Решение № 691 от 21.10.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Силистра, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420100399 по описа за 2025 година

Ищецът “А. Б." ЕАД твърди, че между страните бил сключен общ рамков договор № 505893168 от 01.11.2021 г., като във връзка с него били подписани приложения за предоставяне на комплексна мобилна услуга за мобилен номер ........... и фиксирана услуга телевизия № 201002948010. Правоотношението между страните във връзка с първата услуга било прекратено по вина на абоната на 26.10.2022 г. поради пренасяне на номера в мрежата на друг оператор, а на 09.03.2023 г. бил прекратен и втория договор поради неплащане на задълженията по него за отчетния период от 07.09.2022 г. до 06.03.2023 г. Отделно от това между страните бил сключен договор за продажба на изплащане по отношение на апарат Motorola G51 5G Blue+ HF. Във връзка с прекратяване на договорите ищецът начислил на абоната си следните неустойки:

-неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на договор за комплексна мобилна услуга за мобилен номер ............. в размер от 54,96 лв., формирана на база три стандартни месечни такси;

-неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на договор за комплексна мобилна услуга за мобилен номер ............... в размер от 15,57 лв., формирана на база отстъпката от цената на месечната абонаментна такса;

-неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на договор за комплексна мобилна услуга за мобилен номер .................. в размер от 122,51 лв., формирана на база отстъпката от цената на закупено устройство;

-неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на договор за фиксирана услуга телевизия № 201002948010 в размер от 32,72 лв., формирана на база три стандартни 1 месечни такси;

-неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на договор за фиксирана услуга телевизия № 201002948010 в размер от 9,84 лв., формирана на база отстъпката от цената на месечната абонаментна такса;

-и обезщетение за невърнато оборудване по ценова листа, предоставено по договор за фиксирана услуга телевизия № 201002948010 в размер на 100 лв.

Освен това ответникът не заплатил на съконтрахента си и цената на закупения апарат Motorola G51 5G Blue+ HF, тъй като по договора за продажба на изплащане останала неизплатена сума в размер на 256,50 лв. Поради изложените причини ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи:

-неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на договор за комплексна мобилна услуга за мобилен номер ............. в размер от 54,96 лв., формирана на база три стандартни месечни такси;

-неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на договор за комплексна мобилна услуга за мобилен номер ................. в размер от 15,57 лв., формирана на база отстъпката от цената на месечната абонаментна такса;

-неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на договор за комплексна мобилна услуга за мобилен номер .............. в размер от 122,51 лв., формирана на база отстъпката от цената на закупено устройство;

-неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на договор за фиксирана услуга телевизия № 201002948010 в размер от 32,72 лв., формирана на база три стандартни месечни такси;

-неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на договор за фиксирана услуга телевизия № 201002948010 в размер от 9,84 лв., формирана на база отстъпката от цената на месечната абонаментна такса;

-обезщетение за невърнато оборудване по ценова листа, предоставено по договор за фиксирана услуга телевизия № 201002948010 в размер на 100 лв.;

-мораторна лихва върху горните неустойки за периода от 27.10.2022 г. до 07.06.2024 г. в размер на 48,35 лв.;

-сумата от 256,50 лв., представляваща неизплатена част от продажната цена на апарат Motorola G51 5G Blue+ HF, както мораторна лихва върху тази сума за периода от 26.10.2022 г. до 07.06.2024 г. в размер на 41,97 лв.;

-както и законна лихва върху главниците от 21.06.2024 г., до окончателното им плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1064 по описа на СРС за 2024 г.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Г. И. И. не депозира писмен отговор на предявения срещу него иск и не 2 взема становище по делото.

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 309а, ал. 1 ТЗ, чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.

