Решение № 260708 от 12.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3477/2013
- Вид
- Решение № 260708
- Подписан
- 12.05.2023
- В сила
- 05.07.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЯНЕВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
- чл.9, ал.1 · Закон за наследството
- чл.309, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
№ …. гр. София,12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Н.Първанова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 3477 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от М.М.М. против Е.Б.Д. иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че е наследник на Л.Г.П., починала на 26.05.2009 г. Твърди, че ответникът е съпруг на адвокат К.Д.,упълномощена от майка й Л.Г.П., както и от баща й М.П.П. да поиска конституирането им като частни обвинители по НОХД № 90/2008 г. срещу подсъдимия Г., който причинил смъртта на сина им Ц.М.П. при ПТП на 24.07.2007 г. След влизане на присъдата по НОХД № 90/2008 г. в сила единствено бащата на ищцата – М.П.П. – упълномощил адвокат Д.да получи застрахователно обезщетение за смъртта на сина му Ц.М.П. от „ЗК“Л.И.“ АД и да внесе сумата по сметка в „ОББ“ АД. Майката на ищцата Л.Г.П. не била упълномощавала адвокат Д.да я представлява през „ЗК “Л.И.“АД. На 26.05.2009 г. майката на ищцата починала. След нейната смърт адв.Д.съставила неистинско пълномощно, на което придала вид, че изхожда от името на починалата Л.Г.П., в което било посочено, че е упълномощена да внесе полагащото се на Л.Г.П. застраховатерно обезщетение за смъртта на сина й по сметка в „ОББ“ АД, която сметка в действителност била открита на името на съпруга й Е.Б.Д. – ответник по делото.
ЗК “Л.И.“АД определило застрахователно обезщетение за всеки от родителите на починалия при катастрофата Ц.М.П. по 30 000 лв., т.е на Л.Г.П. – майка на починалия Ц.М.П. – се дължало обезщетение от 30 000 лв. Адв.Д.представила молба пред застрахователя, с която от името на Л.Г.П. и от името на М.П.П. поискала дължимите им обезщетения да бъдат преведени, съответно по сметка № ********– обезщетието за М.П.П. и по сметка - № ********– обезщетението за Л.Г.П.. Двете сметки обаче били открити преди това – на 01.04.2010 г. на името на нейния съпруг – ответникът Е.Б.Д.. На 06.04.2010 г.
ЗК “Л.И.“АД прехвърлило общо 60 000 лв. по двете банкови сметки. През същия месец ответникът изтеглил цялата сума от двете банкови сметки. Впоследствие, на 15.07.2010 г. предал на М.П.П. сума от
14 955.14 лв., но не и останалата част от обезщетението над 14 955.14 лв. до 30 000 лв., нито върнал на наследниците на Л.Г.П./ищцата и М.П.П./ застрахователното обезщетение в размер на 30 000 лв. Ищцата твърди, че срещу К.Д.и нейния съпруг – ответник по делото Е.Б.Д. - било образувано НОХД № 25045/3011 г. на СРС, но в хода на делото К.Д.починала и производството спрямо нея било прекратено. В уточняваща молба от 14.07.2015г. ищцата поддържа становището, че поведението на ответника било противоправно, тъй като той и съпругата му действали в съучастие, при осъществяване на престъпление, като К.Д.въвела „ЗК “Л.И.“ АД в заблуждение да преведе застрахователните обезщетения, определени за нейната праводателка Л.Г.П. и за баща й М.П.П., по сметката на съпруга на адв.Д./ответникът по делото/, вместо на правоимащите лица. Ищцата описва по следния начин конкретните действия, които извършил ответникът, с които нарушил общата забрана да не вреди другиму: 1/на 01.04.2010 г. лично открил банковите сметки, по които съпругата му поискала да бъдат преведени застрахователните обезщетения; 2/съпругата му подала молба, в която посочила сметките и заявила, че техни титуляри били правоимащите лица, а не ответникът; 3/след като на 06.04.2010 г. по неговите сметки постъпили обезщетения в размер общо на
