Решение № 149 от 15.12.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. гр. Добрич, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас М. Каменски

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253200600410 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата П.

Т. О. чрез защитника си срещу присъда рег.№ 25 от 28.01.2025г. по НЧХД № 1777/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с която е била призната за виновна за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК е била освободена от наказателна отговорност. Със същия съдебен акт й е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и е била осъдена да заплати сторените по делото разноски.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на горевизираната присъда поради допуснати съществени процесуални нарушения и превратен анализ на събраните доказателства, довели не само до неправилно приложение на процесуалния закон, но и на материалния. Претендира се за оправдаването на подсъдимата, алтернативно /предвид допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила/ - за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание жалбата се поддържа с наведените в нея доводи, като се изтъква, че фактическото и правно обвинение в разпореждането за 1 предаване на съд и в диспозитива на съда са противоречиви и има непълнота на мотивите.

Частният тъжител пледира първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и обоснована да бъде потвърдена изцяло.

След като обсъди и прецени събрания по делото доказателствен материал, становищата и доводите на страните, съдът сам служебно провери изцяло правилността на присъдата и счете, че е налице основание за отмяна на поднадзорния съдебен акт поради допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо във въззивната инстанция. Изложеното обуславя връщане на делото за разглеждане на първоинстанционния съд от нов състав по следните съображения:

С атакуваната присъда подсъдимата е бил призната за виновна в това, че в периода 16.02.2024г. – 19.04.2024г. в град Варна, в условията на продължавано престъпление не е спазила шест поредни режима на лични отношения между М. Н. П., ЕГН ********** и баща му Н. М. П., ЕГН **********, определени с решение от 12.02.2021г. по гр. дело № 3108/2020г. по описа на Районен съд – Варна, потвърдено по гр. дело № 2074/2024г. по описа на Районен съд – Варна, като П. О. не е позволила осъществяването на срещите на следните дати: 16.02.2024г., 01.03.2024г., 15.03.2024г., 29.03.2024г., 05.04.2024г. и 19.04.2024г., с което е осъществила състава на престъпление по чл.182, ал.2 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В разпореждането за предаване на съд, за разлика от диспозитива на присъдата, е било обективирано, че седем пъти, без да са били конкретизирани дати, подсъдимата през периода от 16.02.2024г. до 19.04.2024г., в условията на продължавано престъпление, като родител, не е изпълнила или по друг начин е осуетила изпълнението на решение по гр. дело № 3108/2020г. по описа на РС- Варна. Визираният пропуск няма да е съществен, ако същият не е бил пренесен и в обстоятелствената част на мотивите, където не е извършен обстоен анализ от фактическа и правна страна, какво съдът е приел за установено. В конкретния случай липсва хронологично изложение на фактите /няма изложена фактическа обстановка/, като приоритетно, в резюме, са описани извършените процесуално-следствени действия в хода на съдебното следствие, без задълбочен разбор на доказателствата и без обсъждане на направени възражения от страна на защитата /и относно фактите, и относно правото/. Това е обусловило издаването на необоснована присъда.

В подкрепа на горния извод и с оглед пълнота на изложението, настоящият състав ще посочи някои от констатираните непълноти и несъответствия в поднадзорния съдебен акт:

Независимо, че първоинстанционният съд правилно е редуцирал 2 инкриминирания период, считано от първата визирана от тъжителя дата – 16.02.2024г. до 19.04.2024г., приемайки, че последващите посочени дати 03.05.2024г. и 10.05.2024г. в „уточнение по тъжба“ са неотносими (тъжбата е била депозирана в съда на 29.04.2024г.), не е прецизирал кои точно от осемте визирани дати (16.02.2024г., 01.03.2024г., 08.03.2024г., 15.03.2024г.

22.03.2024г., 29.03.2024г. 05.04.2024г. и 19.04.2024г.), попадат в приетите седем случая от съда на неизпълнение на решение по гр.дело № 3108/2020г. по описа на ВРС в разпореждането за предаване на съд.

В диспозитива на атакувания акт е било прието, че решението от 12.02.2021г. по гр.дело № 3108/2020г. по описа на Районен съд – Варна, влязло в сила на 19.07.2021г., е било потвърдено с решение по гр. дело № 2074/2024г. по описа на Районен съд – Варна, което е с друг предмет на разглеждане /защита от домашно насилие/ и е постановено от съд, който не се явява надзорна инстанция.

В мотивите на решението лаконично е описано, че „С решение на РС Варна по гр.д. 3108/2021 по описа на РС Варна, 10-ти състав родителските права са предоставени на майката на детето – подс. О., а на бащата – тъж.П. е определен режим на лични контакти“, без да е описано какво точно е постановил първоинстанционният съд, респективно какво е било изискуемото поведение на подсъдимата.

Доколкото с процесното решение (по гр. дело № 3108/2020г. по описа на ВРС) е бил постановен режим на лични отношения /РЛО/ М. Н. П. и Н. М.

