Присъда № 19 от 10.06.2026, Апелативен съд - София

Мотиви към Присъда № 19 от 10.06.2026г. по ВНОХД № 434/2026 г.по описа на Апелативен съд -София

Наказателното производство е водено срещу Н. М. Л., роден на ***г. в Ставрополский край, Руската федерация, руснак, руски гражданин по обвинение за престъпления по чл.242, ал.2 във връзка с чл.18,ал.1, от НК, чл.

242, ал.3, във връзка с чл.18, ,ал.1 от НК и по чл.354а,ал.1 от НК.

С присъда №5 от 12.03.2026г. постановена по НОХД №498/2025г.

Окръжен съд – Видин е признал подсъдимият Н. М. Л., роден на ***г. в Ставрополский край, Руска федерация, с руско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, за ВИНОВЕН в това, че:

1.На 18.09.2019г. на ГКПП Дунав мост, Видин-Калафат, на излизане от Р.България, без надлежно разрешително по ЗКНВП, направил опит да пренесе през границата на страната високорискови наркотични вещества–коноп опакован в найлоново пликче с цип, с общо брутно тегло 2,99 грама, с активен компонент тетраканабинол 6,8% на стойност 17,94 лв. като за извършеното престъпление по чл.242, ал. 2 във вр. с чл. 18,ал.1 от НК, във връзка с чл.

55,ал.1,т.1 от НК го осъдил и му е наложил наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година.

На основание чл.55, ал. 3 от НК съдът е отказал да му наложи наказание „глоба“ за това деяние.

2. На 18.03.2019г. на ГКПП Дунав мост Видин-Калафат, на излизане от РБългария, без надлежно разрешително по ЗКНВП, направил опит да пренесе през границата на страната прекурсор за производство на наркотични вещества - 18 ампули „Ефедрин“ /псевдоефедрин/, всяка на стойност 1.02 лв. на обща стойност 18,36 лв. и 1.3 грама прекурсор „ефедрин“ /псевдоефедрин/, на стойност 15,60 лв. на обща стойност 33,96 лв. , за което като престъпление по чл. 242, ал.3, във вр. с чл. 18 ,ал.1 от НК във вр. с чл. 55,ал.1,т.1 от НК го осъдил и му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 55,ал.3 не е наложено наказание „глоба“ за това деяние.

3. На 18.03.2019г. на ГКПП Дунав мост Видин-Калафат в себе си и в личен багаж, поставен в багажното отделение на лек автомобил марка „Фолксваген“ , модел „Голф“ с чешки регистрационен номер 3AI4613, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение, високо рискови наркотични вещества – коноп, опаковани в найлоново пликче с цип, с общо брутно тегло 2,99 грама с активен компонент тетраканабинол 6,8% на стойност 17,94 лв., както и прекурсор за производство на наркотични вещества – 18 ампули „Ефедрин“ /псевдоефедрин /, на стойност 15,60 лв. на обща стойност 33,96 лв., за което Видинския окръжен съд е квалифицирал като престъпление по чл.354а,ал.1 от НК във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК го осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца.

На основание чл.55, ал.3 от НК не е наложено наказание „глоба“ за това деяние.

1

На основание чл. 23, ал.1 от НК окръжният съд е определил едно общо наказание, измежду посочените по–горе наказания, а имено най-тежкото определено наказание 1 /една/ година „лишаване от свобода“.

На основание чл.66, ал.1 от НК е поставено отлагане изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 242, ал.7 от НК и чл. 354а, ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението – посочените по-горе наркотични вещества, като е постановил същите да бъдат унищожени след влизане на присъдата в законна сила.

Подсъдимият Н. М. Л. е осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство както и разноски в полза на Националното бюро за правна помощ при първоначалното разглеждане на делото, на досъдебното производство и във въззивното производство.

На основание чл.66, ал.2 от НПК в полза на държавата се отнема и внесената от подсъдимия парична гаранция в размер на 3000 лв., чиято равностойност е 1533,88 евро.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от служебния защитник на под. Л.

- адв. Р. К. А., съдържаща оплаквания за неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон. По конкретно, с жалбата се атакува присъдата в частта относно правната квалификация на деянието и нейното отражение спрямо наказанието. Изтъква се, че при определяне на наказанието на подсъдимия Видинския окръжен съд, не е взел под внимание факта, че случая е маловажен по смисъла на чл. 93,т.9 от НК и по отношение на трите обвинения. Според защитника, преценката дали едно деяние представлява „маловажен случай“ се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета на престъплението, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение при определяне степента на обществената опасност на извършеното. Цитира се съдебна практика. Защитникът подчертава, че в дадения случай количеството коноп е изключително малко и на ниска стойност, количеството прекурсори за производство на наркотични вещества също не е високо като количество и стойност. Защитникът развива тезата, че ниската стойност и количеството на предмета на престъплението са съществен белег при определяне на случая за маловажен. В жалбата, се набляга на факта, че подсъдимият е млад човек, като възрастта му сочи на липсата на житейски опит и на незрялост в емоционално-волевата сфера. Л. не е осъждан и няма данни за други противообществени прояви на същия.

Служебният защитник защитава твърдение, че съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Според него наложеното общо наказание 1 година „лишаване от свобода“, отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години, е несъразмерно тежко и не 2 съответства на тежестта на извършените деяния.

Няма постъпило становище по жалбата от страна на прокуратурата.

С определение от 28.04.2026г. Апелативен съд-София е насрочил открито съдебно заседание по делото, като не е допуснал провеждане на въззивно съдебно следствие.

Въззивното производство е протекло при условията на чл.269,ал.3,т.2 от НПК, поради отсъствие на подсъдимия Л..

В съдебно заседание от 10.06.2026г. защитникът на подсъдимия моли съда да уважи жалбата като измени присъдата на първоинстанционния съд и преквалифицира и трите деяния като маловажни, като наложи едно общо наказание - глоба в размер на 3000 лв. Представителят на АП-София моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт, като обръща внимание, че при предходното произнасяне на апелативния съд, същият не се е произнесъл по матералноправната квалификация на деянието, нито по наложеното наказание.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт прие следното:

Настоящото производство пред въззивната инстанция е второ, като с Решение №343/29.10.2025г. Апелативен съд-София, по ВНОХД№ 860/2025г. е отменил присъда № 7 от 21.05.2025г. на ОС-Видин по НОХД 391/2024г. и е върнал делото за разглеждане от друг състав на първия съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

При повторното разглеждане на делото, първоинстанционният съд е приел същата фактическа обстановка, която се потвърждава от събраните доказателства. При повторно проведеното съдебно следствие са разпитани отново свидетелите В. Д. и В. Д.. Прочетени са показанията на свидетеля Назар Карманович при условията на чл. 281, ал.1т.4 от НПК. Приети са заключенията на вещите лица по извършените съдебно-оценителни и съдебно-химически експертизи. Прочетени са също така и обясненията на подсъдимия Л.. Така при повторното разглеждане на делото, първият съд е преодолял процесуалните нарушения допуснати при първоначалното разглеждане на делото и обосновали връщането му от Апелативен съд-София.

При постановяване на присъдата, предмет на настоящата проверка, Видинският окръжен съд е приел, че подсъдимият Л. е извършил описаните в обвинителния акт деяния като е наложил за всяко от тях наказание лишаване от свобода, като е определил при условията на чл.23 от НК едно общо наказание, най-тежкото от тях, в размер на 1 година „лишаване от свобода“, отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.

За Видинския окръжен съд безспорно е установено от доказателствата по делото, че от обективна и субективна страна описаните в обвинителния акт деяния са извършени от подс Л.. Това се устновява както от разпитаните свидетели по делото, така и от допуснатите и приети по делото експертизи и другите писмени доказателства. Субективните елементи на състава на престъпленията и психичното отношение на подсъдимия към извършените 3 три деяния се извеждат от конкретните му действия и поведение. Според съда, той е извършил деянията при пряк умисъл и предумисъл, като е взел решението предварително, в сравнително спокойно състояние, след обсъждане на въпросите за и против. Мотивирайки присъдата си, Видинският окръжен съд не е приел доводите на защитата за преквалификация на деянията като маловажни и налагане на по леко наказание. В тази насока са изложени съображения от страна на първоинстанционния съд, които настоящата инстанция не приема. Така според ВОкрСъд, стойността на наркотичните вещества и личността на дееца не са единствения критерий, за определяне на случая като маловажен, а се изследва всяко едно престъпление и участието на подсъдимия за извършването му. Според съда, подсъдимият е извършил не е едно, а три престъпления, като наркотичните вещества са открити от граничните органи на различни места, едни в него, други в багажа му.

Настоящият състав на САС не споделя тези изводи на окръжния съд. На първо място съдът се е ограничил, да отбележи единствено, че стойността на наркотичните вещества и прекурсора, както и личността на дееца не са единствените критерии служещи за определяне на случая за маловажен.

Същевременно без да изложи допълнителни пояснения в тази връзка, съдът е отказал да изложи мотиви защо счита и отказва да приеме, че конкретния случай няма характеристиките на маловажен. Дефиницията на чл.93,т.9 от НК разкрива белезите на маловажен случай, а именно незначителност на вредните последици както и други смекчаващи обстоятелства, така че конкретното деяние има по-ниска обществена опасност от обикновените случаи за дадения вид престъпление. Именно такива белези, според настоящия съд, разкриват деянията, за които е обвинен подс. Л.. Това е така защото: Количеството наркотично вещество и прекурсорите открито в подсъдимия и тяхната стойност е незначително и по никакъв начин няма характер на контрабандно пренасяне на наркотични вещества и прекурсори, макар и формално да разкрива белезите на този вид престъпление. Деянията, за които е осъден подсъдимия Л., формално запълват съставите на престъпленията по чл.

242,ал.2 и чл.242,ал.3 от НК, но за въззивния съд, от данните по делото, може да се изведе изводът, че от количеството и стойността на наркотичното вещество и прекуросорите, деянията извършени от подсъдимия определят случая като маловажен. Именно от тези съображения, настоящият състав на САС приема, че спрямо подсъдимия, с оглед обективната страна на деянията и незначителността на вредните последици настъпили от тях, чийто обект на посегателство са обществените отношения свързани с митническия режим в страната, за пренос на стоки чието притежание изисква съответно разрешение , какъвто е настоящия случай, характеризират деянията като маловажен случай и обосновават прилагането на чл.242, ал.6 от НК.

На следващо място, настоящият съд не споделя и изводите на предходната инстанция, че се касае до три деяния, за които е внесен обвинителен акт спрямо подс. Л..

Деянието по чл354а, ал.1 НК, а именно държането на наркотични вещества и техни аналози, за които подсъдимия е признат за виновен в пункт 3 от присъдата, настоящият съд приема, че не може да се извърши при 4 условията на идеална съвкупност с деянията по чл.242, ал.2 и чл.242,ал.3 от НК. „Пренасянето“ на наркотичните вещества през границата по своето естество предполага тяхното държане, упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението от страна на дееца, поради което и двата състава са в съотношение на поглъщане. Изпълнителното деяние по чл.354а,ал.1 от НК е погълнато от деянието по чл.242,ал.2 от НК. Аналогично би следвало да се реши въпросът относно деянието по чл.242,ал.3 от НК.