Определение № 169 от 23.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600183 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С Определение № 36 от 29.03.2024 г. по ЧНД № 4/2024 г. Окръжен съд – Кърджали е потвърдил постановление от 15.12.2023 г. на ОП – Кърджали за прекратяване на наказателното производство по ДП № ***** г. по описа на ОСлО при ОП – Кърджали на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, водено с оглед извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.

За постановеното определение са уведомени жалбоподателят Р. М. – баща на пострадалия, неговият повереник – адв. Я. С. от САК и ОП – Кърджали.

Недоволен от горепосоченото определение е останал Р. М., който чрез своя повереник – адв. С., е подал частна жалба, намирайки го за неправилно и незаконосъобразно, защото не са съобразени събраните по делото доказателства и дадените задължителни указания при предходната отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Доводите са идентични с представените такива пред първоинстанционния съд, включително и при предходното обжалване на първоначалното постановление за прекратяване на наказателното производство. От тях е видно, че въз основа на описаната в постановлението и възпроизведена в определението на съда фактическа обстановка, прокурорът неправилно е извел извода, че липсва елемент от обективната страна на престъплението по 1 чл.123, ал.1 от НК.

Твърди се, че е проведено непълноценно разследване, тъй като извършения следствен експеримент, касаещ проверка за техническата изправност на товарния автомобил и товарния кош не е извършен по надлежния ред. Повредата, свързана с несработването на хидравлична помпа, с която се повдига товарния кош и наличието на процеп между предните две гуми на автомобила, осигуряващ достъп до нея, е най-вероятната причина пострадалият М. да слезе и да опита да я поправи. За подобни повреди е дала показания св. А. и е следвало да се издирят и други свидетели.

На следващо място намират, че наличието на граждански договор, обявен впоследствие за трудов, не освобождава управителя на фирмата от задължението му да спазва предвидените специални норми за безопасност при превоз на товари, които съставляват източник на повишена опасност.

Възразяват срещу изводите на прокурора, че неизпълнението на задълженията на управителя за инструктаж на пострадалия, не се намират в причинна връзка с настъпилия трагичен инцидент при възложена допълнително работа.

При огледа на местопроизшествие е констатирана липсата на осигурени клинове за застопоряване на автомобила, които ако бяха налице, би се възпрепятствало самоволното придвижване на товарния автомобил и да не настъпи злополуката. В този смисъл е допуснато и друго нарушение на правилата за безопасност, което е във връзка с инцидента. Затова молят да се отмени определението на окръжния съд за потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото да се върне на прокурора за продължаване на разследването.

Апелативният съд, след като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законовия срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като по съществото си се явява неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 01.11.2021 г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК със съставяне на протокола за първото действие по разследване /оглед на местопроизшествие/ с № ***** г., по описа на ОСлО при ОП – Кърджали и водено срещу неизвестен извършител, с оглед на 2 извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК с пострадал Е.Р.М...

След приключване на разследването, предходното постановление на ОП - Кърджали от 28.06.2023 г. за прекратяване на наказателното производство е отменено с Определение № 104/31.08.2023 г., по ЧНД № 279/2023 г., по описа на Окръжен съд - Кърджали, като делото е върнато на прокурора с указания за необоснованост на постановлението му и са дадени задължителни указания.

Наказателното производство по делото е било прекратено за втори път с постановление на Окръжна прокуратура – Кърджали от 15.12.2023 г., на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, което е обжалвано от единия от наследниците на пострадалия пред Окръжен съд – Кърджали.

С Определение № 36/29.03.2024 г. по ЧНД № 4/2024 г. на Окръжен съд – Кърджали, след анализ на изложената фактическа обстановка са възприети направените правни изводи за несъставомерност на деянието, за което е водено досъдебното производство по чл.123, ал.1 от НК и е потвърдено обжалваното постановление, като обосновано и законосъобразно.

