Решение № 227 от 09.10.2026, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 61/2026
- Вид
- Решение № 227
- Подписан
- 09.10.2026
- В сила
- 09.10.2026
- Състав
- Диана Георгиева Дякова, Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова
Други актове по делото
- Определение № 132 от 09.02.2026 · Диана Георгиева Дякова, Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.147 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.3 предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 т.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3 ал.1 т.2 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
- чл.1 ал.1 т.8 · Търговски закон
- чл.286 ал.2 · Търговски закон
- чл.535 · Търговски закон
- чл.536 ал.3 · Търговски закон
- чл.537 · Търговски закон
- чл.538 ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 227 гр. гр. Добрич, 09.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Диана Г. Дякова
Членове:
Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20263200500061 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Ш. С. Я. от гр.Д. срещу решение №1112/08.12.2025 г. по гр.д.№3610/2024 г. на Добричкия районен съд,с което е признато за установено по отношение на въззивницата,че дължи на С. Х. С. ЕГН ********** гр.Д.,бул.*** следната сума- предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №2039/2024 г. на ДРС: 20 000 лв /двадесет хиляди лева/-парично задължение по запис на заповед,издаден на 12.01.2024 г. от Ш. С. Я. с ЕГН ********** в полза на С. Х. С. с ЕГН ********** гр.Д. с падеж-30.06.2024 г.,заедно със законната лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК02.07.2024 г. до окончателното плащане;въззивницата е осъдена да заплати на С. Х. С. сторените разноски по гр.дело №3610/2024 г. по описа на ДРС-400 лв /четиристотин лева/-държавна такса и 1200 лв /хиляда и двеста лева/адвокатско възнаграждение с ДДС,както и сторените разноски по ч.гр.дело №2039/2024 г. по описа на ДРС-400 лв /четиристотин лева/-държавна такса.Според въззивницата първоинстанционното решение е необосновано,немотивирано и постановено при допуснати съществени 1 процесуални нарушения.Несвоевременно ищецът по делото с писмена молба навел нови обстоятелства,че сумите по процесния договор за заем не били предадени,както е посочено в договора,а на четири равни вноски от 5 000 лв.Районният съд не изпълнил задължението си по чл.147 т.1 от ГПК да изиска допълнителни доказателства преди допускане на исканите свидетели във връзка с новопосочения факт за уважителни причини,поради които този факт и доказателствата за него не са били заявени своевременно.Неправилно били приети за допустими свидетелските показания за установяване на факти,за които се изисквала писмена форма на доказване.В случая предаването на заемната сума на части не било допустимо да се доказва чрез гласни доказателства,като въззивницата и не била дала изрично съгласие за допускане на свидетелите.Освен недопустими свидетелските показания били и противоречиви,житейски необосновани,непълни и неправилно кредитирани от районния съд.След като не било доказано предаване на заемната сума,искът следвало да бъде отхвърлен.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на иска.Претендират се от въззивницата сторените от същата разноски в двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият С. Х.
С. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е уведомена за решението на ДРС чрез електронно съобщение в ЕПЕП чрез пълномощника й най-рано на датата на изпращане на съобщението 11.12.2025 г.,като спрямо тази дата подадената на 22.12.2025 г. въззивна жалба се явява депозирана в рамките на законоустановения двуседмичен срок,изтекъл за страната на 29.12.2025 г.-забел. 25 до 28 декември 2025 г. вкл. са неприсъствени дни/.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен 2 състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим установителен иск.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№3610/2024 г. на Добричкия районен съд е образувано по повод искова молба с вх.№21792/14.11.2024 г.,с която е предявен положителен установителен иск на основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК и чл.538 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.537 от ТЗ от С. Х. С. с ЕГН ********** от гр.Д.,бул.*** срещу Ш.
С. Я. с ЕГН ********** от гр.Д.,жк *** за установяване съществуването на вземане на ищеца от ответницата-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1037/05.07.2024 г.,издадена по ч.гр.д.№2039/2024 г. на Добричкия районен съд,в размер на 20 000 лв /10 225,84 евро/-дължима сума по запис на заповед,издаден на 12.01.2024 г.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК 02.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
Изложено е в исковата молба,че на 12.01.2024 г. ответницата Ш. С. Я. като издател на запис на заповед поела менителнично задължение в полза на ищеца С. Х. С. като поемател за сумата от 20 000 лв с падеж 30.06.2024 г.Издателят не платил менителничния дълг.На 02.07.2024 г. поемателят подал до ДРС заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК въз основа на процесния запис на заповед,по което било образувано ч.гр.д.№2039/2024 г. на ДРС.Районният съд издал исканата заповед,след което въз основа на издадения на базата на същата изпълнителен лист било образувано изп.д.№842/2024 г. по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС.Поканата за доброволно изпълнение ведно с копие от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист били връчени на издателя Ш. С. Я.,която подала възражение по чл.414 от ГПК.На 23.10.2024 г. на заявителя С. Х. С. било връчено разпореждане на заповедния съд,с което му било указано да предяви иск относно вземането си.Горното обосновавало правния му интерес от предявяване на иска.Записът на заповед бил от категорията на сделките,посочени в чл.1 ал.1 т.8 от ТЗ,т.е. абсолютна търговска сделка,чийто търговски характер произтичал от нормата на чл.286 ал.2 от ТЗ.При настоящия иск ищецът-кредитор следвало да установи вземането си,основано 3 на менителничния ефект,чрез съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,който отговаря на изискванията по чл.535 от ТЗ за форма и съдържание.В случая било налице менителнично вземане на поемателя срещу издателя,произтичащо от процесния запис на заповед.
