Решение № 243 от 26.10.2026, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 492/2026
- Вид
- Решение № 243
- Подписан
- 26.10.2026
- Състав
- Диана Георгиева Дякова, Анна Великова, Веселина Валентинова Господинова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23 · Закон за наследството
- чл.5 ал.1 · Закон за наследството
- чл.77 ал.1 и ал.2 · Закон за наследството
- чл.77 ал.1 и ал.2 · Закон за наследството
- чл. 9 ал.1 · Закон за наследството
- чл.100 ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 30 - чл. 32 · Закон за собствеността
- чл. 30 - чл. 32 · Закон за собствеността
- чл. 31 ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 30 - чл. 32 · Закон за собствеността
- чл. 68 ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 79 ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 243 гр. гр. Добрич, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Диана Г. Дякова
Членове:
Анна Великова
Веселина В. Господинова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20263200500492 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 2678/07.07.2026 год. на адв.П. П., особен представител на В. Е. Д.
, ЕГН ********** от гр. Д.*** срещу решение рег. № 52/01.07.2026 год. по гр.д.№ 412/2025 год. на Районен съд Г.Т. ,с което е признато за установено по отношение на нея,че М. Д. Е. , ЕГН ********** ,от гр. Д.*** е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ.
Г.Т., област Д., ул. „***, одобрена със заповед за одобрение на КККР РД 1823/26.01.2024 г., издадена от Изпълнителния директор на АГКК, няма изменение на ККР със заповед, с трайно предназначение на територията Урбанизирана, начин на трайно ползване Ниско застрояване (до 10 ш), с площ 2646 кв.м., с номер по предходен план 132, квартал 31, парцел XVII, XII, при съседи: ***, ***, ***, ***,
***, ведно с попадащите в имота сгради: сграда с кадастрален идентификатор *** с предназначение Жилищна сграда еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 82кв.м., сграда с кадастрален идентификатор *** с предназначение Друг вид сграда за 1 обитаване, брой етажи 1, застроена площ 64 кв.м. и сграда с кадастрален идентификатор *** с предназначение Селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ 168 кв.м. , като е придобил 1/2 идеална част по наследяване, а останалата 1/2 идеална част по силата на изтекла придобивна давност.
Тъй като въззивникът не бил оспорил правата на ищеца,придобити по наследяване,счита обжалваното решение за отчасти недопустимо,като постановено по недопустим установителен иск и настоява то да бъде обезсилено,а производството по него прекратено.Възразява срещу приетата от първоинстанционния съд фактическа установеност,изложена противоречиво в мотивите на съдебния акт по въпросите за извършвани от ищеца в действия в имота и характеристиката им на държане или владение,от естество да отблъснат правата й , направени въз основа на колебливи и насочвани свидетелски показания и съответно обусловили в нарушение на закона и задължителната тълкувателна практика на ВКС извод за основателност на претенцията.
Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебното решение постановяване на ново по съществото на спора за отхвърляне на исковата претенция .
При данни ,че обжалваното решение е било връчено на дата 01.07.2026 год. , жалба рег.№ 2678/07.07.2026 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на исковата претенция и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна М. Д. Е. ,от гр. Д. счита ,че съдебният акт на Районен съд Г.Т. не страда от пороци и настоява подадената срещу него неоснователна жалба да не бъде уважавана.За ищеца било налично основание за водене на делото поради липса на друг правен способ да докаже,че е едноличен собственик на имота,което установил с безспорни доказателства относно наследяването и елементите на владението,посочени в разпоредбата на чл. 68 ал.1 от ЗС и изтичане на определения в разпоредбата на чл. 79 от ЗС срок.
