Решение № 1111 от 10.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1111 гр. Бургас, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20232120203106 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Б......“ ЕООД, ЕИК ............, чрез управителя М.Г..., срещу Наказателно постановление № 325-F562142/29.05.2023 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н13/17.12.2019 г. на МФ, му е наложено административно наказание имуществена санкция от 500 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. По делото е изразено писмено становище за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.07.2020 г. свидетелката И. М., в качеството си на инспектор по приходите в ТД на НАП, съставила АУАН на жалбоподателя, за това, че като осигурител не е подал в срок до 27.04.2020 г. данни с декларация Образец 6 за месец март 2020 г. и с това нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н13/17.12.2019 г. на МФ. Установено е, че декларацията е подадена по интернет, с квалифициран електронен подпис, на 28.04.2020 г.

АУАН бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като на дружеството била изпратена покана и негов представител не се явил в указания срок в ТД на НАП Бургас.

Жалбоподателят бил търсен два пъти - на 12.10.2020 г. и на 23.10.2020 г., за връчване на АУАН, но не бил открит представител, поради което производството било спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Същото било възобновено на 06.04.2023 г., когато бил връчен и АУАН, който бил подписан без възражения.

1

Въз основа на материалите по преписката на 29.05.2023 г. АНО издал обжалваното в настоящото производство НП. АНО възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се, поради което ги кредитира изцяло.

От правна страна:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Видно от предственото по делото известие за доставяне (л. 7), НП е било връчено на лице с имена М.А. (представила се за снаха на М.Г...), която обаче не се явява легитимирано длъжностно лице, натоварено да поема писмени документи от името на жалбоподателя „Б......“ ЕООД. При това и съдът намира, че връчването на НП, по отношение на жалбоподателя „Б......“ ЕООД, се явява нередовно, респ. срокът за обжалване не е започвал да тече от датата, отразена в известието за доставяне (арг. и от разпоредбата на чл.

84 от ЗАНН, вр. чл. 180, ал. 5 от НПК). Доколкото по делото не са налице данни за връчване на НП на управителя на дружеството или на надлежно определено лице, следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт. При това жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приложената по делото заповед (л. 17 - 19).

Наказателното постановление е било съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

Независимо от горното, съдът счита, че е налице формално нарушение, което води до отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В конкретния случай е изтекъл 6-месечния срок от съставянето на АУАН по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, за издаване на наказателното постановление. Този срок също е давностен, поради което и към него са приложими правилата за спиране и прекъсване. Твърди се, че производството е спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, тъй като нарушителят, след щателно издирване за връчване на АУАН, не е бил намерен. За да се приеме, че срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е спрян надлежно, трябва да се установи, че са настъпили предпоставките за спиране по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, т.е. че нарушителят не е намерен след щателно издирване. В случая обаче такова издирване не е било проведено. Двукратното търсене на нарушителя на адреса му не може да се приеме за щателно издирване. Доколкото се касае за производство, с което се ангажира административнонаказателната отговорност на едно лице, то е следвало да намери приложение практиката по прилагане на чл. 269 от НПК, относно това кога издирването е щателно. Естествено, АНО не може да ползва абсолютно всички механизми, които могат да бъдат използвани от съдебно-следствените органи, но следва да се положат максимални усилия за намиране на нарушителя. Поради изложеното, съдът счита, че към датата на съставяне на НП, срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е бил изтекъл, тъй като АУАН е съставен на 24.07.2020 г., а НП е издадено близо три години след това.

Изложеното предпоставя допуснато от страна на АНО процесуално нарушение при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, което е съществено, не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалваното НП.

2

При този изход на спора, право на разноски принципно има жалбоподателят, но доколкото не е направено искане, то и съдът не може да присъди разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 325-F562142/29.05.2023 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, срещу жалбоподателя „Б......“ ЕООД с ЕИК .............

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от датата на получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3