Решение № 260024 от 10.06.2022, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

Б., 10.06.2022г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц. при секретаря-И.Т., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц. гражданско дело № 606 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.367 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

„М.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б., ул.А.С№*, вх.*, ет.*, с ЕИК:*********, чрез пълномощник адв. М.Н. от САК моли да бъде признато за установено по отношение на ”Г.”АД, със седалище и адрес на управление: Б., бул.”Ц.О.”37, с ЕИК: *********, за съществуването на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 260084 от 08.01.2021г. по ч.гр.д.№ 8/2021г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 2625.62лв., представляваща стойността на извършени транспортни услуги за превоз на пътници по сключен между страните договор за превоз на пътници, отразени във фактури №№ *********от 29.02.2020г. за сумата от 2222.08лв. с ДДС и фактура № **********от 13.03.2020г. за сумата от 403.54лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 07.01.2021г. до изплащане на вземането. Ищецът моли да му се заплатят направените разноски по настоящето дело и в заповедното производство.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. М.Н. от САК, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, както и да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.98/.

Ответникът-”Г.”АД-Б., с ЕИК: *********, чрез изпълнителния директор И. Л. М., е направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ *****от 31.05.2021г., изпратен по куриер с дата 28.05.2021г. в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск като твърди, че между страните няма сключен писмен договор за извършване на транспортни услуги/превоз/, тъй като приложеният Договор за превоз на пътници от 21.07.2016г. е подписан от лице без представителна власт към датата на сключване 21.07.2016г. Освен това същият договор в периода от 01.02.2020г. до 06.03.2020г. е бил прекратен поради изтичане на срока на действието му, който е прекратен, считано от 21.07.2018г.

С прекратяване на договора престават да се прилагат клаузите относно цени на маршрут и уговорените маршрутни разписания, в това число и процесните, за които са издадени фактури от 29.02.2020г. и от 13.03.2020г. Заявява, че приложените фактури не удостоверяват надлежно възникнало задължение за ответника за плащане, тъй като не става ясно за кой период се отнасят и как е формирана посочената в тях сума. Приложените към тях справки за транспорт са подписани едностранно и не удостоверяват постигнато от страните съгласие. Фактурите не са представени на ответника, същите не са осчетоводени в дружеството и по тях не е ползван данъчен кредит.

За тези фактури ответникът е уведомен с получаване на препис от исковата молба.

Оспорват извършването на описаните във фактурите транспортни услуги от страна на ищеца. Ответникът твърди, че има сключен договор за превоз на работници от 14.01.2020г. с друго лице. Оспорва иска по размер, тъй като между страните няма постигната уговорка за размера на транспортната услуга. Оспорва и претенцията за законна лихва за забава, тъй като няма данни ответникът да е в забава. Оспорва приложените към исковата молба фактури и справки за транспорт, тъй като не са подписани от ответника, същите са с недостоверна дата. Прави предложение за постигане на спогодба.

В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв.Н.Х. от АК-Ловеч оспорва иска и поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърли иска и се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.99/. Представя писмени бележки с вх.№ 260649 от 18.05.2022г., изпратени по ел. пощата на съда.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №8/2021г. по описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 08.01.2021г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 260084 от 08.01.2021г. по ч.гр.д.№ 8/2021г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 2625.62лв., представляваща сума за извършени превози на пътници по сключен между страните договор за превоз на пътници, за което са съставени фактура № *********от 29.02.2020г. за сумата от 2222.08лв. с ДДС и фактура № **********от 13.03.2020г. за сумата от 403.54лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 07.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 24.02.2021г. след като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по частното гражданско дело на 01.02.2021г.

Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №****** от 02.03.2021г., връчено му на 11.03.2021г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 606/2021г. по описа на БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 12.04.2021г./понеделник/ в РС-Б., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.

Страните са търговски дружества и са има имали облигационни взаимоотношения от 21.07.2016г. във връзка с извършване на транспортни услуги или превоз на пътници, работещи във фирма Г. АД с маршути, описани в приложен анекс, като ответникът възлагал, а ищецът реално извършвал транспортните услуги, за което са издавани от ищеца счетоводни фактури, изпращани до ответника, в които е посочено, че плащането се извършва по банков път по посочената сметка на ищеца. Преди издаването на фактурата ищецът е изпращал справка транспорт-служители по дати, смяна на работа, маршут, вид на МПС, брой курсове, ед. цена и обща цена и след одобрение от страна на ответника е издавана фактура.

За периода от 21.07.2016г. до 21.07.2018г. страните са имали сключен писмен договор за превоз, който за възложителя е подписан от И. Л. М., който сега е управител на ответното дружество и го представлява. От приложеното копие от договор за превоз на пътници от 21.07.2016г. се установява, че е определен предмета на договора като е посочен маршута и цената му с оглед вида на превозното средство по съответния маршут.

