново; Писмо с изх.
№25-39-1 /24.02.2023 г. на директора на РЗИ - Велико Търново; Писмо с изх.
№240/01.03.2023 г. на директора на БАБХ-Велико Търново; Писмо с вх.
№25-39/14.02.2023 г. от В. М. че в, търговец; Информационен лист за безопасност, дата на редакцията: 23/05/2018, версия:2.0 на райски газ (втечнен), издаден от „МЕСЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр. София, *** ЗА; Фактура №*********/08.02.2023 г. за закупени 3 бр. бутилка CARBON 1000 мл от доставчик „ЛАЙТС" ООД гр. Велико Търново, ул. „Н. Габровски" №79;
Сертификати за съответствие с номер на сертификата: 11 /2022 на течен азотен оксид N20 за храна на Регламент (ЕС) №231/2012 за определяне на спецификации на добавките за храна.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното предписание.
По същество жалбата е основателна, тъй като оспореното предписание е валидно, но незаконосъобразно.
Съдът счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по следните мотиви:
Според разпоредбата на член 3, §3 от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (EС) №
1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламента) „компетентни органи“ за целите на този акт на общностното право са а) централните органи на държавата членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2; б) всеки друг орган, натоварен с тази отговорност; в) когато е целесъобразно – съответните органи на трета държава.
Първата част от тази дефинитивна норма определя като компетентни органи по официалния контрол във връзка с чл. 1, §2 от него централните органи съобразно законодателството на съответната държава – членка, които са отговорни за организацията на такъв контрол. Втората хипотеза касае посочването на всеки друг орган, който е натоварен чрез правилата на съответната държава членка със същата отговорност, като тази на органите по горния параграф. Съответно според разпоредбата на чл. 3, §5 от Регламента „орган с делегирани правомощия“ означава отделно юридическо лице, на което компетентните органи са делегирали някои задачи, свързани с официалния контрол, или някои задачи, свързани с другите официални дейности. По отношение на компетентността на органа, издаващ властническо разпореждане като процесното, „съответното ведомство“ по смисъла на чл. 7 от Закона и предвид предмета на разпореждането би следвало да е ръководителят на Българската агенция по безопасност на храните – чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗУАВ. Това би означавало, че компетентен да издаде разпореждането с оглед прилагането на чл. 1, §2, буква „а“ от Регламента е изпълнителният директор на БАБХ. Същевременно, обаче според разпоредбата на чл. 4, §1 от Регламента „За всяка от областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, държавите членки определят компетентния орган или компетентните органи, на които предоставят отговорността за организиране или извършване на официален контрол и други официални дейности, а според §2 за една и съща област дадена държава членка може да предоставя отговорността за организиране или извършване на официален контрол или други официални дейности на повече от един компетентен орган на национално, регионално или местно равнище. Съгласно чл. 109, т. 1 от Закона за храните Българската агенция по безопасност на храните осъществява официален контрол върху храните на всички етапи на производство, преработка и/или дистрибуция с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води. Общностното право дава възможност на държавите членки да определят повече от един компетентен орган на централно и/или местно ниво, който да организира, респ. да извършва контрола и прилага правомощията по чл. 1, §2 от Регламента. Вероятно затова и в нормата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ е предвидено, че мерките по чл. 24, ал. 1 се прилагат с предписание на длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл. 138, параграф 2, букви "а", "б", "в" и "д" от Регламент (EС) 2017/625. Лицата, издали оспореното предписание заемат длъжност инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ – Велико Търново, поради което разполагат с правомощията да осъществяват официален контрол по реда на ЗУАВ и Регламента. Следователно обжалваният административен акт не е нищожен поради липса на материална компетентност на издателя му.
Съдът намира, че предписанието е формално незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, постановено е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила по чл. 146, т. 3 от АПК, което е довело и до негова материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона.
Процесното предписание е властнически акт, чрез който се предписва на засегнатото лице заради извършено нарушение и/или заради предотвратяването на такова нарушение. Предвид тази характеристика на разпореждането, съобразими са изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че изискването, установено в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не е спазено за процесното разпореждане, макар и последното да представлява утвърден със Заповед №РД 11-1696/24.07.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ типизиран и клиширан образец.
В нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗУАВ е предвидено, че мерките по чл. 24, ал. 1 се прилагат с предписание на длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл. 138, параграф 2, букви "а", "б", "в" и "д" от Регламент (EС) 2017/625. Параграф 2 гласи, че когато предприемат действия в съответствие с параграф 1 от настоящия член, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2, което включва, но не се ограничава до посочени точки чл. 138, параграф 2, вкл. букви "а", "б",