Въззивният съд намира, че окръжният съд правилно е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство като обосновано и законосъобразно по следните съображения:

По делото няма спор по възприетата за установена фактическа обстановка и обсъдените гласни и писмени доказателства в постановлението на прокуратурата, подробно описана и в обжалваното определение на окръжния съд на л. 32 – 36, като не е нужно да бъде преповтаряна изцяло.

Пострадалият Е.Р.М.. бил правоспособен водач на МПС със С. № ******, карта за квалификация на водач, издадена от МТИТС, удостоверение № 165000384018-003401, карта на водач от ИА „АА“ № 0000000125024001 и с удостоверение за психологическа годност с № 597922.

М. бил назначен на трудов договор на длъжност „шофьор“ в „О.“ ООД от 2011 г., като същевременно му била възлагана и работа по граждански договори в сходното по предмет на дейност „О.“ ООД. Първото дружество се занимавало с превоз на пътници, а второто - на товари. Свидетелят М.М. бил управител на „О.“ ООД гр. К., с предмет на дейност извършване на спедиционни и превозни услуги, товарен транспорт, както и всички останали 3 дейности, които не са забранени със закон. Имало валиден лиценз № 05739 за превоз на товари със срок до 15.03.2025 г.

Свидетелят Х.Б. се познавал с управителя св. М., като му споделил, че има незастроен имот в село Б., общ. М., който се нуждае от земна маса за облагородяване и подравняване. Двамата постигнали устна договорка, че при възможност М.М., без да уведомява за всеки курс и случай св. Б., ще доставя и разтоварва земна маса в имота му.

На 29.10.2021 г. св. М., като управител на „О.“ ООД, сключил граждански договор с пострадалия М., с предмет - превоз на земна маса на строителен обект в село Б. в периода от 29.10.2021 г. до 01.11.2021 г. срещу възнаграждение в размер на 160 лева. Въз основа на този договор М. изпълнявал задълженията си като шофьор на тежкотоварен автомобил с рег.

№ ******, и се задължил да се отчита и предава надлежните документи в офиса на фирмата след всеки курс ежедневно, който се извършва регулярно, дневно описано в пътния лист.

Пострадалият започнал да изпълнява превози на земна маса с товарен автомобил марка „М.“, модел „А.****“, с рег. № ****** от 29.10.2021 г. до деня на злополуката, от гр. К. до с. Б., в имота на св. Б..

Сутринта на 01.11.2021 г., М. отишъл на работа с личния си автомобил „А.“, с рег. № ***** до Ж. гара гр. К., където се намирал гаража на „О.“ ООД.

На мястото се паркирали и обслужвали притежаваните от дружеството товарни автомобили.

Тежкотоварният автомобил, който Е. М. управлявал на 01.11.2021 г., бил същият „М. А.****“, с рег. № ******. М. трябвало да натоварва земна маса от строеж в гр. К., кв. „В.“, в близост до строителен магазин „М.“, която впоследствие извозвал до имота на св. Б. в землището на с. Б., мах. „Д.“, общ.

М., където я разтоварвал. В рамките на деня, за времето от 08.00 часа до около 17.30 часа, М. направил няколко курса с товарния автомобил.

В близост до строежа, от който пострадалият товарил земна маса, се намирало и работното място на св. С.А., с която съжителствал на семейни начала. На 01.11.2021 г. св. А. на няколко пъти виждала Е. М., като по обяд дори му занесла храна и двамата обядвали заедно. Свидетелката А. последно видяла пострадалия на 01.11.2021 г. около 16.50 часа, когато с тежкотоварния автомобил потеглил натоварен в посока с. Б.. Той й махнал с ръка, което 4 означавало, че след малко ще се прибере у дома.

Около 17.30 часа св. М.М. провел телефонен разговор с пострадалия Е.

М., който го уведомил, че е на обекта в село Б., разтоварва и прибира товарния камион в гаража. Двамата се разбрали, че ще се видят сутринта на следващия ден.

