Определение № 80 от 10.03.2020, Окръжен съд - Шумен

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ 80 гр. Шумен, 10.03.2020 г.

Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на десети март, две хиляди и двадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов като разгледа докладваното от съдията ч.т. д. №34 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по т. д. №34/2020 г. по описа на ШОС е заведено от „Дибо“ АД, гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ЕИК-*********, като молба за издаване на европейска заповед за плащане (ЕЗП) на основание чл.625 и сл. от ГПК във вр. с Регламент (ЕО) №1896/2006 против „Бруаг“ АГ, със седалище Гюнтинген, Швейцария, ПК 8594, представлявано от изпълнителния директор.

Съдът намира, че не е компетентен да разгледа искането на молителя.

Причина за това е, че длъжника в производството „Бруаг“ АГ няма седалище в държава членка (ДЧ) на ЕС. Ноторен факт е, че Швейцария не е държава членка на ЕС. Държавите членки на ЕС могат да бъдат установени от консолидираната версия на Договора за ЕС, където в преамбюла са упоменати държавите, които са членки към момента на подписването му – Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Обединеното Кралство, а с индекс [1] под черта са посочени и по-късно присъединилите се ДЧ – България, Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Австрия, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция и Хърватия. Обхвата на регламента за издаване на ЕЗП е строго определен в неговия чл.2, ал.3 – „В настоящия регламент понятието „държава-членка" означава държавите-членки с изключение на Дания.“. Според чл.3, ал.1 от Регламент №1896/2006 „За целите на настоящия регламент трансграничен случай e такъв случай, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава-членка, различна от държавата-членка на сезирания съд.“ Т.е. от редакцията на текста може да се установи, че се сезира съд в ДЧ по отношение на длъжник с обичайно местопребиваване в друга ДЧ. „По смисъла на Регламент №1896/2006 казус с международен (трансграничен) елемент е този, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребиваване в държава членка различна от държавата членка на сезирания съд.“ – „Актуални проблеми на европейския граждански процес и част VІІ на ГПК“ – доц. В.П., изд. „Сиела“ 2011 г.

Ето защо съдът приема, че няма компетентност да разгледа искането.

Предвид изложеното заведената молба за ЕЗП следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за издаване на европейска заповед за плащане на основание чл.625 и сл. от ГПК във вр. с Регламент №1896/2006 подадена от Дибо“ АД, гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ЕИК-********* против „Бруаг“

АГ, със седалище Гюнтинген, Швейцария, ПК 8594, представлявано от изпълнителния директор М.Б..

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото ч.т.д. №34/2020 г. по описа на ШОС.

Препис от настоящото определение да се изпрати на молителя.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от узнаването пред АпС Варна.

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: