Определение № 657 от 30.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 657 гр. Пазарджик, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20255200500767 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 във връзка с чл.248 ал.3 от Граждански процесуален кодекс.

С определение по реда на чл.248 от ГПК , постановено по гр.д.№ 5162 по описа за 2024 година е оставена без уважение молбата на ответника „Профи кредит България“ ЕООД, чрез юриск.Т., за изменение на решение № 518 от 12.05.2025г. по гр. д. №5162/2024г. на Районен съд-Пазарджик в частта за разноските.

Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД.

Молят да бъде изменено решението в частта , относно разноските.

Неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че размерът на разноските не е прекомерен, доколкото същите били определени в съответствие с материалния интерес и фактическата и правна сложност на спора.

Нямало нито фактическа, нито правна сложност на делото, които биха могли да обосноват адвокатски хонорар в такъв размер: сума в размер на 564.00 лв. - адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Подържат , че определеният адвокатски хонорар е прекомерен и не 1 кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото.

Съдът приложил единствено критерият за материалния интерес, но не и този за реално извършените от адвоката действия по защита на ищеца, въпреки, че същите са обсъдени.

Обсъжда се съдебна практика ,в която е извършена съпоставка при заплащане на адвокатския труд ,положен при условията на чл.38 ал.2 от ГПК и съответно по ЗПП и наличие на непропорционалност при уредбата на заплащането.този въпрос няма отношение към конкретния спро.

Възпроизвежда се даденото тълкуване в решението по дело С-438/22 на СЕС.

Считат , че за да се постигне справедливост, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение под минимума по Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа.

Съдът не можел да установява легитимна цел в разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г., разгледани в конкретната хипотеза, за да бъде оправдано присъждане на разноски в първоначално определения от съда размер.

Адвокатската професия е свободна професия, чието упражняване представлява самостоятелен икономически риск. Ето защо трудът на адвоката не е равен и не може да бъде равен непременно на труда на юрисконсулта (какъвто пълномощник е защитавал ответника по делото) и не зависи от размерите на юрисконсултското възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ - арг. чл. 78, ал. 8 ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г.

Адвокатският хонорар обаче не може и непременно да е много по-висок, особено по дела, които не се отличават с фактическа и правна сложност.

Възнаграждението следвало да бъде в размер на 100 лева ,като жалбоподателят се позовава на решения на СРС и др. районни съдилища.

Адвокатският хонорар не следвало да бъде изчисляван и отделно за всеки предявен иск.Позовават се на съдебна практика.В конкретния случай е предявен един иск.

Постъпил е писмен отговор от адв.Е. И. , представлявала страната при условията на чл.38 ал.2 от ЗА.

Изложени са доводи ,че размерите , посочени в Наредбата за 2 възнаграждение за адвокатска работа, следва да се съобразяват като ориентировъчни за цената на адвокатския труд.

Според адв.И. с извършените изменения в цитираната наредба , било преодоляно противоречието ,което СЕС е констатирал в цитираното решение.

Аргументът, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в по-малък размер, поради липса на фактическа и правна сложност, бил неоснователен доколкото подобен критерий не намирал приложение при изчисляването на дължимата държавна такса.

Този довод е толкова несъстоятелен ,че съдът не намира за необходимо да го обсъжда. Касае се от една страна за държавна такса , която е цената на правосъдието и от друга страна за – адвокатска защита.

Основание за намаляване на адвокатския хонорар можело да съществува, само ако претендираният размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен род дела. В този случай съдът би могъл да направи преценка за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК - като се вземат предвид обемът на извършената работа, броят на съдебните заседания, нуждата от правна квалификация и други релевантни фактори. Но когато възнаграждението попада в рамките на общоприетите и обичайни размери за съответния предмет и стойност па спора, неговото намаляване било необосновано.

В конкретния случай било определено възнаграждение , което е 50 % пониско от заложеното като критерии в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения.Очевидно определяйки минималните размери жалбоподателката изхожда от неправилно опредЕ.та цена на иска , която цена е цената на договора и според която съдът е присъдил и държавната такса.

Позовава се на практика на СЕС, според която неприсъждането на разноски на потребителя в пълен обем, ще има върху потребителите възпиращ ефект да търсят защита на потребителските си права по съдебен път, като неприлагането на правото на ССЕ е основание за депозиране на жалба в ЕК и стартитиране на наказателна процедура спрямо България.

Адвокатите, предоставящи услуги но реда на чл. 38 от ЗА, оказват своите услуги в условията на конкуренция чрез свободно договаряне с техните доверители на условията за оказваната им правна защита (арг. от чл. 2, ад. 1 3 отЗА, както и от въведените множество конкретни задължения на адвоката както в Глава Девета от ЗА, така и в много други разпоредби на ЗА, включително в Етичния кодекс на адвоката (ЕКА) и Наредбите на Висшия адвокатски съвет, които също са задължителни за адвокатите съгласно чл. 51 от ЗА.

