Решение № 90 от 11.06.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Тетевен, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330101448 по описа за 2025 година

Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство.

Ищецът излага,че във връзка със заповедно производство №к/2025г по описа на РСТетевен и подадено възражение срещу издадената заповед по чл.410 от ГПК,предявява настоящия установителен иск

Излага,че на 22.08.2018г от представляващия и едноличен собственик на капитала на ответното дружество е подадено заявление за достъп и пренос на ел.енергия,за обект находящ се в град щ,с посочен абонатен и клиентски номер.

На същата дата е депозирано и заявление за продажба на ел.енергия от ищеца при Общи условия.

Между страните съществува облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия. Касае се за небитов абонат.В депозираното заявление е посочено,че ел.енергия ще се ползва за „стопански нужди“.

За процесния период,посочен в исковата молба е била предоставяно непрекъснато услугата достъп до електроразпределителната мрежа на обекта,поради което за ищеца е налице интерес да търси заплащане на дължимите суми.

В исковата молба са изложени обстойни доводи,касаещи нормативно регулирани задължения на страните в производството.

Моли да бъде постановено решение,с което се установи със сила на присъдено 1 нещо,че ответникът дължи на ищеца сумата от 411.06 лева-главница за незаплатена мрежова услуга,такса за преустановяване на електроснабдяването,съгласно фактури за периода от 24.07.2025г до 26.08.2025г за обект н а потребление ,находящ се в град щ,с абонатен номер с и клиентски номер №к,както и сумата от 10.86 лева,представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 06.10.2025 година,ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

Позовава се на писмени доказателства.

Ответникът „ск не е депозирал писмен отговор на исковата молба.Съобщенията и съдебните книжа са му връчвани по седалището на дружеството и на основание чл.50,ал.4 от ГПК.Както към момента на развитие на производството,така и към момента на постановяване на решението по делото се установява след справка в Търговски регистър,че ответното дружество е с актуален статут и действащо.

От представените по делото писмени доказателства и материалите по ч.гр.д.

№к/2025г по описа на РС-Тетевен се установява следната фактическа обстановка:

На дата 22.08.2018г представляващия ответното дружество щ е депозирал заявление пред ЕРП-Север за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД при Общи условия.Посочено е в заявлението,че достъпът и преноса на ел.енергия ще се осъществяват до обект-къща в град щ Приложено е и заявление,депозирано от същото лице до Енерго-про,за продажба на ел.енергия от дружеството при Общи условия.

Приложен е констативен протокол от 23.08.2018г.,в която за посочения обект е констатирано наличие на вграден точен тарифен превключвател/средство за търговско измерване/.

Приложен е констативен протокол от 21.07.2021г.,в който е отразено,че е преустановено захранването и средството за търговско измерване за цитирания по-горе обект е демонтиран.

Приложени са фактури от 13.08.2025г,в която са начислени суми за достъп до мрежови услуги,със срок на плащане до 22.08.2025г.,фактура от 16.07.2025г в която са начислени суми за достъп до мрежови услуги,със срок на плащане до 24.07.2025г,ведно с приложения към фактурите и фактура от 26.08.2025г,в която са начислени суми за възстановяване на ел.захранване до обект.

По ч.гр.дело №к/2025г е издадена Заповед по чл.410 от ГПК,за заявлението на Енерго-Про за следните суми: сумата от 415,25 BGN (четиристотин и петнадесет лева и 25 стотинки), представляваща главница - незаплатена мрежова услуга, таксa за преустановяване на електроснабяването за място на потребление с абонатен № с - щ за периода от 25.08.2021 г. до 26.08.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 10,86 BGN (десет лева и 86 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 03.09.2021 г. до 06.10.2025 г., както и направените в производството 2 разноски за: държавна такса в размер на: 21,25 BGN (двадесет и един лева и 25 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50,00 BGN (петдесет лева).

Заповедта е връчена на длъжника/ответника в настоящето производство/по реда на чл.50,ал.4 от ГПК,поради което заповедният съд е указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Разпореждането е връчено на заявителя на дата 04.11.2025г,а исковата молба,предмет на настоящето производство е предявена в преклузивния едномесечен срок.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Същия има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материална дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск, ищецът да докаже възникването на спорното право и дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент – датата на депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Предмет на настоящата искова претенция е вземане за доставена мрежова услуга „достъп до разпределителната мрежа" на база предоставена мощност и такса за преустановяване на електроснабдяване.

Приложими за казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи в действащата им редакция за процесния период.

Ищцовото дружество черпи правата си на валидни договорни отношения за продажба на ел. енергия и мрежови услуги за процесния обект въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на ел. енергия (ОУ ДПЕЕ), одобрени с Решение на КЕВР.

