Решение № 52 от 23.12.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. С., 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20245400900049 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Депозирана е молба от „И.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. Р.“ № 10, представлявано от управителя З.

Х. Ш., подадена чрез адв. Е. В. за допълване на Решение № 49/24.10.2025 г. по т. д. № 49/2024 г. по описа на ОС – С., като Община Б. бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 9 805.15 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 26 771.72 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 28.10.2024 г.

Наведени са доводи, че претендираната лихва е заявена своевременно и е предмет на делото, като основавайки се на неоснователно обогатяване по чл.

59, ал. 1 от ЗЗД лихвата е дължима от деня на забавата, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Посочено е, че в случая ищцовото дружество е канило общината да заплати процесната сма, в какъвто смисъл са показанията на разпитаната по делото свидетелка З., която е била зам. кмет и впоследствие временно изпълняваща длъжността кмет на Община Б.. Направен е извод, че в случая е налице покана, достигнала до адресата си, за която не се изисква специална форма за действителност по смисъла на чл.

84, ал. 2 от ЗЗД.

В предвидения от закона срок насрещната страна – Община Б., с БУЛСТАТ **********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. С., ул. „С. С.“ № 3, чрез адв.

Б. К., е депозирала становище, в което е посочено, че искането е неоснователно. Изложени са доводи, че е налице разлика между хипотезата, при която вземането на кредитора срещу неоснователно обогатилия се е станало изискуемо – от деня на разместване на благата и тази, при която 1 възниква правото да се търси лихва за забава върху обезщетението, което се дължи от неоснователно обогатилия се, което право възниква от деня на забавата на длъжника – изтичане на срока, а ако няма такъв, след писмена покана на кредитора. Посочено е, че ищецът не е отправял покана, а показанията на свидетелката Маджарова не са доказателство за такава покана, тъй като „искането на пари“ не конкретизира за какво точно се отнася. На следващо място са наведени аргументи, че разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД касае случаите на непозволено увреждане, в които длъжникът е в забава и без покана, а не на обедняване по чл. 59 от ЗЗД.

Съдът, като разгледа молбата и отговора, обсъди наведените в тях доводи, както и представените по делото доказателства, намира същата за процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, която има правен интерес. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Делото е образувано по предявените от „И.“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. Е. В. и адв. А. П. срещу Община Б., с БУЛСТАТ ********** обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 61 282.96 лв., от които 45 091.87 лв. главница и 16 191.09 лв. лихва за периода от 28.10.2021 г. до 28.10.2024 г., намалени в хода на производството на 27 307.15 лв. главница и 9 805.15 лв. лихва за същия период, представляващи дължимо възнаграждение за извършени допълнителни СМР на обект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност на административни сгради за здравеопазване – Здравна служба в с. Б.“, алтернативно сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за извършените допълнителни СМР на посочения обект, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените разноски.

С Решение рег. № 49/24.10.2025 г. по т. д. № 49/2024 г. по описа на ОС – С. Община Б., с БУЛСТАТ **********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. С., ул. „С.

С.“ № 3 е осъдена да заплати на „И.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. Р.“ № 10, представлявано от управителя З.

Х. Ш. на основание чл. 59 от ЗЗД сумата в размер на 26 771.72 лв. /двадесет и шест хиляди седемстотин седемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ главница, с която ответникът неоснователно се е обогатил за извършените допълнителни СМР на обект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност на административни сгради за здравеопазване – Здравна служба в с. Б.“, във връзка със сключения между страните Договор № ДГ 146/02.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба /28.10.2024 г./ до окончателното плащане, като искът за разликата над присъдените 26 771.72 лв. /двадесет и шест хиляди седемстотин седемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ до претендираните 27 307.15 лв. /двадесет и седем хиляди триста и седем лева и петнадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на предявяване на исковата молба /28.10.2024 г./ до окончателното плащане, е отхвърлен, като неоснователен и недоказан в тази част. Община Б. е осъдена също така да заплати на „И.“ ЕООД, с ЕИК 2

********* направените от него разноски, в размер на 2 821.13 лв. /две хиляда осемстотин двадесет и един лев и тринадесет стотинки/, съразмерно на уважената част от исковите претенции.