Конкурентните правила, включително правилото на член 101, нар. 1 ДФЕС, били приложими единствено към свободно договарящи на пазара икономически оператори, поради което прилагането спрямо тях на правила и условия, които са относими към други субекти, които не са свободни икономически оператори по смисъла на конкурентното право, на практика води до постигане на забранения от Съюзното право резултат - изкривяване на конкуренцията.

При съобразяване на разрешението, изведено с решение от 25.01.24г. по дело С-438/22г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция

За да се извърши преценка относно размера на адвокатския хонорар, който следва да се определи от съда, по аналогия следвало да бъде приложено разрешението, изведено с решение от 28.06.2016г. по дело С-57/15 на СЕС относно „разумността" на разноските за адвокатско възнаграждение.

Изложени са и много подробни доводи още , основаващи се на решения на СЕС , част от които нямат никакво отношение към конкретния спор.

Съдът , за да се произнесе , взе предвид следното:

Частната жалба е допустима ,като подадена в установения от закона срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт.

За да се произнесе по същество , съдът съобрази следното:

Производството пред Районен съд Пазарджик е инициирано от искова молба на Т. Х. против частния жалбоподател с цена на иска 1968,47 лева , като следва да се посочи ,че кредитния договор е за 800 лева.

Ищецът е представляван от адвокат при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Съдът е оставил без движение исковата молба и е дал указания за 4 внасяне на държавна такса в размер на 78,74 лева.Съдът акцентира на размера на държавната такса , заради неуместната съпоставка в писмения отговор на начина ,по който се определя държавната такса с начина на формиране на възнаграждение на процесуалния представител на страната.

По искане на ищеца , съдът го е освободил от заплащане на държавна такса , въз основа на представената от него декларация , от която е видно ,че той не работи / не известно защо/,доходи реализира само съпругата му и има задължение по бързи кредити около 70 000 лева.

Постъпил е писмен отговор , като ответникът е оспорил иска.

Направеното в исковата молба искане за допускане на експертиза , съдът е оставил без уважение ,тъй като е счел ,че не е необходимо за изясняване на фактическата обстановка.

По делото е проведено едно единствено съдебно заседание,като не са се явили представители на страните.

Единствените обсъждани по делото доказателства са писмените ,приложени към жалбата – договор за кредит.

Съдът е уважил предявения иск ,като прогласил нищожността на Договор за потребителски кредит №№40018192739 , сключен на 22.06.2023г. между Т. Г. Х., ЕГН- ********** от гр. *************** и „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК- 175074752, със седалище и адрес на управление- гр.

София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“№49, бл.53Е, вх.В, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22, във вр.с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Осъдил е „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление град София, бул.“България“№49, бл.53 Е, вх.В, ет.7, представлявано винаги от двама от управителите С.Н.Н., Я.Я.Ч., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., да заплати на адвокат Е. Г. И. от АК- П., личен №**********, със съдебен адрес- гр. ********* , на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 564.00 лв. /петстотин шестдесет и четири лева/ ,както и държавна такса в размер на 50.00 лв.

За да определи размера на дължимото възнаграждение ,съдът е счел за неосноваелно възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Предвид обемът на извършените 5 от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, доказателствата, събрани по делото, включително и въпросите, обсъждани въз основа на направените от ответната страна възражения, делото се явявало сравнително сложно от фактическа и правна страна, поради което съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение се явява справедлив и същият не е прекомерен.

С молба по реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател е поискал изменение на решението ,в частта относно разноските до размер на 100 лева ,която молба е оспорена от ответника и съдът е постановил обжалваното определение ,с което я е оставил без уважение.

При така установеното , съдът намира молбата за частично основателна.

И двете страни са положили в становищата си по въпроса за дължимостта на възнаграждението и размера му ,труд ,значително надвишаващ този ,който са положили за разрешаване на спора по същество.

Тук веднага следва да се отбележи ,че изложените съображения , основаващи се на решения на СЕС за наличие на опасност при определяне на разноските да се постигне ефект за разубеждаване на потребителя да реализира правата си имат доста косвено отношение към спора ,тъй като при представителство по чл.38 от ЗА потребителят не заплаща никакви разноски за адвокат и съответно никакви не му се възстановяват ,поради което и тези разсъждения са неприложими.

И двете страни са изложили доводи и правили неуместни съпоставки относно критериите за преценка от страна на съда за наличие на прекомерност.

В конкретния случай делото има известна , не много висока правна сложност и никаква фактическа такава.

Същественото в конкретния случай е ,че именно съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на делото, на извършената работа от адвоката ,като съобрази пазара и качеството на адвокатския труд.

Най – същественото е ,че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с 6 член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Разпечатката съдържа 58 от 185 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8149a83a-3cf9-4cf5-98bd-5e278f13b26c