В писмения отговор на исковата молба ответницата Ш. С. Я. изразява становище за неоснователност на предявения срещу нея иск.Твърди,че е налице каузално правоотношение между страните,по повод на което е издаден процесният запис на заповед.Записът на заповед обезпечавал вземане по сключен между страните договор за паричен заем.По този договор обаче ответницата като заемател не била получила заемната сума от заемодателя-не била издавала документи за получаването й,нито сумата й била преведена по банков път.Доказването на предаването на заемната сума било в тежест на ищеца-заемодател.Предоставянето на заем в посочения размер било в нарушение на чл.3 ал.1 т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.На следващо място се твърди,че ответницата била заета по трудово правоотношение с дружество,представлявано от ищеца,през периода от 05.10.2023 г. до 10.05.2024 г.Ежедневно работила с парични суми в размер между 800 лв и 1 200 лв,които отчитала в края на работния ден.Ищецът се бил застраховал срещу евентуална злоупотреба от страна на ответницата,поради което я накарал да подпише записа на заповед.
От книжата по приложеното ч.гр.д.№2039/2024 г. на ДРС се установява,че на 02.07.2024 г. е подадено от ищеца по делото С. Х. С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответницата Ш. С. Я. за процесната сума от 20 000 лв,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на заявлението,до окончателното й изплащане,което вземане произтича от запис на заповед от 12.01.2024 г.Заявлението е удовлетворено и е издадена заповед за изпълнение №1037/05.07.2024 г.,както и изпълнителен лист.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Ш. С. Я. от ЧСИ Л. Т. по образуваното въз основа на изпълнителния лист изп.д.
№20247370400842 заедно с покана за доброволно изпълнение на дата 30.07.2024 г. по електронен път /на електронен адрес/,на която дата И. е потвърдила получаването на книжата.В едномесечния срок по чл.414 ал.2 от ГПК И. е подала възражение вх.№16655/28.08.2024 г. срещу заповедта за изпълнение.Разпореждане №5873/15.10.2024 г. на заповедния съд,съдържащо 4 указания до заявителя да предяви в едномесечен срок установителен иск за вземането по заповедта,е връчено на последния на 23.10.2024 г.Настоящият иск е предявен с искова молба вх.№21792/14.11.2024 г.,т.е. в рамките на законоустановения преклузивен срок.Предвид горното и с оглед пълната идентичност между страни и вземане по заповедта за изпълнение и по исковата молба предявеният установителен иск е процесуално допустим,което обосновава допустимост и на първоинстанционното решение,постановено по него.
Според мотивите към т.17 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предметът на делото по иска,предявен по реда на чл.422 ГПК,се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане,за което е издадена заповедта за изпълнение.Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.9 ГПК /понастоящем чл.417 т.10/ въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.Записът на заповед е ценна книга,материализираща права,и доказателство за вземането.Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка,на която основанието е извън съдържанието на документа.С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение,по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед,се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга.В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение,доколкото възраженията,основани на това правоотношение,биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.По правилото на чл.154 ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите,на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното,съответно отричаното право-за съществуването,респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение,чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед,съдът разглежда заявените от ответника-длъжник релативни възражения,като например:за невъзникване на вземането,за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
5
Ответницата по делото Ш. С. Я. не оспорва валидността на ценната книга,на която се позовава като източник на вземането си ищецът С. Х.
С..Процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми по чл.535 от ТЗ реквизити.Липсва само посочено място на плащане,но според разпоредбата на чл.536 ал.3 от ТЗ в този случай за място на плащане се счита мястото на издаване на документа.Съдържа наименованието запис на заповед,безусловно обещание на издателя Ш. С. Я. да заплати сумата от 20 000 лв на поемателя С. Х. С.,дата на издаване 12.01.2024 г.,място на издаване гр.Д.,както и падеж-30.06.2024 г.,като не е спорно,че записът на заповед е подписан от издателя И..
В отговора на исковата молба ответницата Ш. С. Я. е въвела две противоречиви твърдения-от една страна твърди,че процесният запис на заповед е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение между страните /договор за заем/ и има обезпечителна функция с оглед гарантиране изпълнението на задължението на заемополучателя за връщане на заемната сума на заемодателя;от друга страна твърди,че записът на заповед е издаден без връзка с конкретно каузално правоотношение между страните,което да е генерирало задължение на издателя И. спрямо поемателя С.,а ценната книга била подписана от И. като „застраховка“ на тогавашния й работодателдружество,представлявано от ищеца,срещу евентуални злоупотреби на същата като материално-отговорно лице /работела с парични средства,които ежедневно отчитала/.В първото по делото открито съдебно заседание на 09.05.2025 г. пред ДРС ответницата И. не поддържа второто твърдение,като се установява с оглед позициите на страните безспорно,че записът на заповед е издаден във връзка с цитирания договор за заем,представен от самата ответница с отговора на исковата молба.
Разпечатката съдържа 25 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/814cf88f-3eb2-40d1-b23b-7295c7b80738