Определение № 10833 от 03.10.2022, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10833 гр. Варна, 03.10.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110107722 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена о т „Електроразпредление Север“ АД против В. П. К.; С. П. Д.; Ж. С. Д. и Г. С. Д., с която са предявени в условията на първоначално субективно пасивно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.

50 от ПИКЕЕ.

На 29.09.2022 г. ищецът е депозирал молба с вх. № 66496, с която оттегля предявените осъдителни искове, тъй като предявените вземания са погасени доброволно от ответниците извънсъдебно, но претендира сторените по делото разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, тъй като кредиторовият интерес е удовлетворен след завеждане на настоящото производство.

Доколкото исковете са оттеглени преди приключване на първото по делото о.с.з., то съгласието на ответниците не е необходимо.

Съдът като взе предвид молбата намери, че с нея е отправено до съда изявление на ищеца по делото чрез адв. Х. И., който е изрично овластен да се разпорежда с предмета на делото, с което последният се отказва към момента от търсената защита, като запазва правото си да предяви отново исканията си. По този начин страната десезира съда с произнасяне по същество по спора по образуваното дело. Поради това и при спазване разпоредбата на чл. 232 от ГПК, настоящото производство следва да бъде прекратено.

По претенцията за присъждане на разноски:

Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящ исков процес. Съгласно процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат с окончателния акт, а окончателният акт е решението по същество или определението за 1 прекратяване на делото.

В настоящия случай производството по делото следва да бъде прекратено поради оттегляне на исковете, което е обусловено от стореното в хода на производството от ответниците плащане. Т. е. разпореждането с предмета на делото от страна на ищеца е свързано с действие на ответника и само по себе си не е достатъчно за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 4 от ГПК, а е необходимо да се изследва причината да се заведе делото. Да се приеме противното означава отговорността за разноските при един вероятно основателен или допустим но неоснователен иск, по отношение на който по-късно отпада интереса от воденето му, да се понесе от страната, в чиято полза би се разрешил спора. Това би противоречало на цялостната концепция на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 78 от ГПК, че отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. В този смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 67/3.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г. на IV ГО на ВКС и определение № 152 от 28.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2363/2015 г., I т. о., ТК.

Съдът като взе предвид конкретиката на казуса счита, че разноските следва да останат в тежест на ответниците, доколкото последните с поведението си са дали повод за завеждане на настоящото исково производство, имайки предвид, че доброволните плащания са сторени едва през м. септември 2022 г. – 2 месеца след завеждане на исковото производство. В полза на ищеца следва да се присъди сумата в общ размер от 475.00 лева, от която – 115.00 лева за държавна такса и 360.00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 7722 по описа за 2022 г., на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен с-в, на основание чл. 232, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН **********; С. П. Д., ЕГН **********; Ж. С. Д., ЕГН

********** и Г. С. Д., ЕГН ********** да заплатят в полза на Електроразпредление Север“ АД, ЕИК 104518621 сумата в общ размер на 475.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2