Решение № 125 от 16.11.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Търговище, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20233500500236 по описа за 2023 година

Производството по в.гр.д.№236/2023г. на ОС-Търговище е образувано по въззивна жалба на ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК ****** против решение №378/18.07.2023г., постановено по гр.д.№1301/2022г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която са отхвърлени предявените от него против ответниците А. М. А. от гр.Търговище и С. Г. С. от с.Давидово, общ.Търговище установителни искове за съществуване на вземания по чл.

422, ал.1 във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК в частта им над сумата 1 309 лв. до размер на 1944.87лв., представляваща претендирана главница по договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №30038123523/ 16.07.2019г., за което е издадена Заповед за изпълнение №469/01.08.2023г., постановена по ч.гр.д.№989/2023г. по описа на Районен съд-Търговище и за присъждане на договорно възнаграждение в размер на 705.23 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове в посочената част.

С писмени отговори по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни оспорват основателността на въззивната жалба.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд 1 констатира следното:

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявените искове чл.422 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД за съществуване на парични вземания спрямо двамата солидарни длъжници за сумата 1 944.87лв., представляваща претендирана главница по договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №30038123523/16.07.2019г., за което е издадена Заповед за изпълнение №469/01.08.2023г. и за присъждане на договорно възнаграждение в размер на 705.23 лв., са обосновани с неизпълнение на договора от кредитополучателя.

Ответниците оспорват претенциите.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №30038123523/16.07.2019г., споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата и погасителен план, ищецът предоставил заем на първия ответник в размер на 2 000 лв. за 24 месеца, при ГПР 48.87 %, ГЛП 41 %, договорна лихва в размер на 0.11% на ден и допълнителен пакет услуги в размер на 1 500 лв. или общо задължение към кредитодателя в размер на 4 462.95 лв., от което ответникът е погасил сумата 691 лв., съгласно заключението на назначената счетоводна експертиза.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, като в противен случай клаузата относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК.

В конкретния случай , при предоставени 2 000 лв. заемателят дължи връщане на сумата 4 462.95 лв., цената услугата разкрива значителна нееквивалентност на насрещните престации и води до несправедливо облагодетелстване на този, който я предоставя.Още повече, стойността на допълнителния пакет услуги в размер на 1 500 лв. е значителна, сравнимо с размера на основното задължение от 2 000 лв. и не е включена в годишния процент на разходите, тъй като това е възнаграждение по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, при което ГПР не е соченият от 48.87%, а надхвърля петкратния размер на законната лихва.С оглед на това, налице е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което посочената клауза относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК. След като 2 липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и последният е недействителен-чл.22 от ЗПК, поради което на осн.чл.23 от ЗПК, ищцата следва да върне само получената главница от 2 000 лв., от която е заплатил 691 лв., обуславящо потвърждаването на решението в обжалваната му отхвърлителна част, на осн.чл. 271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №378/18.07.2023г., постановено по гр.д.

№1301/2022г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която са отхвърлени предявените от него против ответниците А. М. А. от гр.Търговище, ЕГН:********** и С. Г. С. от с.Давидово, общ.Търговище , ЕГН: ********** установителни искове за съществуване на вземания по чл. 422, ал.1 във вр. чл.

415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД в частта им над сумата 1 309 лв. до размер на 1 944.87лв., представляваща претендирана главница по договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №30038123523/ 16.07.2019г., за което е издадена Заповед за изпълнение №469/01.08.2023г., постановена по ч.гр.д.№989/2023г. по описа на Районен съд-Търговище и за присъждане на договорно възнаграждение в размер на 705.23 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3