Определение № 772 от 18.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 772 гр. София, 18.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20248002101351 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба Окръжен съд –Силистра ,чрез неговия административен ръководител срещу решение №268 от 13.10.2023г по в. гр.д № 359/2023г по описа на Окръжен съд - Добрич в частта,с което е потвърдено решение №148от 24.02.2023г по гр.д №2245/2022г на Районен съд-Добрич. В обжалваната от касатора част е разгледан трудов спор,като е ангажирана отговорността на ответника Окръжен съдСилистра в качеството му на работодател да заплати претендирана с иска по чл.128 КТ във вр. с чл.229 ЗСВ ,предявен от О. К. М. сума в размер на 7658,85лв, представляваща сбор от разлики между дължимото месечно възнаграждение по чл.218, ал.2 ЗСВ за периода от 01.07.2019г до 30.06.2021г, през което време ищецът е изпълнявал длъжността „младши съдия” в Окръжен съд - Силистра, и действително заплатеното му през същия период възнаграждение – основна работна заплата, ведно с акцесорното вземане от 1293,28лв., съизмеримо със законната лихва за забава върху неизплатените разлики от датата на изискуемостта на всяко вземане ,до датата на подаване на исковата молба. Не е имало спор , че след встъпване в длъжност като младши съдия в ответния съд ищецът е получавал брутно възнаграждение,определено по размер от основно трудово възнаграждение по утвърдената с решение на Пленума на ВСС Таблица №1 за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии,прокурори и следователи/същата утвърдена за календарните 2019г.-2021г. с решение от заседание, проведено на 24.01.2019г.,решение от заседание,проведено на 30.01.2020г.,решение от заседание, проведено на 04.02.2021г./,и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размера по чл.219 от ЗСВ.Получавано е основно месечно 1 възнаграждение за целия исков период,което не съответства на размера, посочен в чл.218, ал.2 ЗСВ.Определеният от ВСС фиксиран размер на възнаграждението за най-ниската магистратска длъжност за всяка от трите календарни години е несъответен на залегналата в чл.218,ал.2 от ЗСВ регламентация на минималния размер на основното възнаграждение за същата-удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт /НСИ/. .

Пренесеният пред въззивна инстанция правен спор е следва ли на ищеца да се присъди разликата до размера на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера по данните на НСИ,както предвижда закона.Поради установеното след съпоставка явно несъответствие с отрицателен знак - както към датата на утвърждаване на Таблица №1 на ВСС, така и в рамките на съответната календарна година определените от този орган фиксирани максимални размери на ocнoвни зaплaти нa млaдшитe мaгиcтpaти са пoд пocoчeния в чл.218,ал.2 от ЗСВ минимyм /удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера/, въззивният съд е дал положителен отговор на въпроса .В мотивите се посочва,че правата и задълженията на магистратите, както и трудовото им възнаграждение,се определят съгласно Закона за съдебната власт /ЗСВ/.Съгласно чл. 30,ал.2,т. 10 от ЗСВ Пленумът на Висшият съдебен съвет определя възнагражденията на съдиите,прокурорите и следователите.Цитирани са разписаните в чл.218 ЗСВ правила за определяне на основното месечно възнаграждение на различните нива магистрати. Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение,равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд- чл.218, ал.1 от ЗСВ.Законът определя и основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска,прокурорска и следователска длъжност/младши съдия, младши прокурор, младши следовател/ - в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт-чл.218, ал.2 от ЗСВ.Така с нормите на чл.218,ал.1 и 2 законът пряко определя възнагражденията на най-високите и на най-ниските магистратски длъжности като посочва ясни обективни критерии за тях,възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Пленума на Висшия съдебен съвет – чл.218, ал. 3 от ЗСВ.

Упражнявайки правомощието си /чл. 30,ал.2, т.10 от ЗСВ/, в нaчaлoтo нa вcяĸa oт процесните ĸaлeндapни гoдини-2019,2020, 2021,Висшият съдебен съвет e oпpeдeлял ocнoвни зaплaти нa магистратите като е фиксирал за напред размерите

/максималните/на основните месечни работни заплати на всички длъжности в органите на съдебната власт,без тези по чл.218,ал.1 от закона. Законово правомощие на Висшият съдебен съвет като 2 колективен административен орган на съдебната власт е да определя възнагражденията на магистратите, но при условията, посочени в ЗСВ. Залегналата в чл.218 ал.2 от ЗСВ регламентация на размера на основното, месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност

(както и за най-високите по чл.218, ал.1 от ЗСВ) лишава ВСС като орган,администриращ съдебната власт,от оперативна самостоятелност за избор на други, различни правила-критерии и методология,за определяне на размера на възнаграждението за тези длъжности. В случая, чрез правомощието си по чл.30, ал.2, т. 10 от ЗСВ, администриращия съдебната власт орган е взел решение за определяне на възнаграждението за длъжността „младши съдия“ за процесния период под предвидения в ЗСВ минимален размер като в началото на съответната календарна година и за напред е определил основно възнаграждение за длъжността „младши съдия“в противоречие на нормата на чл.218,ал.2 от ЗСВ.

.