Приложен е график на маршут за превоз на служители на ответното дружество за три работни смени /І-ва, ІІ-ра и ІІІ-та/ от Б. и от гр.Етрополе, изготвен от ответника, маршутно разписание, подписано от представители на двете страни, а именно превозвач и клиент и декларация от зам. изпълнителния директор на ответното дружество, сега управител И. М. за лица от приложен списък, които са работници и служители на ответното дружество и тяхното работно време.

Страните не спорят, че договорните отношения между страните във връзка с осъществяван от ищеца превоз на работници и служители на ответното дружество е продължил до 31.12.2019г. Горното се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ с вх.№ 260545 от 20.04.2022г., изготвена от вещото лице М.Б., според която за периода от 31.07.2018г. до 31.01.2020г. са осчетоводени както при ищеца, така и при ответника 19 броя фактури за превоз, които са включени в Дневниците за продажба и при двете страни. Към всяка една от фактурите е приложена Справка транспорт-служители като общата сума съответства на тази по издадената фактура.

При ответника не са предоставени описаните по-горе справки транспорт-служители, въпреки, че фактурите са осчетоводени и сумите по тях платени.

За това, че договорните взаимоотношения между страните за превоз на работници и служители, изпълняван от ищеца, е съществувал до 31.12.2019г. са и показанията на св.Мая Василева Николова, която е служител при ответника.

Спорното между страните е дали е извършен превоз на работници и служители на ответното дружество през месец февруари на 2020г. и до 06.03.2020г.

Ищецът е представил фактура№ *********от

29.02.2020г. за сумата от 2222.08лв. с ДДС, в която като основание е посочено „извършен превоз на работници“ и към същата има приложена Справка транспорт-служители, в която подробно по дати, смяна, маршут, вид МПС, брой курсове, ед. цена и обща цена е посочена общо цената на извършените транспортни услуги от ищеца за месец февруари на 2020г. на обща стойност от 2222.08лв. Също така е приложена и фактура № **********от 13.03.2020г. за сумата от 403.54лв. с ДДС заедно със Справка транспорт-служители, удостоверяваща по дати извършения превоз за месец март на 2020г., а именно на 02.03.2020т., на 04.03.2020г. и на 06.03.2020г. Горните писмени доказателства не са подписани от представител на ответника, двете фактури не са осчетоводени от ответника и приложението към тях не са представени от ответника на в.л. Б. във връзка с изготвяне на заключението. От приетата ССчЕ се установява, че описаните две фактури са осчетоводени при ищеца и са включени в Дневниците за продажбите, а при ответника не са осчетоводени.

От показанията на разпитаните по делото свидетели С. П. И. и Георги Йорданов Петков, се установява, че работят като шофьори в ищцовото дружество, като св.С. И. е управлявал бус, с който е превозвал работници на ответната фирма от 02.05.2018г. до 06.03.2020г., като всеки извършен от него курс е отбелязвал във воден от него тефтер като всеки месец е предоставял информацията на счетоводителя на фирмата за броя на извършените курсове и маршути. В показанията си подробно посочва спирките и маршутите, по които е превозвал работници на ответника. От показанията на св.Георги Петков се установява, че той от 2016г. до месец март на 2020г. е превозвал работници на ответната фирма, като на смяна са били до 10-ти човека средно. Работниците са превозвани от Б. и от гр.Етрополе. Той е представял пътен лист, затова, че е пътувал по съответния маршут.

От показанията на св.Цанко Веселинов Цветанов, който заявява, че работи като шофьор на лек и товарен автомобил във фирма „ДАЕСЕФ“, се установява, че е имало проблем с транспортната фирма и той е превозвал между 3 и 10 човека за ответното дружество, което е било от началото на пандемията, януари, февруари на 2020. Според показанията на св.Мая Василева Николова, която работи като „организатор производство и планиране“ в ответното дружество, се установява, че тя от месец януари 2020г. с личния си автомобил е извършвала превоз на работещи в ответното дружество, което продължава да прави и до днес. Според нея и св.Цветанов няма логика ищцовата фирма да е извършвала паралелно превоз на работници през месец февруари и м. март на 2020г.

Видно от приложеното копие от Договор за превоз на пътници от 14.01.2020г., сключен между ответника като възложител и „ДАЕСЕФ“АД като изпълнител за извършване на превоз на работници и служители на ответното дружество, който е в сила от 01.02.2020г.

Ответникът отрича съществуване на задължение за плащане на процесните суми и няма представени доказателства за плащането им.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.367 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД е допустим, тъй като е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.367 от ТЗ за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от общо 2625.62лв., представляваща стойността на извършени транспортни услуги за превоз на пътници/работници и служители/ за периода от 03.02.2020г. до 06.03.2020г.вкл. по сключен между страните Договор за превоз на пътници, отразени във фактури№ № *********от 29.02.2020г. за сумата от 2222.08лв. с ДДС и фактура № **********от 13.03.2020г. за сумата от 403.54лв. с ДДС, е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения: