Решение № 380 от 03.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Пловдив, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330206697 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-1030009131/13.11.2024г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на П. Л. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 900 /деветстотин/ лева и „Лишаване от право на управление на МПС” за срок от 3 /три/ месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено със ATCC – CELERITAS MVD 2020, фиксирано в снимков материал № 005461, както и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 18 контролни точки.

Жалбоподателят, П. Л. П., по съображения, изложени в жалбата и допълнението към нея, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно уведомен не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адв. Т. Т.. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание, редовно призована. В Молба – становище приложена по делото моли съда да бъде потвърдено наказателното постановление. Моли при евентуално уважаване на иска, размера на адвокатското възнаграждение да бъде намален до минимума по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждания.

1

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

На 04.09.2024г. в 00:22 часа в гр. Пловдив, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ срещу № 72, с посока на движение от изток на запад, жалбоподателят П. Л. П., като водач на лек автомобил „Ауди А6 Авант” с рег. № **, извършил нарушение за скорост, установено и заснето с ATCC – CELERITAS MVD 2020, фиксирано в снимков материал № 005461, като при разрешена скорост в населеното място от 50 км/ч е установена скорост от 121 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч или превишение на разрешената скорост с 71 км/ч. По делото е установено, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик П. Л. П..

На 02.10.2024г. собственика П. попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която заявила че на процесната дата и в процесното място, лично тя е управлявала описания лек автомобил „Ауди А6 Авант” с рег. № **.

Жалбоподателката била поканена за съставяне на АУАН с покана връчена лично на 02.10.2024г. Съгласно поканата следвало да се яви на 07.10.2024г. в 10.00ч. в Сектор „Пътна полиция“. На уречената дата и час, П. не се явила.

За така констатираното нарушение срещу жалбоподателя П. бил съставен АУАН серия GA, № 1382445/07.10.2024г. за нарушение по чл. 21, ал.

1 ЗДвП. Актът бил съставен в нейно отсъствие. Няколко дни по-късно, на 16.10.2024г., съставения АУАН бил връчен на жалбоподателката. Получил и препис от АУАН за което подписал разписка.

Въз основа на АУАН, на 13.11.2024г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за същото нарушение и идентична квалификация, на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер 900 лв и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Фактическата обстановка била описана по сходен начин на описанието дадено в съставения АУАН.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от свидетелските показания на актосъставителя З. Н. Г., от приобщените по делото писмени доказателства - АУАН, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-21834 от 04.09.2024г., писмо от Български институт по метрология с което съдът е уведомен че в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване по чл. 1а, ал. 4 от НСИПМК под № В-70 е вписана система за измерване на скоростта тип CELERITAS MVD 2020 със срок безсрочно, протокол за проверка № 153-СГ-ИСИ/07.12.2023г., снимков материал, справка от информационната система на МВР относно регистрацията на лек автомобил „Ауди А6 Авант” с рег. № **, покана за съставяне на АУАН, писмо с рег. № 1030р-24605 от 09.10.2024г. с което съставения АУАН е изпратен за връчване, справка за нарушител водач, оправомощителна заповед, декларация 2 по чл.188 от ЗДвП, които съдът кредитира с доверие.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място следва да се съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочените доказателства.

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-16325 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1 т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не с е създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че в настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а не е преминато към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП – "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш". В случая обаче за установеното нарушение – управление на МПС със скорост, превишаваща разрешената максимална такава в населено място над 50 км/ч., освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. В конкретния случай се установява, че е заснето нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на 04.09.2024г. с лек автомобил „Ауди А6 3

Авант” с рег. № **, собственост на П. Л. П.. На 02.10.2024г. собственика П. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочила, че на процесната дата и в процесното място, автомобила е бил управляван от нея. В настоящия случай процедурата е била спазена и на основание чл. 188 от ЗДвП на собственика на процесния автомобил, който потвърдил че на датата на нарушението е управлявал автомобила с който е извършено нарушението, е съставен процесния АУАН станал повод за издаване на обжалваното НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в kм/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ ч., извън населено място - 90 км/ч., а по автомагистрала - 140 км/ч.

Съдебния състав счита, че действително се установява нарушение за скорост по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбподателя, тъй като на 04.09.2024г. в 00:22 часа в гр. Пловдив, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ срещу № 72, с посока на движение от изток на запад, жалбоподателят П. Л. П., като водач на лек автомобил „Ауди А6 Авант” с рег. № **, е извършила превишение на скоростта с 71 км/ч, при установена скорост от 121 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч и максимално разрешена 50 км/ч. в населено място, заснето със СПУКС ATCC – CELERITAS MVD 2020, снимков материал № 005461. Всъщност самата жалбоподателка не отрича тя е управлявала автомобила на процесната дата. Навежда допуснати нарушения при използването на техническото средство. Посоченото обаче се опровергава от наличните по делото писмени доказателства. От постъпилото от БИМ писмо се установява че в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване по чл. 1а, ал. 4 от НСИПМК, под № В-70 е вписана на 13.12.2023г. система за измерване на скоростта тип CELERITAS MVD 2020. В писмото е отбелязано че срокът на валидност на одобряване на типа е безсрочно. От представения протокол за проверка № 153-СГИСИС/07.12.2023г. се установява че на техническото средство е била извършена първоначална проверка на ATCC – CELERITAS MVD 2020, като техническото средство е съответствало на одобрения тип и грешки над допустимите не се установяват. Дата на която е извършено нарушението на 04.09.2024г. в 00:22 часа е в едногодишния срок след извършеното изпитване.

Бил е съставен протокол за използваното техническо средство с рег. № 1030р21834 от 04.09.2024г., в който е отразено че техническото средство е било в експлоатация от 03.09.2024г., 21.00ч. до 03.00ч. на 04.09.2024г. Именно това е и причината поради която в автоматично генерирания протокол е въведена дата на използване 03.09.2024г. но това е съвсем естествено тъй като техническото средство е работило и преди, и след полунощ. Видно от този протокол, описаното в акта и НП техническо средство е било позиционирано именно в в гр. Пловдив, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ срещу № 72, с посока на движение от изток на запад, работило е от 21.00ч. на 03.09.2024г., до 03.00ч. на 04.09.2024г., а нарушението е установено в 00.22ч., т.е. на 4

04.09.2024г., така както е записано в АУАН и НП. Номера на снимковия материал № 005461, документиращ нарушението е измежду номера на първото и номера на последното статично изображение на което са били заснети нарушители.

Видно от справката от информационната система на МВР лек автомобил „Ауди А6 Авант” с рег. № ** е регистриран като собственост и ползван на името на жалбоподателката П. Л. П..

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не констатира и формални основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Преценката на наказващият орган за липсата на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушението е правилна. В хода на производството не се установи нарушението да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид. Нещо повече видно от справката за нарушител водач, жалб. П. многократно е извършвала нарушения именно на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Горното обстоятелство допълва вече направения от съда извод за липса на по ниска степен на обществена опасност на нарушението и нарушителя. Действително съгласно TP № 1/12.12.07 година на ВКС, преценката по чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, но в ЗАНН липсва изискване за нарочно произнасяне в НП от наказващият орган по приложението на този законов текст и горното не е възведено като задължителен негов реквизит, липсата на който да влече отмяната му. Със самия факт на издаване на НП, наказващият орган е преценил, че не са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.