60 000 лв., през периода от 07.04.2010 г. до 29.04.2010 г., с девет платежни нареждания ответникът изтеглил цялата сума. Тези обстоятелства установявали, че ответникът разкрил банковите сметки на свое име единствено с цел да се внесат по тях обезщетенията и да бъдат изтеглени, макар да знаел, че тези суми не са негови, целял да се възползва и да ги присвои. Ответникът превел на М.П. на 15.07.2010 г. сумата от 14 955.14 лв., но останалата част от неправомерно получената сума над
14 995.14 лв. до 60 000 лв. задържал за себе си и отказал да я предаде на правоимащите лица, въпреки че знаел, че няма основание да я задържи за себе си. Така на ищцата като наследник на Л.Г.П. била причинена вреда в размер на 15 000 лв./ ½ от 30 000 лв./. Поради изложените доводи, моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва от 06.04.2010 г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че е оправдан по наказателното дело. Оспорва поведението му да е било противоправно и да дължи претендираната сума. Твърди, че жена му била адвокат и го помолила парите да минат през неговата сметка, тъй като трябвало да плаща ДДС. Твърди, че върнал парите на М.П.П. - една част му дал на ръка по негово искане, за да не разбере дъщеря му /ищцата/. Останалата част - 1/3 или ¼ от сумата - превел по банкова сметка *** М.П., тъй като дъщеря му все пак знаела, че той ще получи някакви пари. След това жена му починала. В съдебно заседание от 16.03.2022 г. заявява, че изобщо не бил виждал парите, а ги бил оставил на адвоката на М.П. и на самия М.П., които го използвали като „касичка“. Твърди, че една част от парите в размер на 15 000 лв. превел на М.П. по банков път, а другата част дал на адвоката на М.П.. Не оспорва, че не е заплатил сумата от 15 000 лв. на ищцата М.М.М.. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници от 12.05.2010 г. Л.Г.П., б.ж. на с.Туден, Годеч, е починала на 26.05.2009 г., като е оставила за свои наследници дъщеря си
М.М.М./ищцата/ и М.П.П./нейн съпруг/.
Видно от писмо от 27.07.2010 г. от
ЗК “Л.И.“АД до адвокат Б.Й.И. на 19.10.2009 г. в дружеството е постъпила молба от М.П.П. и Л.Г.П., чрез адв. К.Д.,за изплащане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, вследствие на смъртта на техния син Ц.М.П., причинена при ПТП на 24.07.2007 г. В дружеството е била заведена щета № **********/2009г.
Документите по преписката са били разгледани на заседание на застрахователно-експертна комисия, която е определила обезщетения в размер на по 30 000 лв. за неимуществени вреди за всеки един от наследниците. Сумите са изплатени по банков път на 06.04.2010 г.
Видно от молба без дата до ЗК “Л.И.“
АД, подадена от К.Д.,в нея е посочено, че Д.е упълномощен адвокат по щета № 328/19.10.2009г. и е заявила, че във връзка с щетата сочи две банкови сметки: на М.П.П. - ********и на Л.Г.П. – *********.
Представени са девет нареждания – разписки, издадени през периода 07.04.2010г. до 29.04.2010г. от „ОББ“ АД за извършени от ответника Е.Б.Д. от личните му банкови сметки в банката с № ********и № ********тегления на суми в размер общо на 60 000 лв. – по 30 000 лв. от всяка от сметките.
С писмо от 09.08.2010 г. „Обединена българска банка“ АД е уведомила М.П.П., че посочени от него в молба с вх. № 304-2439/28.07.2010 г. банкови сметки са с титуляр Е.Б.Д.. В самото писмо номерата на банковите сметки не са посочени.
Видно от банково удостоверение №
29/01.09.2010 г. на „Уникредит Булбанк“АД на 15.07.2010 г. по банкова сметка *** М.П.П. е преведена сума в размер от 14 955.14 лв., внесена на каса от Е.Б.Д..
