Определение № 1676 от 22.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1676 гр. София, 22.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена БотЕ.

Екатерина СтоЕ. като разгледа докладваното от Екатерина СтоЕ. Въззивно частно гражданско дело № 20251100507612 по описа за 2025 година

Производство по чл.274, ал.1 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Подадена е частна жалба от адв. К.И.Б. против определение от 15.05.2025 г. по гр. д. № 6518/2025г. на СРС, 40 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 04.04.2025г. в частта за разноските с присъждане адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за осъществено безплатно представителство.

Жалбоподателят счита определението за неправилно с доводи за неприложимост разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като ответникът е станал повод за образуване на делото въпреки направеното признание на иска. Сочи, че процесните суми продължават да се водят като дължими, върху тях се начисляват лихви, а от представената по делото справка е видно, че са претендирани и съдебно.

Ответникът по частната жалба „Софийска вода“ АД не е изразил становище.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Предмет на производството по гр.д.№ 6518/2025г. на СРС, 40 състав, е предявен от Е. Н. Д. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК против „Софийска вода“ АД за недължимост на парични суми за питейна вода за периода 11.06.2019г.09.06.2021г. като погасени по давност. Ищцата е представлявана от адв.К.Б.. безплатно по чл.38, ал.1 ЗА.

В подадения писмен отговор ответникът признал иска по основание и размер и заявил, че не е станал повод за образуване на делото с позоваване на чл.78, ал.2 ГПК.

С решението от 04.04.2025г. съдът уважил иска с аргумент от чл.237 ГПК. По разноските обосновал извод за наличие предпоставките по чл.78 ал.2 ГПК с мотиви, че ответникът не е разполагал с изпълнителен титул или упражнил по друг начин извънпроцесуална принуда, даваща повод за предявяване на иска. В тази връзка посочил, че представеното по делото писмо в отговор на запитване от ищцата, 1 придружено със справка, не съдържа покана за плащане или изявление в този смисъл.

С молба по чл.248 ГПК процесуалният представител на ищцата поискал изменение на решението в частта за разноските с доводи, че в издадената от ответното дружество справка е вписано „откриване съдебна договорна сметка за сумата от 1762.99лв.“, във връзка с което е било образувано ч.гр.д.№ 56517/2023г. по описа на СРС, 140 състав, сочещо на съдебно предявяване на вземането и в този смисъл липса на едната от предпоставките по чл.78 ал.2 ГПК. Наред с това е направено възражение, че пълномощникът на ответника не е бил упълномощен по чл.34, ал.3 ГПК за признание на иска. Ответникът не е изразил становище.

С обжалваното определение СРС оставил молбата без уважение като приповторил мотивите си към решението, включващи и неоснователност на възражението по въпроса за представителната власт на пълномощника на ответното дружество за признание на иска. По отношение позоваването на предходно образувано гражданско дело като факт за отговорността за разноските посочил, че възможността за това е преклудирана, защото този факт е бил известен на страната, но не е наведен по делото до приключване на устните състезания, а за първи път в молбата по чл.248 ГПК.

Въззивният съд намира определението за правилно по съображенията изложени от СРС, към които на основание чл.272 ГПК препраща.

Според трайно установената съдебна практика по приложението на чл.78, ал.2 ГПК ответникът /кредитор/ не следва да отговаря за разноски, ако признае иска, а длъжникът /ищец/ не се е възползвал от възможността да поиска извънсъдебно от него да зачете давността, за да бъде избегнат съдебният процес. Отговорност за разноски би възникнала, ако предприеме съдебни мерки срещу длъжника или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.

Възприето е принципното становище, че при предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане, основан на твърдения за изтекла погасителна давност, кредиторът отговаря за разноски, ако е предприел действия за принудително удовлетворяване на погасеното по давност вземане и/или ако оспори предявения основателен иск на длъжника.

В случая правилно СРС е приел, че представената по делото справка в табличен вид, издадена по искане на ищцата и отразяваща суми за питейна вода по партидата на имота с придружаващото я писмо не обективират воля, от която може да се изведе поведение даващо повод за предявяване на иска, а имат само информативен характер.

Обстоятелството, че съдържа погасени по давност вземания е без правно значение, защото и да не е налице възможност за събирането им по принудителен път, по аргумент от чл.118 ЗЗД те съществуват като естествени и кредиторът продължава да е техен носител.

Вписаното в справката „създадена съдебна договорна сметка за сумата от 1762.99лв.“ само по себе си не е факт за предприети действия по съдебно предявяване при липса на данни, които да конкретизират и изясняват точното съдържание на така отразеното в документа.

Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК и т.8 от ТР № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, по разноските съдът не се произнася служебно, а по искане на страната, което следва да е направено най-късно в заседанието, в което са проведени устните състезания и делото обявено за решаване. До този момент може да представя доказателства не само за направените от нея разноски по вид и размер, да оспорва претендираните от 2 насрещната страна, но и да сочи факти и обстоятелства, съответно ангажира доказателства, ако според конкретния случай имат значение за начина на разпределение отговорността за разноски по правилата на чл.78 ГПК. Правото да направи това след посочения краен момент се преклудира, поради което разрешеният с постановеното решение въпрос в чия тежест следва да се възложат разноските не може да бъде пререшаван по реда на чл.248 ГПК въз основа факти или доказателства, които страната е могла да релевира своевременно, както е в случая. До приключване на проведеното единствено съдебно заседание по делото в СРС ищцата не е навела твърдения и не е представила доказателства срещу нея да е имало образувани съдебни производства от ответника за вземанията, предмет на иска по чл.124, ал.1 ГПК, за да бъдат взети предвид при разрешаване по същество въпроса за разноските. Едва в молбата по чл.248 ГПК е посочила ч.гр.д.№ 56517/2023г. по описа на СРС, 140 състав, поради което отказът на съда да разгледа това обстоятелство е в съответствие с установените в ГПК процесуални правила.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 15.05.2025 г. по гр. д. № 6518/2025г. на СРС, 40 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3