Принципно законът като източник на базова правна уредба, не може/а не и е необходимо/ да урежда абсолютно всички правни аспекти на материята,предмет на регламентация, а може и в много случаи изрично и сам допуска,някои от тях да бъдат уреждани чрез създаване на съответни вътрешни правила и критерии. Така и в случая Законът за съдебната власт допуска, чрез нормата на чл.218, ал.3, администриращия съдебната власт орган сам да определя основното възнаграждение за длъжностите в органите на съдебната власт,извън обаче тези по чл.218, ал.1 и ал.2 от същия, за определянето на чиито възнаграждения правилата са зададени от самия закон.Прогласеното в чл.117 от Конституцията предназначение на съдебната власт изисква адекватно на закона администриране и на възнагражденията на работещите в нея, за да се изпълни целта на основния закон.

В касационната жалба са посочени основания по чл.281,т.3 ГПК и касаторът Окръжен съд –Силистра счита ,че въззивният съд не е обсъдил изчерпателно всички наведени доводи и възражения , касаещи възможните варианти за тълкуване на разпоредбата на чл.218, ал.2 ЗСВ,в която норма има празнота ,доколкото въпроса за това коя база следва да се вземе предвид не е регламентиран с нормативен акт. Липсва детайлен ред и утвърден алгоритъм коя средна заплата и за какъв период от време следва да се приложи по втората алинея на чл. 218 ЗСВ.Логично следва да се постави въпроса кои данни от НСИ ще следва да бъдат взети и към кой момент .Ако се приеме актуализащията на заплатите да бъде в пряка обвързаност с промяната на заплатите в бюджетния сектор в реално време ,това би означавало всеки административен ръководител в съдебната система да начислява основните възнаграждения на младшите магистрати и на служителите ,чиито възнаграждения са обвързани с посочените Такава компетентност ЗСВ изрично изключва.

Административният ръководител на органа,привлечен в качеството на работодател в настоящия процес, е обвързан от решението на Пленума на ВСС, от размера на възнаграждението в Таблица№1 и посоченото в акта за всъпване, полагащото се възнаграждение е изплащано на ищеца като младши съдия ,поради което касаторът счита 3 предявения иск за неоснователен.

В приложено към касационната жалба изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се изтъква критериият на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,с довод за противоречие с установената практика на ВКС по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди и съобрази всички оплаквания ,възражения и доводи на страните по делото при постановяване на съдебния акт. В следващия раздел на изложението са формулирани осем въпроса,отговорите на които ще са от значение за развитие на правото,не е налице съдебна практика по тях и очевидно се създава затруднение по прилагането на закона в този му вид. Основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК се поддържа по водещо поставения въпрос (т.1),елемент ли е от фактическия състав решението на Пленума на ВСС при определяне на размера на основното месечно възнаграждение за младши съдиите ,младшите прокурори, младшите следователи по чл.218,ал.2 ЗСВ. В зависимост от отговора, и ако той е отрицателен ,поставя се въпрос : дава ли терминът „се определя” правомощия на ВСС да дава цифрово изражение на конкретния размер на възнаграждението за младшите магистрати, обективирайки решението си в Таблица №1 за определяне на максималните основни месечни работни заплати (т.2) и коя средномесечна заплата от бюджетния сектор /по данни на НСИ/ следва да се взема предвид ( т.3).Следващата група въпроси са свързано поставени. Концентрирани са върху обвързаността на административния ръководител –председател на орган на съдебната власт да прилага приетото от Пленума на ВСС възнаграждение на младши магистрата,съответно има ли административният ръководител оперативна самостоятелност да го определя(т.4),има ли задължение да го заплаща в размер различен от този , за който е издаден акта при заемане на длъжността - чл.161,ал.3 т.4 ЗСВ (т.5), допустимо ли е административен ръководител –председател на орган на съдебната власт да предложи и посочи размер на основно трудово възнаграждение ,различен от определения с решение на Пленума на ВСС (т.6), недействителна ли е уговорената в акта за изпълнение на длъжността основна месечна заплата (т.7) и ако да , с кой конкретен размер следва да бъде заменена в случай ,че не отговаря на изискванията на чл. 218, ал.2 ЗСВ и какъв е реда за защита на младшия магистрат в този случай (т.8)

Като счита обжалваното въззивно решение за явно необосновано по повдигнатите въпроси, касаторът изтъква и основание по чл.280, ал.2,предл. трето ГПК .

Постъпил е отговор от ищеца по делото. Оспорва се наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. ВСС не е спазил заложената в чл.218, ал.2 ЗСВ регламентация ,като през процесния период е вземал решение за процентно увеличение спрямо предходно определени основни възнаграждения за магистратските длъжности /без посочените в чл. 218, ал.1 ЗСВ длъжности/ и в никое заседание кадровият орган не е съобразявал данни на НСИ.При все това ответникът поддържа,че законът е спазен,като допуска вероятности.Изчисленията ги опровергават.Данните на Националния статистически институт са със степен на аналитичност отделен месец което означава ,че и актуализацията трябва да е на помесечна база,щом в закона не е указано друго.Не могат ответниците да се позовават на фактическа или правна невъзможност да изпълнят 4 закона.Въззивният съд решаващо е преценил предоставена ли е на Пленума на ВСС оперативна самостоятелност да избере други правила - критерии, методология , различни от заложените в чл. 218, ал.2 ЗСВ при определяне на основните възнаграждения за младшите магистрати , включително кой е надлежният ответник по иска за неначислено и неизплатено трудово възнаграждение.В решаваща насока отговорът на исковата претенция по решението остава правилен,както и да се отговори на някои от поставените в изложението на касатора осем въпроса.Въпросите по т.4 и сл. в изложението намират отговор в легитимацията на Окръжен съд – Силистра като работодател ,която отговорност е обективна.