Решение № 6657 от 05.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6657 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско дело № 20251100511239 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, т. 2, пр. първо от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 6309/ 13.08.2025г. подадена от П. С. Р., чрез адв.Л.Ц., като взискател срещу Разпореждане от 05.08.2025 год. по изпълнително дело № 20248480400002 по описа на ЧСИ Р.А., рег.№848 на КЧСИ, с район на действие района на СГС, с което са му възложени разноските по изпълнението , представляващи дължимата пропорционална такса по т. 26 б. г от ТТРЗЧСИ в размер на 3 722.27лв., на основание чл. 79 ал. 1, т. 2, пр. първо от ГПК.

Жалбоподателят излага, че съдебният изпълнител неправилно е приела че са налице условията на чл. 79, ал.1, т.2 пр. първо от ГПК, като незаконосъобразно е възложила разноските по изпълнението, представляващи дължимата пропорционална такса по т. 26 бук.“г“ от ТТРЗЧСИ. Наведен е довод, че ако взискателят отправи категорично волеизявление за прекратяване на изпълнителното дело, то съдебният изпълнител е длъжен да прекрати производство и да му върне изпълнителния лист, като отбележи върху него всички плащания, които е извършил.

Сочи, че дейността на ЧСИ е процесуално законосъобразна дотогава, докато той не бъде десезиран от взискателя. След този момент той не може да извършва каквито и да е изпълнителни действия, включително по събиране на претендирани такси и разноски. Ако такива задължения са налице, той следва да уреди отношенията си с взискателя, който е възложил изпълнението, а след това го е десезирал. ЧСИ не може да продължи изпълнението под предлог, че има несъбранн такси, конто са в тежест на 1 длъжника, защото съдебният йзпълнител не е кредитор на длъжника. В изпълнителното производство, по което е десезиран, той може да събере вьзложените в тежест на длъжника такси, само ако няма събрани суми и преди десезирането му е издадено постановление за разноски или има изготвено разпределение.

По отношение на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, жалбоподателят излага, че самият текст на посочената разпоредба определи тази такса като резултатна - размерите й зависи от събраната производството сума, т. е. дьлжимостта й е следствие от постигнат резултат от предприето изпълнително действие (реализиран изпълнетелен способ).

Поддържа, че в конкретния случай няма данни за събрана сума в изпълнителното производство, поради което начислената от ЧСИ такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е недължима и разпореждането от 05.08.2025 год. на ЧСИ по възлагане на разноски следа да бъде отменено.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното постановление в частта му относно възлагането на разноски в размер на 3 722.27 лева на взискателя, като незаконосъобразно.

В законоустановения срок не са постъпили възражения по жалбата от страна на длъжниците по изп.д. № 20248480400002 по описа на ЧСИ Р.А.

Подробни писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал.

3 от ГПК е изложила ЧСИ Р.А., която счита, че действията й са законосъобразни.

Приема, че жалбата е допустима, но счита, че същата е неоснователна и недоказана, поради което предлага на съда да я остави без уважение.

Софийски градски съд, като съобрази постъпилата жалба, мотивите на ЧСИ и събраните по делото доказателства, приема за установеноот фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20248480400002 е образувано на 03.01.2024г. по молба на взискателя - „БАНКА ДСК” АД, ЕИК: 121830616, със съдебен адрес: гр. София, бул.

Витоша № 15. ет.2 и въз основа на изпълнителен лист от 02.12.2016г. на СРС, ГО, 49 състав, издаден по гр.д. № 65790/2016г., срещу длъжниците С.П.Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр. **** и В. С.А Р.А с ЕГН **********, които са осъдени солидарно за следните суми: главница 22 885,33 евро, ведно със законна лихва от 04.01.2024г. до окончателното изплащане. законна лихва 17,11,2016г до 03.01.2024г. в размер на 18 140,80 евро, присъдени лихви общо 4 164,33 евро, присъдени съдебни разноски общо 8 508 лева, както и такси по изпълнението и разноски: 201,60 лева /авансови такси с вкл.ДДС/ и 3 966,39 лева /такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, с вкл.ДДС /.

По искане на взискателя „БАНКА ДСК” АД, ЕИК: 121830616 са наложени обезпечителни мерки за обзепечаване на вземането, а именно: запор върху всички 2 банкови сметки на длъжниците, запор върху трудови възнаграждения, запор на дружествени дялове на длъжниците, наложени са и две възбрани върху недвижимите имоти на длъжниците. По искане на взискателя „БАНКА ДСК” АД, ЕИК: 121830616 са извършени и множество справки за проучване на имущественото състояние на длъжниците.

Въз основа на молба с вх.№ 007/03.01.2024г., молба с вх.№ 6234/01.10.2024г. и по молба с вх. с протокол от 05.08.2025г. е конституиран като взискател по изпълнително дело № 20248480400002 П. С. Р., ЕГН**********, със съдебен адрес: гр. ****, ет.1, офис 3, чрез адв. Л.Ц., на мястото на взискателя „БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, срещу длъжниците В. С.А Р.А с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, и С.П.Ц. с ЕГН **********, по издадения изпълнителен лист от 02.12.2016г. по гр.д. № 65790/2016г. на СРС, 49 състав, въз основа на представен договор за цесия от 22.05.2025г. /л.245 от приложеното изп.д. №20248480400002/ От представения договор за цесия от 22.05.2025г. се установява, че взискателя „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, е прехвърлил вземането си към В. С.А Р.А и С.П.Ц. - длъжници по изпълнителното дело № 20248480400002 по описа на ЧСИ Р.