Междувременно, около 17.30 часа св. С.А. се прибрала в жилището, в което живеели с пострадалия в гр. К., като установила, че той все още не се бил прибрал у дома, което било необичайно, тъй като обикновено се прибирал първи от работа в дома им. Около 18.10 часа, тъй като М. все още не се бил прибрал, решила да му звънне. Двамата провели кратък телефонен разговор в 18.16 часа, в който пострадалият й заявил, че помпата е спукана, само ще я погледне и си идва. Свидетелката А. изчакала около половин час и след като М. все още не се е бил прибрал у дома, взела ключовете на личния си автомобил и потеглила в посока към гаража на фирмата. Продължила да търси пострадалия на мобилния му телефон, но не успяла да се свърже с него.

След като и в гаража на „О.“ ООД свидетелката не открила М., потеглила с личния си автомобил към с. Б.. По пътя свидетелката се опитала да се свърже по телефона и със св. С.Г., който също бил шофьор в дружеството, но не успяла. Тъй като не знаела телефонния номер на управителя М.М., св. А. се свързала със съпругата на М.М. - М., от която научила, че съпругът й последно се е чул с пострадалия около 17.30 часа и трябвало вече да се е прибрал у дома.

След като св. М.М. научил, че пострадалият не отговаря на телефонните обаждания на св. А. и все още не се е прибрал у дома, разговарял със сина си св. Е. М., и двамата потеглили с автомобил в посока към село Б., за да търсят пострадалия.

Междувременно, по пътя към село Б. св. А. успяла да се свърже със св.

С.Г., от когото успяла да научи точното местоположение на обекта, в който пострадалият извършвал товаро - разтоварна дейност в този ден. Същата стигнала до обекта в село Б., но тъй като било тъмно, не успяла да види товарния автомобил, който пострадалият управлявал, поради което обърнала обратно автомобила си и поела в посока към гр. К..

По това време св. М.М. и св. Е. М. вече пристигнали на обекта в с. Б., където видели, че товарният камион е с пуснати фарове, изгасен двигател, с 5 отворена лява врата и светещи задни светлини в бял цвят. Свидетелят Е. М. се приближил и видял, че пострадалият се намира под втората лява гума на предната ос на камиона. Двамата се втурнали да видят какво е състоянието на пострадалия, но не могли да го издърпат, понеже бил притиснат от гумата.

Свидетелят М.М. се качил на тежкотоварния автомобил, контактните ключове били на таблото, а ръчната спирачка не била дръпната нагоре, запалил двигателя, дал на задна предавка и преместил камиона с около 50-60 см, за да изкарат пострадалия изпод гумата. Свидетелят Е. М. хванал М. за краката, за да го издърпа и усетил, че е студен, а в областта на кръста му се виждали вътрешни органи и кости. След като св. Е. М. издърпал пострадалия, св. М.М. му направил сърдечен масаж, но без успех, след което двамата се отдръпнали от него. Свидетелят Е. М. сигнализирал ЕЕН - 112 за инцидента с Е. М..

Към този момент св. А. пътувала в посока към гр. К.. По пътя провела отново телефонен разговор със съпругата на св. М.М., от която узнала, че той е открил пострадалия. Свидетелката попитала как е М., а М. й отговорила да потърси св. Е. М.. Свидетелката А. потърсила св. Е. М. по телефона, който й казал, че Е. М. е добре, след като свидетелката поискала допълнителна информация за пострадалия, тогава Е. я уведомил, че пострадалият е паднал до камиона, не диша и е студен.

По делото е приложен граждански договор № 1/29.10.2021 г., от който било видно, че пострадалият е осъществявал трудова дейност като шофьор на тежкотоварен автомобил, за което е притежавал съответната правоспособност, както и че на 01.11.2021 г. се намирал на работното си място - тежкотоварен камион марка „М.“, модел „А.****“, с рег. № ******, като е осъществявал трудовата дейност в полза и за сметка на „О.“ ООД.