Решение № 367 от 08.12.2020, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Сливен , 08.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Росица Н. Стоянова

Цанка Г. Неделчева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20202230201173 по описа за 2020 година

Производството е образувано по повод жалба от В. Д. К. с ЕГН ********** от гр.

Сливен против НП № 18-0804-004156 от 01.10.2018 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Моли да бъдат отменено издаденото наказателно постановление.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалба, моли издаденото НП да бъде отменено и претендира направените разноски по делото.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. не изпраща

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.09.2018 год. на РП – Сливен било прекратено наказателното производство по сл.д. № 17/2018 год. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. № 1695/2018 год., пор. № 641/2018 год. по описа на РП – Сливен, водено за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Със същото постановление е постановено препис от него, ведно с копие от автотехническата експертиза по делото да се изпратят на Началника на РУ – МВР – Сливен с оглед преценка 1 за налагане на административно наказание за нарушение на ЗДвП на виновните за ПТП лица. В обстоятелствената част на Постановлението на РП – Сливен е посочено, че водачът на мотоциклетът не е имал техническата възможност да предприеме спиране преди мястото на удара; че техническата причина за възникване на ПТП, според заключението на автотехническата експертиза е технически неправилното поведение на пешеходеца при предприето пресичане на платното, без да се съобрази с положението и скоростта на наближаващия мотоциклет; както и че жалбоподателят не е осъществил от субективна страна престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Освен това в Постановлението на РП – Сливен е посочено, че жалбоподателят, управлявайки мотоциклетът е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, превишавайки допустимата скорост за движение в населено място (л. 20 – 21 от делото).

Въз основа на Постановлението на РП - Сливен било издадено процесното НП № 180804-004156 от 01.10.2018 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен. В обстоятелствената част на НП било посочено, че на 30.05.2018 год. около 16,50 часа гр. Сливен, бул. „Банско шосе“ водачът управлява лек автомобил „Ямаха ХВС 1300 А“ с рег. № *****, като при движение със скорост от 54 км./ч., установена с автотехническа експертиза, блъска внезапно пресичащият пътното платно пешеходец А.А.Д., настъпва ПТП с материални щети и пострадали лица. С така описаното деяние е посочено в НП, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, ПТП. В НП е посочено още, че на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП. НП било връчено на 02.09.2020 год. (л. 17 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 30.05.2018 год. жалбоподателят е 2 управлявал мотоциклет, когато е настъпило ПТП. Видно Постановлението на РП – Сливен, въз основа на което е издадено обжалваното НП, жалбоподателят не е осъществил деянието от субективна страна и същият не е имал техническата възможност да предприеме спиране преди мястото на удара, както и че техническата причина за възникване на ПТП е технически неправилното поведение на пешеходеца при предприето пресичане на платното, без да се съобрази с положението и скоростта на наближаващия мотоциклет. Следователно жалбоподателят е нямало как да предвиди това обстоятелство, каквото е изискването на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП, а именно препятствието да е предвидимо, което не е налице в настоящия случай, тъй като пешеходецът внезапно е излязъл на пътното платно.

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, виновно от жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено.

Освен това за пълнота следва да се отбележи, че съдът констатира нарушение на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП. В НП е посочено, че нарушението е извършено от жалбоподателя при управление на лек автомобил, а видно от всички събрани по делото писмени доказателства жалбоподателят е управлявал по време на инцидента мотоциклет. По този начин се създава неяснота относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което е задължително изискване съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, 3 ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 300,00 лева. В настоящия случай се претендират разноски в размер на 150,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в придружителното писмо, е неоснователно. Ето защо съдът следва да присъди разноските в пълен размер от 150,00 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 16 от делото).

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0804-004156 от 01.10.2018 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на В. Д.

К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на В. Д. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, разноски в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4