Видно от обвинителен акт 22.11.2011 г. по ДП № 5630/2010г. на СДВР, пр.пр. 48976/2010 г. по описа на СРП срещу К.Н.Д.е повдигнато обвинение за това, че в съучастие като извършител с Е.Б.Д. – помагач – за времето от 11.06.2009 г. до 30.04.2010 г. в гр. София като пълномощник на М.П.П., по силата на нотариално заверено пълномощно от 11.06.2009 г., с основание представителство пред ЗК“Л.И.“ АД, във връзка с изплащане на присъдено обезщетение по гражданска отговорност след причинено ПТП и последвала смърт на Ц.П., съзнателно е действала против законните интереси на представлявания М.П./наследник на Ц.П. и Л.П./, като е посочила пред ЗК “Л.И.“ АД за превод на сумата от присъденото обезщетение от 60 000 лв банкови сметки в „ОББ” АД с № ********и № ********с титуляр съпруга й Е.Д. и получавайки сумата от 45 044,86лв., за сметка и на основание на упълномощителя си М.П., за продължителен период от време я е задържала - разпореждайки се в своя полза, и от деянието са последвали значителни щети - 45044,86 лв., надхвърлящи размера на 14 минимални работни заплати - престъпление по чл.217, ал.4, вр.ал.2, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт срещу К.Н.Д.е повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата в гр.София, чрез друго неустановено по делото лице, е съставила неистински частен документ - пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 2009 г., на което е придаден вид че изхожда от упълномощител Л.П. и на 19.10.2009 г. го е употребила пред ЗК “Л.И.“АД, за да докаже, че за нея съществува правно отношение между клиент и пълномощник с основание представителство пред ЗК“Л.И.“ АД, във връзка с изплащане на присъдено обещетение по гражданска отговорност след причинено ПТП и последвала смърт на Ц.П. и да заяви присъдените суми да бъдат преведени по сметка в „ОББ“АД – престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
Със същия обивинителен акт е повдигнато обвинение срещу Е.Б.Д. за това, че в съучастие с извършителя К.Н.Димова, като помагач, умишлено е улеснил извършването на престъпление от К.Д.,която за времето от 11.06.2009 г. до 30.04.2010 г. в гр.София като пълномощник на М.П.П., по силата на нотариално заверено пълномощно от 11.06.2009 г., с основание представителство пред ЗК “Л.И.“АД, във връзка с изплащане на присъдено обещетение по гражданска отговорност след причинено ПТП и последвала смърт на Ц.П., съзнателно е действала против законните интереси на представлявания М.П. /наследник на Ц.П. и Л.П. /, като е посочила пред ЗК “Л.И.“ АД за превод на сумата от присъденото обещетение от 60 000 лв. банкови сметки в „ОББ” АД с № ********и № ********с титуляр съпруга й Е.Д. и получавайки сумата от 45 044,86 лв. за сметка и на основание на упълномощителя си М.П., за продължителен период от време я е задържала - разпореждайки се в своя полза, и от деянието и са последвали значителни щети - 45044,86 лв., надхвърлящи размера на 14 минимални работни заплати, като улесняващата дейност от Е.Б.Д. се е изразила в следното: на 01.04.2010 г. е открил на свое име банкови сметки в „ОББ” АД с № ********и № ******, по които след посочването им от К.Д.е преведена на 06.04.2010 г. от ЗК“Л.И.“АД сума за обезщетение по гражданска отговорност след причинено ПТП и в периода от
07.04.2010г. до 30.04.2010г. в гр.София в клон на „ОББ”АД е изтеглил сумата, позволявайки на К.Д.да се разпореди с нея - престъпление по чл.217, ал.4, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК.
От удостоверение за наследници от 23.03.2022 г. се установява, че К.Н.Д.е починала на 19.06.2012 г. в хода на наказателното производство срещу нея. Следователно, наказателното производство спрямо нея е било прекратено.
С присъда от 30.03.2021 г. по НОХД №
8260//2016 г. Е.Б.Д. е признат за невиновен в това, че в съучастие с извършителя К.Н.Д.(починала на 19.06.2012 г.), като помагач, умишлено е улеснил извършването на престъпление от К.Д.,която за времето от 11.06.2009 г. до 30.04.2010 г. в гр.София, като пълномощник на М.П.П., по силата на нотариално заверено пълномощноот 11.06.2009 г., с основание представителство пред ЗК «Л.И.»АД, във връзка с изплащане на присъдено обезщетение по гражданска отговорност след причинено ПТП и последвала смърт на Ц.П., съзнателно е действала против законните интереси на представлявания М.П.(наследник на Ц.П. и Л.П.), като е посочила пред ЗК «Л.И.»АД банкови сметки за превод на определеното обезщетение от 60 000 лв. в
«ОББ» АД с № ********и № ********с титуляр съпруга й Е.Д. и получавайки сумата от 45 044.86 лева, за сметка и на основание на упълномощителя си М.П., за продължителен период от време я е задържала - разпореждайки се в своя полза - и от деянието й са последвали значителни щети - 45 044.86 лева, надхвърлящи размера на 14 минимални работни заплати, като улесняването на престъплението се е изразило в това, че Е.Б.Д. е открил на 01.04.2010 г. на свое име банкови сметки в „ОББ“ АД с № ********и № ******, по които след посочването им от К.Д.,е преведена на 06.04.2010 г. от ЗК „Л.И.“ АД сума от присъдено обезщетение по гражданска отговорност след причинено ПТП и в периода от 07.04.2010 г. до 30.04.2010 г. в гр.София, в клон на „ОББ“ АД на бул. „Цар Б.