С цитираното решение са отхвърлени предявените от „И.“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу Община Б. обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от общо 37 112.30 лв., от които 27 307.15 лв. главница и 9 805.15 лв. лихва за периода от 28.10.2021 г. до 28.10.2024 г., представляващи дължимо възнаграждение за извършени допълнителни СМР на обект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност на административни сгради за здравеопазване – Здравна служба в с. Б.“, като неоснователни. Освен това, „И.“ ЕООД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Община Б. направените от нея разноски в размер на 4 345.51 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за допълване на решението, тъй като произнасяне досежно акцесорния иск за лихва в размер на 9 805.15 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 28.10.2024 г. върху главницата от 26 771.72 лв., дължима на основание чл. 59 от ЗЗД липсва както в мотивите, така и в диспозитива на решението.

Правото на мораторна лихва възниква от деня на забавата на длъжника.

В разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД е предвиден реда за изпадане в забава – след изтичане на определен от страните срок, а при липса на такъв – след покана от кредитора, като е предвидено и изключението за непозволено увреждане, което обаче не касае настоящия случай.

Страните по делото не са предвидили срок за заплащане на претендираните от ищеца суми. Липсва и отправена писмена покана до длъжника за заплащането им.

Разпитаната по делото свидетелка З. сочи, че управителят на ищцовото дружество е „искал пари“ от Община Б. – около 50 000 лв., като 20 000 лв. са били заложени в бюджетната 2021 г. – 2022 г., за да му бъдат платени, но впоследствие поради разногласия са били пренасочени. С тези свидетелски показания не се доказва отправянето на покана за плащане – липсва конкретизация на претендираната за плащане сума, не е посочен моментът, в който ищецът е релевирал искането си /като дата/, липсва и определен на длъжника срок за изплащане на сумата, след който същият да изпадне в забава. Освен това, със свидетелските показания се установява единствено отправеното от ищеца искане за плащане, но не и предоставянето на срок за заплащане на претендираните суми, който срок е задължителен елемент от поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

На следващо място следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че ищецът не е навел нито в исковата молба, нито в молбата по чл. 250 от ГПК фактически твърдения досежно предоставен срок за плащане на претендираните вземания, респективно датата на изпадане в забава на ответната страна. Затова искането за заплащане на претендираната от ищеца сума не представлява покана по своята правна същност.

3

Признанието със свидетелските показания на З. Маджарова за определяне на сумата от 20 000 лв. за заплащане на ищеца на допълнителни суми за извършените СМР само по себе си нито обуславя възникването на задължение /писмената форма в случая е форма за действителност/, нито изпадането в забава /признанието не е тъждествено на покана/.

Следователно ищецът не е отправил валидна покана до Община Борино за заплащане на претендираните от него суми, не е налице забава на ответната страна за плащане, поради което не е възникнало и вземането на ищцовото дружество за мораторни лихви върху присъдената главница.

С оглед изложените по-горе мотиви, съдът намира, че Решение № 49/24.10.2025 г. по т. д. № 49/2024 г. по описа на ОС – С. следва да бъде допълнено, като предявеният от „И.“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу Община Б. акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на общината да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 9 805.15 лв. /девет хиляди осемстотин и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 26 771.72 лв. /двадесет и шест хиляди седемстотин седемдесет и един лев и седемдесет и две стотинки/ за периода от 28.10.2021 г. до 28.10.2024 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Предвид горното, С.ският окръжен съд

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 49/24.10.2025 г. по т. д. № 49/2024 г. по описа на ОС – С., като:

„ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , предявен от „И.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. Р.“ № 10, представлявано от управителя З. Х. Ш., чрез адв. Е. В. и адв.

А. П. срещу Община Б., с БУЛСТАТ **********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. С., ул. „С. С.“ № 3 за заплащане на сумата от 9 805.15 лв. /девет хиляди осемстотин и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 26 771.72 лв. /двадесет и шест хиляди седемстотин седемдесет и един лев и седемдесет и две стотинки/ за периода от 28.10.2021 г. до 28.10.2024 г., като неоснователен и недоказан.“

Решението подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието допълване е постановено, а именно: пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________

4