П., като е било обективирано, че бащата има право да вижда детето си „всяка първа, трета и пета седмица на съответния месец, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване, в дома на бащата, без присъствието на майката, както и на рождения ден, и имения ден на бащата, всяка четна година – по време на Коледа, от 12:00 часа на 24 декември до 16:00 часа на 25 декември и всяка нечетна година – по време на Нова година, от 12:00ч. на 31 декември до 16:00 часа на 01 януари, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск“, не е бил обследван въпросът кога всъщност през инкриминирания период е следвало детето да бъде предадено от единия родител на другия родител, със спазване на посочения часови график, а именно: през периодите 09-11.02.2024г.; 23-25.02.2024г.; 0810.03.2024г.; 22-24.03.2024г.; 05-07.04.2024г. и 19-21.04.2024г., респективно тези дати, релевантни от обективна страна относно съставомерността на деянието, да се съпоставят с възведените дати в частното обвинение от тъжителя.

В тази връзка меродавно относно отговорността на подсъдимата е не кога тъжителят /бащата на детето/ е искал да упражни режим на лични контакти с детето, а кога е имал право да ги осъществява. Ето защо резонни се 3 явяват оставените без коментар възражения на защитата, че част от процесните дати са извън постановения РЛО.

Прави впечатление също, че с доверие е прието твърдението на тъжителя, че всяка седмица е ходил до дома на майката с цел осъществяване на лични контакти с детето, но изцяло е игнорирано възражението й, че на 23.02.2024г., именно когато бащата е имал право съгласно решението да го вземе, той не е сторил това.

Извън посоченото, не е бил отчетен и фактът, че на 05.04.2024г. има изготвен протокол от съдебен изпълнител от Варненски районен съд по изп. дело № 2059/2024г., образувано на основание изпълнителен лист от 26.02.2024г., издаден по гр.дело № 3108/2020г. по описа на ВРС, Х състав, в който е било визирано следното: „При установените по делото факти, намирам, че изключително стресиращо и негативно в емоционално отношение ще е ефекта по принудителен начин да се възстановява връзката с бащата, това би се превърнало в травмиращо преживяване и/или принуда за психиката на малолетно лице“.

В противовес на твърденията на тъжителя, не е било взето и предвид обстоятелството, че само за част от датите е имало изготвени докладни записки от полицията за посещението на бащата на адреса на майката, а именно: 3 броя за периода 16-18.02.2024г. /не е по РЛО/; на 01.03.2024г. /не е по РЛО/; на 08.03.2024г. / по РЛО, когато детето е било със заболяване/ и на 15.03.2024г. /не е по РЛО/.

Независимо от горепосочените възражения, както и наличието на искане от страна на Н. М. П. за тълкуване на решението по гр. дело № 3108/2020г. „относно това как се броят седмиците пълни или непълни при режим, описан по гр.д. № 3108/2020г. по описа на Районен съд – град Варна, всяка първа, трета и пета седмица от съответния месец“ (Решение № 922 от 09.08.2024г. по в.гр.дело № 1526/2024г. по описа на ВОС, с което е потвърден актът от 20.06.2024г. на ВРС по гр.дело № 3108/2020г., е влязло в сила на 20.09.2024г.), първостепенният съд е приел, че няма спор относно „това коя седмица се явява първа за месеца и коя съответно втора, трета и четвърта“.

Следва да се остави без коментар и фактът, че не е допустимо да се извеждат заключения, базирани на обстоятелства извън предмета на доказване по делото, в каквато насока е следния направен извод: „Предвид факта, че и към настоящия момент /приключването на наказателното производство/, фактическото положение не е променено и подс. О. продължава да не изпълнява съдебно решение, съдът намира, че в конкретния случай не става въпрос за проявена майчинска грижа и не се цели опазване здравето на детето, а се касае за едно престъпно поведение, свързано с неспазване 4 законите на страната и неизпълнение на съдебно решение, определящо режим на лични контакти на дете с неговия баща“.

С оглед констатацията за допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните при постановяване на първоинстанционната присъда - липса на мотиви /чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК/, настоящият съдебен състав не би могъл да се произнесе по другите, наведени в жалбата основания за неправилността й, а те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото.

Предвид гореизложените съображения, на основание чл.335, ал.2 от НПК, съдът

РЕШИ:

Отменя изцяло присъда № 25/28.01.2025г. по н.ч.х.д. № 1777/2024г. по описа на Районен съд - град Варна и връща делото за разглеждане от нов състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. гр. Добрич, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас М. Каменски

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253200600410 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата П.

Т. О. чрез защитника си срещу присъда рег.№ 25 от 28.01.2025г. по НЧХД № 1777/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с която е била призната за виновна за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК е била освободена от наказателна отговорност. Със същия съдебен акт й е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и е била осъдена да заплати сторените по делото разноски.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на горевизираната присъда поради допуснати съществени процесуални нарушения и превратен анализ на събраните доказателства, довели не само до неправилно приложение на процесуалния закон, но и на материалния. Претендира се за оправдаването на подсъдимата, алтернативно /предвид допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила/ - за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание жалбата се поддържа с наведените в нея доводи, като се изтъква, че фактическото и правно обвинение в разпореждането за 1 предаване на съд и в диспозитива на съда са противоречиви и има непълнота на мотивите.