В настоящия случай не е налице спор между страните по делото, че дружеството ищец „Енерго – Про Продажби“ АД е краен снабдител на ел. енергия и титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ. Легалното определение на понятието „потребител на енергийни услуги", дадено в § 41, б. „б" на ДР на ЗЕ, е лице, което купува електрическа енергия, а краен клиент по смисъла на § 27, б. „г" е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на /В случая на ЕРП Север“АД / и което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно чл.6, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ потребител на електрическа енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното 3 право на ползване на имота е дал пред

Енерго-Про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията с „ЕнергоПро Продажби“ АД е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се издават на негово име.

От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая „потребител” на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител,ел. енергия и услуги по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е собственика на имота или носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергияответника „ск,обл.Шумен.

Ответника не оспорва изложените в исковата молба доводи досежно собствеността си на имота, представляващ обект на потребление находящ се в град щ,както и, че същия е електроснабден.

Обстоятелството, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа се установява и от приетия по делото КП от дата 23.08.2018 година,когато е констатирано наличие на вграден точен тарифен превключвател/СТИ/.

Евентуални възраженията за недължимост на начислените суми поради липсата на потребление/с оглед данните за преустановяване на ел.захранването и демонтиране на СТИКП от 21.07.2021г./ , както и поради липсата на доказателства за параметрите на резервираната,респективно предоставена мощност,биха били неоснователни със следните аргументи.

Наличието на облигационна връзка между страните, предполага заявена от клиента в искането за проучване на условията за присъединяване мощност съгласно чл.33 и сл. от Наредба 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, по аргумент от чл.59 и сл. от Техническите изисквания за присъединяване на обекти на операторите на електроразпределителните мрежи към електропреносната мрежа вр. чл. 116 ал.7 от Закона за енергетиката.

По делото не се твърди от ответника , а и не са представени доказателства, че е заявено от него преустановяване на присъединяването и на снабдяването с ел.енергия или промяна на договорените електрически мощности по см. на чл.36 и чл.40 от Наредба № 6/09.06.2004г. и ЗЕ.

В заключение съдът приема,че към дата на съставяне на процесните фактури параметрите на договорената/резервирана мощност не е променяна и е доколкото ответника я е ползвал и преди процесния период.

Както вече беше посочено, ищеца чиято е доказателствената тежест е установил пълно и главно, че за процесния период собственият на ответника имот – обект на потребление е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, т.е. същият е имал правото и техническата възможност да използва предоставената до обекта мощност.

4

Следователно на осн. чл. 29, вр. с чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ ответникът,в качеството си на потребител на ел. енергия и мрежови услуги за небитови нужди, дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД цената за предоставената му мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, независимо дали е потребявал ел.енергия или не.

Ето защо ирелевантно за спора е факта, фактури реално не е била използвана ел.енергия. че към дата на издаване на процесните

Съгласно чл. 29 ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от 05.05.2020г.), мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата за измерване, определени в съответствие с правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и т. 3 по утвърдените от комисията (КЕВР) цени, като клиенти и производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа и други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на независимия преносен оператор. Т.е. определени нормативно са две самостоятелни хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги: потребена електроенергия или предоставена до обекта мощност. Последното означава, че дори и при временно преустановено снабдяване с електрическа енергия на обект на клиент, то същият не се освобождава от задължението си за заплащане на цената за достъп до електроразпределителната мрежа.

Това следва и от характера на самата услуга. Действително достъпът до електроразпределителната мрежа е изрично предвиден в чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ като компонент при формиране на цената на фактурираното от крайния снабдител доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия. Това е така, доколкото този достъп се явява необходимо условие за реалното потребление на ел. енергия. Услугата "достъп до електроразпределителната мрежа" сама по себе си се изразява в задължението на съответния оператор на мрежата да предостави равнопоставен достъп до мрежата си на потребителите срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползвателя на мрежата (чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗЕ/) и в този смисъл е независима от реалното потребление на ел. енергия. За предоставянето на тази услуга на ползвателите на мрежата, в т.ч. за гарантиране на нейното нормално, сигурно и ефективно функциониране, независимо от количествата потребена ел. енергия, мрежовите оператори извършват постоянни разходи по поддръжката на тази мрежа, така че във всеки един момент същата да разполага с необходимата си пропускателна способност и съответно ползвателят да може да разполага с необходимата му предоставена мощност. Възмездяването именно на тези разходи е нормативно регламентирано в разпоредбата на чл. 29, ал. ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от 05.05.2020г.) и както вече бе посочено по-горе, същите се дължат независимо от реалното потребление на ел. енергия.