Обжалваното решение е постановено въз основа на искова молба рег.№ 2
2194/25.08.2025 год., с която М. Д. Е. , ЕГН ********** ,от гр. Д.*** е предявил срещу В. Е. Д. , ЕГН ********** от гр. Д.*** иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване вещно право на собственост върху застроен поземлен имот в с.П. ,общ.Г.Т. , основан на твърдения ,че страните по делото са наследници по закон на съпрузите В.К. П. и Д. Е. П. , притежавали в населеното място две дворни места с площи от по 1 530 кв.м. и 995 кв.м.,ведно с построените в тях две къщи, понастоящем заснети по кадастралните карта и регистър като поземлен имот с кадастрален идентификатор *** ,ведно с построените в него жилищна сграда, ,друг вид сграда и селскостопанска сграда с идентификатори ***;
*** и ***.Между родителите и двамата им сина имало уговорка ,ищецът да поеме издръжката и гледането на съпрузите, в замяна на което в неговата собственост да му бъдат прехвърлени процесните имоти, а на неговия брат Е. Д. Е. да бъде предоставена парична сума за закупуване на имот . Поради внезапно възникнало заболяване на В.К. П. и последвалата й скорошна смърт, родителите не успели да прехвърлят недвижимите имоти. В изпълнение на уговорката през 2010 год. Е. Е. получил сумата от 15 000 лв.,предоставена му от Д. Е. П., за закупуване на дворно място и вила в гр.Д., местността“А.“.Поради наличие на парични задължения на Е. Е. към физически лица и частни съдебни изпълнители ,покупката на имота била забавена.Това било причината, бащата отново да събере двамата братя през 2013 год. и да предостави допълнителна парична сума за закупуване на имота, а впоследствие Е. Е. бил подпомогнат от бащата и за смяна на дограмата на имота.Тези действия се извършвали от бащата със съгласието на синовете им и като някакъв вид уравняване на наследството му,предвид уговорката , ищецът да получи недвижимите имоти в с.П..Налично било и категорично съгласие и желание от страна на брата на ищеца ,след смъртта на тяхната майка да му прехвърли идеалните си части от наследството,тъй като признава правото му на собственост на имотите в с.П..Многократно бил споделял пред роднини , общи приятели и съседи,че няма имоти в с.П. и че имотите в с.П. са собственост на брат му М..През 2014 год. внезапно и от насилствена смърт починал бащата на ищеца,поради което не успял да му прехвърли дори своя дял от имотите,но той останал да ги владее необезпокояван от никого.През 2018 год. изненадващо починал и неговия брат и наследствените проблеми останали нерешени.На погребението 3 на брат си видял за първи път от 10 години неговата дъщеря-ответницата по делото.Заявила ,че е запозната с неразрешените наследствени проблеми, знае за уговорките в семейството касателно имотите, не желаела да има нищо общо ,не искала да я занимават и отказала да съдейства за документалното уреждане на наследството поради липса на време,тъй като пребивавала в чужбина.Между страните липсвал какъвто и да е контакт след погребението от 2018 год.,той бил и невъзможен, тъй като номера на мобилния й телефон не бил актуален.Ответницата не била извършвала лично или чрез свой представител действия,с които да оспорва едноличното му владение не е посещавала имота и не е участвала в поддържането му.Ищецът владеел имотите повече от 15 години след смъртта на майка си ,съответно до смъртта и на баща му по негова воля,а след смъртта му непрекъснато ,явно и необезпокояван от никого-плащал данъци, правел ремонти.
Отправено е искане да бъде признат за собственик на основание наследствено правоприемство и давност на поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Г.Т., област Д., ул. „***, одобрена със заповед за одобрение на КККР РД 18-23/26.01.2024 г., издадена от Изпълнителния директор на АГКК, няма изменение на ККР със заповед, с трайно предназначение на територията Урбанизирана, начин на трайно ползване Ниско застрояване (до 10 ш), с площ 2646 кв.м., с номер по предходен план 132, квартал 31, парцел XVII, XII, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с попадащите в имота сгради: сграда с кадастрален идентификатор *** с предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 82кв.м., сграда с кадастрален идентификатор *** с предназначение Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 64 кв.м. и сграда с кадастрален идентификатор *** с предназначение Селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ 168 кв.м.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения особен представител – адв. П. П. е подал отговор рег.№ 121/14.01.2026 год., в който е посочил,че доказателството по делото сочели страните като наследници на В.К. П. и по принцип на закона с равни идеални части от наследството.Излага с, че ако в съдебно заседание се докажат твърденията на ищецът ще поиска 4 одобрение от съда съобразно чл. 29, ал.5 от ГПК да направи признание . В хода на производството, ответникът чрез назначения особен представител твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява, че ищецът като сънаследник е владял само за себе си десет години целият имот.
Жалбата е отчасти основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:
Страните по делото са наследници по закон на съпрузите В.К. П., поч.18.04.2010 год. и Д. Е. П.,поч. 04.05.2014 год.,като ищецът е техен низходящ от първа степен, а ответницата е низходяща от втора степен-дъщеря на починалия на дата 21.02.2018 год. техен син Е. Д. Е..
По силата на нотариален акт № 131 т.ІV с дело № 1592/1980 год., въз основа на постановление от дата 26.11.1980 год. по обстоятелствена проверка,В.К. П. е била призната за собственик по давностно владение на недвижим имот:дворно място с площ от 1 530 кв.м.,находящо се в с.П.,Т. окръг,представляващо пл.№ 132,парцел ХІІ кв.31 ведно с построената в същото къща.
По силата на нотариален акт № 152 т.Vс дело № 2175/1983 год. и въз основа на представени писмени доказателства – протокол от 18.05.1981 год. за съдебна делба по гр.д.№ 1723/1980 год. на останали в наследство от покойния й баща К.В.К., В.К. П. е била призната за собственик на къща в чертите на с.П.,Т. окръг и дворно място с площ от 995 кв.м.,съставляващо парцел ХVІІ,пл.№ 132,кв.31.
Не е спорно по делото, а в тази насока е и представената скица на поземлен имот № 15-802418-19.05.2025 год. на АГКК,че поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Г.Т., с площ 2646 кв.м., е идентичен с имотите с номера по предходен план 132, квартал 31, парцел XVII, XII.
В приложената по делото от ищеца Справка № 1203935/21.08.2025 год. от Агенцията по вписванията чрез отдалечен достъп за всички служби по вписванията за периода от 01.01.2000 год. до 21.08.2025 год. за лицето Е. Д.
Е. е налично отбелязване в поред № 12 от справката,че е закупил на дата 22.10.2013 год. поземлен имот ,парцел 151,масив 900 с площ от 509 кв.м. местността“А.й“, идентификатор *** –вилна сграда с площ от 30 кв. в гр.Д..Посочената справка документира и множество прехвърляния на 5 недвижими имоти от Е. Д. Е.,вкл. такива извършени съвместно с неговия баща и брат като продавачи след като на дата 18.04.2010 год. е починала тяхната съпруга и майка В.К. П. , съответно на дати 18.08.2010 год. –поред № 6 от справката; съвместна продажба от Е. Д. Е. с неговия брат на дата 23.12.2015 год.-поред № 11 от справката , придобиване от Е. Д. Е. на недвижим имот на дата 26.05.2016 год., закупен от ищеца по делото-поред №10 от справката ; както и е бил сключен договор за доброволна между бащата и двамата му сина на дата 14.08.2013 год.- пореден № 5 от справката.
Свидетелят Х.В.В.,от гр.Д. ( първи братовчед на страните) е дал показания ,че познава спорния имот по делото, тъй като притежава съседния такъв. Имотът се намирал в с. П. ,състоял се от два парцела и в него имало селскостопански постройки и къща. Виждал ищеца постоянно в имота , а ответницата единствено на погребението на баща й.Макар да не бил виждал ответницата в имота ,не знае дали е бил ограничаван от ищеца достъпа й до него чрез смяна на ключалки или липса на позволение да влиза в него. Като посещавал своя имот, виждал в спорния такъв по делото единствено ищеца и неговата съпруга.Знае ,че дядото на ответницата е купил имот в гр.Д. в местността *** на нейния баща, за да остане къщата на село за ищеца.На погребението на свакото на свидетеля,станало въпрос за имотите и ответницата заявила,че няма нищо общо с този имот.
Разпечатката съдържа 29 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8150049c-06bd-4bb7-bd0a-0e630ff454d9