Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2762 от 18.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 6033/2025
Вид
Решение № 2762
Подписан
18.07.2025
В сила
26.07.2025
Състав
Десислава Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 10 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.13, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.15, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 16, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 2762 гр. Варна, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110106033 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по молба, подадена от Н. П. Д., ЕГН:********** срещу Е. М. Л., ЕГН: ********** –с твърдения за извършени актове на насилие на 15.03.2025г., 09.05.2025г., 12.05.2025г. и 18.05.2025г.

В молбата за защита от 13.05.2025г. и уточнителна молба от 20.05.2025 г. се излага, че страните са били във фактическо съжителство до 2018г. и имат едно общо дете. След кратка раздяла, през 2019г. отново заживели заедно, тъй като молителката се съгласила да се грижи за ответника, който бил диагностициран със заболяване, като заживяли в гр. **** Сочат се конкретни събития, които се намират за домашно насилие състояли се в срока по чл. 10 ЗЗДН:

1.На 15.03.2025 г. в обитаваното от страните жилище гр. Варна, с.о. „*** ответникът заплашил молителката, че „ще я натроши“.

2.На 09.05.2025 г. след 16.00ч. в обитаваното от страните жилище гр. *** ответникът отправил към молителката следните думи и изрази "мърша долна", "щети еба майката", "курволяк осгубан", "мръсница", "долна гадина", " ще стана и ще ти начупя главата" и "махай се оттука". Молителката излязла на терасата, за да се успокои ответника, но той продължил да крещи с думите " още ли си тука ма, мършо долна". Молитилката тръгнала към свое друго жилище, като се върнала да остави ключове на ответника за вилата в с.о.

***и отново тръгнала към своя автомобил, като ответникът започнал да крещи след нея да му даде кучето, тя побягнала към колата, а Е. крещял след нея "Ей сега ще те настигна и ще ти еба майката". Молителката потеглила със своя автомобил, а ответника след нея- с неговия автомобил, който управлявал до нейния, след това я изпреварил на ***и спрял своя автомобил пред нейния по диагонал. Сочи, че ответника отишъл до нейния автомобил и започнал да чука по страничното и предното стъкло, като крещял тя да му отворя, след което взел камък и ударил с него стъклото на колата. Молителката успяла да потегли и продължила към Техническия университет, но той я последвал. Излага, че сигнализирала на телефон 112, след което посетилата и Второ РУ – Варна, където подала жалба. Сочи, че междувременно ответника отишъл в имота й в гр.***, където я чакал, като след прибирането й отправил думите : "мърша", "боклук"," курва", с оглед на което потърсила съдействие от Първо РУ.

Излага, че след посещението на полиците, дъщеря й ***и пред приятелката й ***, Е. се опитал да я задуши с ръка за врата и отново потърсила съдействие от служители в Първо 1

РУ.

Около 23.00ч. същата вечер ответника отишъл пред вратата на дома й, започнал да звъни непрестанно, да блъска по вратата й да в обижда с думите " курва", "мръсница", "долна гадина“," ще те натроша, ако не отвориш".

3.На 12.05.2025г. ответникът отишъл на адреса на молителката в гр.***, започнал да звъни настоятелно, да блъска по вратата и да крещи тя да му отвори. Молителката подала сигнал на 112 и била посетена от полицаи пред които ответникът „Ще ти начупя главата".

4.На 18.05.2025г. ответникът отново отишъл на адреса в гр***, около 18ч., започнал да звъни настоятелно, да блъска по вратата и да крещи молителката да отворя, както и да я обиждаше с думите: " курва", "мръсница", "долна гадина","курволяк оскубан" и др.

Молителката позвънила в Първо РУ – Варна за съдействие.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 о т ГПК указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва: Молителят следва да установи връзката си ответника / че са били във фактически съжителство и имат общо дете/, че на посочените в молбата дати ответникът е извършил срещу него твърдените акт на домашно насилие, описани в сезираща молба и уточнителната молба от 20.05.2025г.

В тежест на ответника е ако оспорва, че е извършил акт на домашно насилие- да проведе насрещно доказване

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот извършено от и спрямо лица от категорията по чл. 3 от ЗЗДН.

Страните имат общо дете, което представлява връзка по чл.3 ЗЗДН, т.е. молбата за защита е подадена от и срещу легитимираното по закон лице.

Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.

Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1а от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.

С оглед наведените от молители фактически твърдения за преследване с автомобил, отправяне на обиди и заплахи и хващане за врата на молителката от ответница, съдът намира, че същите могат да се субсумират под хипотезата на упражнено физическо, емоционално и психическо насилие.

Към уточнителната молба от 20.05.2025г. молителката е представила декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в което е декларирала обстоятелствата описани в молбата й, касаещи датата 09.05.2025г. вкл. конкретно отправени думи и действие за опит за душене чрез хващане от ответника с ръце врата на молителката. Декларацията обхваща събития на 12.05.2025г. и 18.05.2025г.

