Определение № 430 от 10.06.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Сливен, 07.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20242200500269 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „БИОКОМ ТРЕНДАФИЛОВ“ ЕООД, ЕИК: .********* с адрес: гр. Сливен, ********* представлявано от Й.Т. – управител, чрез представител по пълномощие, против протоколно определение № 518/09.04.2024 г., постановено по гр.д. № 4539/2023 г. описа на Районен съд Сливен, в частта, с която са присъдени на ответника М.

М., разноски в размер на 1 300 лв. /хиляда и триста лева/. Твърди се, че постановеното от съда определение е незаконосъобразно, немотивирано и неправилно. Претендираното възнаграждение следва да бъде намалено, тъй като изготвения отговор на искова молба, както и самия предмет на делото не представляват правна и фактическа сложност.

Ограничението, въведено с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, относно размера, до който възнаграждението може да бъде намалено, а именно до размера, определен с Наредба № 1/2004 г., не следва да се прилага, предвид разрешението, дадено от Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 г. (вж. Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I ТО и Определение № 343 от 15.02.2024 г., постановено по т.д. № 1990/2023 г по описа на ВКС II ТО). В обобщение се иска претендирания адвокатски хонорар да бъде намален поради минималните действия, които са извършени и липсата на фактическа и правна сложност.

Подаден е писмен отговор на частната жалба, с който се поддържа нейната неоснователност.

Недопустимо е въззивната инстанция за пръв път да се произнесе по това искане, тъй като едва акта на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване пред въззивния съд по реда на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК и едва в този случай частна жалба против него ще бъде допустима, на основание чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК. В мотивите на атакуваното определение съдът е обсъдил въпроса за възлагане на отговорността за разноските върху ищцовото дружество, както и направеното възражение 1 по чл. 78, ал. 5 ГПК и правилно е заключил, че при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение се дължат от ищцовото дружество в сторения от ответника размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото. На първо място по делото е осъществено процесуално представителство, като отговора на исковата молба е изготвен, подписан и депозиран от упълномощения процесуален представител на ответника. Адвокатското възнаграждение е определено по реда на Наредба №1/09,07.2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В проведеното на 09.04.2024г. заседание, съдът приел, че са налице условията на закона за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на предявената искова претенция на ответника. По правилата на процеса следвало да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 1300 лв., за което в представения договор за правна защита и съдействие е отразено, че е платено в брой и същото като размер не е прекомерно, съобразено е с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените на пълномощника на ответника действия.

Така производството се е развило по реда на чл. 248 вр. с чл.78 ал.4 от ГПК, поради което и подадената частна жалба е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

В Определение № 2046 от 24.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 869/2024 г., IV г. о., ГК, ВКС е разяснил, че когато в договора за правна защита и съдействие между ответника и неговия адвокат уговореното възнаграждение е за процесуално представителство до приключване на съдебното производство и същото е изцяло платено, ищецът трябва да плати на ответника пълния размер на възнаграждението, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е следвало да бъдат извършени и за продължителността на процеса. Предвид това, при осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът не може да иска тя да бъде ограничавана само до такава за извършените от адвоката до момента на прекратяването на производството действия. В същото време, при своевременно направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен да извърши обективна преценка за естеството на правния спор, неговата фактическа и правна сложност и извършените от процесуалния представител действия по осъществяване на защитата. В този смисъл разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК.

След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

В случая районният съд е изложил съображения, че предмета на делото представлява фактическа и правна сложност. Отделно от това процесуалният представител на ответника е изготвил подробен отговор, подготвил е доказателствени искания като е проучил наличната фактология по спора, явил се в открито съдебно заседание. Доказано е, че ответникът е заплатил договореното възнаграждение в брой. Поради това правилно и законосъобразно е уважено искането за присъждане на разноските.

2

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „БИОКОМ ТРЕНДАФИЛОВ“ ЕООД, ЕИК:

.********* с адрес: гр. Сливен, ********* представлявано от Й.Т. – управител, чрез представител по пълномощие, против протоколно определение № 518/09.04.2024 г., постановено по гр.д. № 4539/2023 г. по описа на Районен съд Сливен, в частта, с която са присъдени на ответника разноски в размер на 1 300 лв. /хиляда и триста лева/.

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 518/09.04.2024 г., постановено по гр.д. № 4539/2023 г. по описа на Районен съд Сливен.

Определението подлежи на обжалване пред ВКСРБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3