Апостолова на П. С. Р., ЕГН **********.

На 01.08.2025г. е депозирана молба с вх.№5986 /01.08.2025г. от П. С. Р., чрез адв.Л.Ц., с която са представени доказателства за извършеното прехвърляне на вземането на взискателя БАНКА ДСК" АД към новия кредитор П. Р. и е направено искане за на изпълнително дело № 20248480400002.

Молбата на новоконституирания взискател с вх.№5986 /01.08.2025г. се явява основание за ЧСИ да възложи разноските по делата в тежест на самия взискател на основание изричната законова разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК (върху взискателя, който изоставя изпълнението).

С разпореждане от 05.08.2025г. ЧСИ Р.А. е прекратила производството по ИД № № 20248480400002. (л.246 от изпълнителното дело), като за издаденото постановление взискателят е уведомен на 11.08.2025г.

С процесното разпореждане съдебният изпълнител на основание чл. 79, ал. 1, т.

2 от ГПК е възложил върху взискателя П. С. Р., ЕГН ********** следните разноски по изп. дело, а именно: 3 722,27 лева представляващи дължима пропорционална такса по т.26, б. г) от ТТРЗЧСИ.

Жалбата е подадена в законноустановения срок, предвид което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

3

Жалбоподателят и взискател по делото П. Р., излага в жалбата си, че определените с обжалваното Постановление разноски в тежест на взискателя се явяват недължими поради липса на основание съдебния изпълнител да продължи производството, предвид десезирането му. Видно от доказателствата по делото е, че в хода на изпълнителното производство и до неговото прекратяване съдебният изпълнител е приложил всички възможни спрямо имущественото състояние на длъжника изпълнителни способи. В тази връзка действията на ЧСИ не са обжалвани нито от взискателя, нито от длъжника.

Жалбоподателят възразява, че дължимостта на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ стои само когато по делото е събрана сумата в полза на взискателя и тъй като по делото не е събрана никаква сума в полза на взискателя, то и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се дължи на ЧСИ.

Съобразно константната съдебна практика, когато плащането на задължението е извършено при висящо дело за принудително изпълнение, пропорционална такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ се дължи, без значение дали плащането към взискателя е направено по изпълнителното дело или директно на взискателя. В този смисъл са: Решение № 640 от 04.10.2010 г. по гр. дело № 920/2009 г. на ВКС 4-то ГО, Решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, както и Определение 241 от 09.03.2016 г. по гр. дело № 6040/2015 г. на ВКС 4-то ГО.

В молбата на взискателя с вх. № 5966/01.08.2025 г. (л.238 от делото) за прекратяване на изп. дело, както и в депозираната от пълномощника му частна жалба се съдържа признанието на взискателя, че прекратяването на изпълнителното дело се иска с оглед "погасяване на изпълняемото право" . Като последица от искането на взискателя и на пълномощника му да се прекрати изпълнението, се явява отговорността за разноските по арг. от чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК в тежест на взискателя.

По отношение отговорността за разноските в изпълнителния процес е налице специална уредба, отличаваща се от тази в общия граждански процес.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника и представляват част от неговото задължение, освен в изрично изброени хипотези, една от които е уредена в чл. 79, ал. 1, т. 2 предложение 1 - во от ГПК: изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, т.е. при изоставяне на изпълнението от взискателя, разноските по него се понасят от последния. От текста на разпоредбата е видно че причините, поради които взискателят изоставя изпълнението, са ирелевантни (което съответства на характера на отговорността за разноски като обективна и безвиновна), както приема в константната си практика ВКС.

С това свое действие взискателят се е дезинтересирал от изпълнението и го е изоставил, поради което следва да заплати всички разноски, включително и таксата по 4 т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. В закона не е дадена дефиниция на понятието "изоставяне на изпълнението", поради което същото е въпрос на тълкуване, с оглед на конкретните обстоятелства. В настоящото дело молбата на взискателя съдържа изрично искане за "вдигане на наложените запори и възбрани", което е действие, с което взискателят демонстрира по категоричен начин, че се е дезинтересирал от изпълнението и го е изоставил.

Предвид изложеното, решаващият състав на СГС приема, че разноските са били начислени законосъобразно от ЧСИ, което навежда на извода за правомерност на обжалваните изпълнителни действия, като възраженията на взискателя в тази връзка се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 6309/ 13.08.2025г. подадена от П. С.

Р., чрез адв.Л.Ц., като взискател срещу Разпореждане от 05.08.2025 год. по изпълнително дело № 20248480400002 по описа на ЧСИ Р.А., рег.№848 на КЧСИ, с район на действие района на СГС, с което са му възложени разноските по изпълнението , представляващи дължимата пропорционална такса по т. 26 б. г от ТТРЗЧСИ в размер на 3 722.27лв., на основание чл. 79 ал. 1, т. 2, пр. първо от ГПК, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5