Определение № 4650 от 09.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4650 гр. Варна, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502156 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на П. В. П. с вх.№ 81811/29.09.2025г. по описа на ВРС срещу определение /разпореждане/ № 35510/05.09.2025г. постановено по гр.д. № 13256/2024г. по описа на ВРС, 12-ти състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

Основните оплаквания в частната жалба са, че поради незаконосъобразния отказ на съда да предостави правна помощ на ищеца по делото, същият се явява в невъзможност да изпълни дадените му указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. Отделно от това се възразява срещу констатацията на съда, че ищецът избирателно потвърждава получаването на съобщения на посочената от него ел.поща. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия и за предоставяне на правна помощ.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

ВРС е бил сезиран с искова молба от П. В. П. против „А... 45“ ООД, с която предявява искове за признаване на уволнението му за незаконно, за осъждане на ответника да му изплати дължимото възнаграждение за периода от 10.08.2024г. до 20.08.2024г., както и да му заплати обезщетение за неправомерното оставане без работа. С исковата молба е поискано и предоставяне на правна помощ чрез назначаване на служебен адвокат.

По искането за правна помощ първоинстанционния съд се произнася с Определение 1

№ 1011/23.01.2025г., като оставя без уважение молбата на ищеца по чл.94 от ГПК.

Определението е обжалвано и е потвърдено при проведения инстанционен контрол с Определение № 1367/14.03.2025г. постановено по в.ч.гр.д.№ 359/2025г. по описа на ВОС.

С разпореждане от 19.03.2025г. съдът е оставил исковата молба на ищеца без движение и е дал указания за отстраняване на нередовности, като посочи дали твърди да е полагал труд в периода от 10.08.2024г. до 20.08.2024г.; да посочи считано от кога е прекратено трудовото му правоотношение, да уточни размера на претендираното трудово възнаграждение за периода, както и да посочи дали претенцията за заплащане на обезщетение е за оставане без работа в следствие на уволнението – в този случай да посочи размер и период на претенцията си.

С молби от 17.04.2025г. и от 07.05.2025г. ищецът е поискал повторно предоставяне на правна помощ, като с Определение № 6078/09.05.2025г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца. Съдебният акт е потвърден при проведения инстанционен контрол с Определение № 3224/08.07.2025г. постановено по в.ч.гр.д.№ 1321/2025г. по описа на ВОС.

С разпореждане от 14.07.2025г. съдът е дал нова възможност на ищеца да изпълни указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба идентични на тези дадени с разпореждането от 19.03.2025г.

С обжалваното разпореждане от 05.09.2025г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Предмет на настоящия инстанционен съдебен контрол е прекратителното определение /неправилно посочено разпореждане/ от 05.09.2025г. постановено по реда на чл.129, ал.3 от ГПК. Сред основанията за оспорване на законосъобразността на съдебния акт е твърдяният като неправилният извод, че ищецът е получил редовно съобщението с дадените му указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, поради това, че избирателно не е потвърдил получаването на изпратеното му електронно съобщение.

Указанията дадени от първоинстанционния съд с разпореждането от 14.07.2025г.

/идентични на тези от 19.03.2025г./ са коректни и с тях се цели изясняване на броя и вида на предявените искове и обстоятелствата, които ги обосновават, както и индивидуализиране по размер и период на облигационните претенции.

Видно е, че съдът е направил неуспешни опити за връчване на ищеца на разпореждането от 14.07.2025г., като същото е изпратено първоначално на посочения адрес по искова молба, от където е върнато с отбелязване, че при посочените посещения лицето не е открито на адреса. Последвало е разпореждане за изпращане на препис от съдебния акт с указания на ел.поща на ищеца /.../. Видно от отбелязването на л.126 /гръб/ липсва извършено потвърждение от ищеца като адресат на ел.адрес.

Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че непотвърждаването от ищеца на получаването на съобщението изпратено по електронната му поща влече като последица извод за редовност на връчването.

2

Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ГПК предвижда 3 възможности за избор на страната, която ще бъде уведомявана по електронен път – чрез единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/, чрез квалифицирана услуга за ел.препоръчана поща и чрез системата на сигурно електронно връчване по чл.26, ал.2 от ЗЕУ /ССЕВ/. Чл.38, ал.3 от ГПК предвижда и четвърта възможност - за връчване на електронна поща, която е посочена от страната.

В случая липсват данни ищецът да е посочил конкретен електронен адрес, чрез който да се осъществява кореспонденцията с него, нито е дал съгласие да получава електронни съобщения. В този случай при изпратено ел.съобщение на адресата по реда на чл.38, ал.3 от ГПК, за което липсва потвърждение в 7-дневен срок от неговото изпращане, приложима е разпоредбата на чл.38, ал.5 от ГПК за връчване на съобщението по общия ред, т.е по настоящия, респективно по постоянния адрес на лицето.

Не е налице основание да се приеме и редовност на връчването на съобщението изпратено на адреса на ищеца при условията на чл.44 от ГПК – при отказ, доколкото такъв следва да е удостоверен от длъжностното лице по призоваването при конкретното посещение на адреса. Обстоятелството, че ищецът е заявил в молбата си от 07.05.2025г., че „отказва да получава съдебни книжа по горепосоченото дело в знак на протест срещу отказа от предоставяне на правна помощ“ не променя извода, че за да е действителен отказа от получаване на конкретно съобщение следва да е спазена процедурата на чл.44 от ГПК, а не отказът да се презумира съобразно изявление на страната направено 3 месеца преди връчването на съобщението.

В обобщение, към датата на постановяване на прекратителното определение, липсва надлежно уведомяване на ищеца за указанията на съда дадени с разпореждането от 14.07.2025г., което означава, че срокът за изпълнението им не е изтекъл, за да е приложима санкцията на чл.129, ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба. Прекратяването на делото се явява преждевременно. Горното обуславя отмяната на обжалвания съдебен акт и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез съобщаване на страната на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение /неправилно посочено разпореждане/ № 35510/05.09.2025г. постановено по гр.д. № 13256/2024г. по описа на ВРС, 12-ти състав, с което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4