Във връзка с установяване на актовете на домашно насилие молителят е ангажирал и други доказателства – аудио записи на подадени от него 4 бр. сигнали на тел. „112“, писмени доказателства- докладни записки и предупредителни протоколи по реда на ЗМВР във връзка с подавани от него сигнали и посещения на органи на полицията в имота и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

Видно от протоколите за полицейско предупреждение на л.61 и л.65 от делото ответникът е предупреден да не отправя закани, заплахи и да не извършва физическа саморазправа с молителката на 09.05.2025г. и да не отправя нецензурни думи и заплахи за физическа саморазправа с нея на 12.05.2025г.

Видно от докладна записка за посетен на 09.05.2025 г. около 22,45 ч. сигнал на адрес гр. ***, изготвена от полицай Сл.***на мястото са установени страните, като молителката е навела твърдения за закана за физическо насилие от ответника, обиди, спор за предаване на куче, ритане на входната врата и постоянно звънене на звънеца от ответника. Докладната е 2 съпроводена от въпросник предоставен от полицейския служител на пострадалото лице по отношение отношенията и характеристични данни на ответника /л.63/.

В докладна записка на полицейски служител от посещение на 12.05.2025г. на същия адрес по сигнал на молителката, ответникът отново е установен на адреса и му е съставен протокол за предупреждение по ЗМВР.

Представена е докладна записка на полицейски служител за посещение на адреса на молителката на 18.05.2025г., видно от която ответникът е установен отново на адреса, като е бил във видимо нетрезво състояние и освен молителката е притеснявал и живущите в района чрез силно говорене и викове. Ответникът заявил, че не иска да създава проблеми, а има претенции към общо закупена вещ.

Видно от докладна записка от 24.05.2025г. при посещение на адреса по сигнал на молителя, ответникът е задържан пред жилището за нарушаване на издадената заповед за незабавна защита.

От предоставените от Национална система „112“ аудио записи се установява, че молителката е подала 4 бр. сигнали – 3 бр. на 09.5.2025 г. и един на 12.05.2025г. Установява се, че ответникът е подал сигнал срещу молителя на 12.05.2025г.

Видно от първия аудиозапис на сигнал от 09.05.2025г.- молителката се е обадила на спешния телефон, докато е шофирала от местността, в която двете страни са живели заедно към 2 РУ, ОД на МВР-Варна. Съдът е възприел при възпроизвеждане на сигнала, че той е подаден, докато молителката се е движили с автомобила си, като пътят й бива препречен и автомобилът й спрян от друг такъв на пътното платно вкл. на записа се чува мъжки глас казващ „Няма да мръдна от тук“. В останалите три сигнала молителката съобщава, че ответникът се намира на адреса й на ул. ***като създава скандали и звъни непрестанно на звънеца й.

Сигнал на тел. 112 е получен и от ответника, който съобщава, че молителката е счупила бутилка в главата му. Съдът не съобразява този сигнал, доколкото предмет на разглеждане в настоящото производство са твърденията на Н. Д., а ответникът не е подавал насрещна молба за защита, както и е имал пасивно процесуално поведение като не е навеждал твърдения и не е ангажирал доказателства за тях в рамките на производството.

В хода на производството са разпитани двама свидетели – *** / дъщеря на молителката/ и ***/ без дела и родство със страните/. Показанията на двамата свидетели са последователни и безпротиворечиви в частта, в която разказва, че на 09.05.2025г. непосредствено са възприели, че ответникът е хванал за врата молителката, като започнал да я души, а свид. ***го дърпала, за да я пусне. Въпреки несъответствието в показанията по отношение на часа на случката, двете свидетелките конкретно и точно разказват случката, като съдът отдава разминаването в показанията по отношение на часа на динамичността на събитията от деня. От показанията на свид. Георгиева се установява, че е станала свидетел на отправено от ответника към молителя думи „боклук“, „курва“ на същата дата. Свид.

***излага, че още веднъж е виждала ответника на адреса след 09.05.2025г. без да сочи конкретна дата, като ответникът се оплаквал, че молителката му отваря врата, бил пил и е бил неадекватен, като говорел несвързано. От показанията на свид. Мирчева се установява, че на 09.05.2025 г. е чула ответника да отправя към молителката думите „курва“ и „боклук“.

Свидетелят сочи, че след тази дата ответникът отново е посещавал адреса като непрестанно звъни на звънеца и иска да бъде допуснат до апартамента.

От правна страна:

В настоящият случай от молителя е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН по отношение на твърдените актове на домашно насилие на 09.05.2025г., 12.05.2025 г. и 18.05.2025г. За твърдения акт на домашно насилие на 15.03.2025г. не е представена такава декларация, както и не са ангажирани други допустими по ГПК доказателства, с оглед на което съдът не го приема за доказан и не го съобразява за правните си изводи по отношение на наличието на домашно насилие и необходимите мерки за защита на пострадалото лице.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в настоящия процес по отношение на сочените в нея дати и събития. Същата представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено действието на 3 насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, но само когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната практика на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.

В конкретния случай е представена декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е посочено времето, мястото и същността на извършените актове на насилие на 09.05.2025г., 12.05.2025 г. и 18.05.2025г..

Ответникът не е оспорил да е извършил твърдените от молителя действия.