Въз основа на постъпило на 21.06.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение РС – гр. С. е издал такава заповед под № 503 от 25.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1064 по описа за 2024 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумата от 749,39 лв., дължима за ползвани и незаплатени електронни съобщителни услуги, за неизплатени суми за закупуване на устройство на изплащане и за неустойки за предсрочно прекратяване на договора, мораторна лихва върху тези суми, както и законна лихва от 21.06.2024 г. до окончателното плащане. Нейното влизане в сила е препятствано от подадено възражение на длъжника, прието на основание чл. 423 ГПК чрез определение № 28 от 14.01.2025 г. по в.ч.гр.д. № 511 по описа на РС – С. за 2024 г., в резултат на което по указание на съда и в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

От представено по делото Приложение № 1 от 12.05.2022 г. към договор за електронни услуги № 505893168 е видно, че на тази дата страните встъпили в договорни отношения с предмет предоставяне на мобилни услуги за телефонен номер ......... при тарифен план Unlimited special Plus 21 с месечна абонаментна такса от 20,99 лв. с ДДС и срок на действие на договора 24 месеца. В договора се съдържа клауза за начисляване на неустойка при предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на абоната, формирана на база трикратния размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка. В допълнение абонатът дължи и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси и от пазарните цени на крайните устройства, предоставени чрез договор за продажба на изплащане, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. В конкретния случай ищецът твърди, че договорът, обективиран в Приложение № 1 от 12.05.2022 г., е прекратен по инициатива на абоната на 26.10.2022 г. поради пренасяне на номера в мрежата на друг оператор, но в подкрепа на това обстоятелство не са представени доказателства, поради което не става ясно дали ответникът действително е прекратил договорното правоотношение между страните на така посоченото основание.

Липсата на доказателства в тази насока сочи на извод, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на потребителя за едностранното прекратяване на договора за мобилни услуги, поради което искът за установяване вземането на мобилния оператор за неустойки, начислени за неспазване на срока му на действие, се явява недоказан и като такъв следва да се остави без уважение.

Чрез представено по делото Приложение № 1 от 01.11.2021 г. към договор за електронни услуги № 505893168 страните встъпили в договорни отношения с предмет предоставяне на телевизионни услуги при тарифен план А1 DTH 100 КиС Промо с месечна абонаментна такса от 10,99 лв. с ДДС и срок на действие на договора 24 месеца. За потребените по договора услуги са издадени фактури за отчетния период от 07.09.2022 г. до 06.03.2023 г., за заплащане на чиято стойност липсват данни, тъй като ответникът не излага 3 твърдения, нито представя доказателства, че е погасявал произтичащите от договора задължения. В чл. 54.12 от ОУ към договора за мобилни услуги е уговорено, че договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата в плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни, а според чл.

26.5 от ОУ плащането дължимите по правоотношението суми следва да се извърши в срок от 15 дни след издаването на фактурата. Първата неизплатена фактура по договора е фактура № 0456387315 от 10.10.2022 г., в която обаче е посочен краен срок на плащане 25.10.2022 г., която дата съдът приема като падеж на обективираните в нея задължения.

Периодът от 124 дни след тази дата изтича на 26.02.2023 г., поради което по силата на чл.

54.12 от ОУ към договора същият следва да се счита прекратен, считано от следващата дата.

В т. 8.1 от договора също е предвидена неустойка при предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на абоната, формирана на база трикратния размер на най – високите месечни абонаментни такси без отстъпка. В допълнение на посочената неустойка, ако са налице различни стойности на нивата на месечните абонаментни такси, абонатът дължи възстановяване на част от разликата между най – ниската и най – високата месечна абонаментна такса за плана и отстъпките от пазарните цена на крайните устройства, съответстваща на останалия срок на ползване по съответния абонамент.

Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 20 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП) или които не му позволяват да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП). На първо място съдът определя клаузата за неустойка по този договор като особено неясна и неопределена, тъй като от нея не може да се разбере по какъв аритметически алгоритъм се формира допълнението към неустойката, формулирано като част от разликата между най – ниската и най – високата месечна абонаментна такса за плана, съответстваща на останалия срок на ползване по съответния абонамент. От този текст могат да се изведат различни предположения – че се касае за отстъпката от само една такса, която да се разпредели съответно на останали срок от договора, или от сбора от отстъпките на всички такси, като съвсем не става ясно дали по – ниската такса през първите 6 месеца от договора се дължи на отстъпка и ако е така – как следва да се подходи с тази временна отстъпка при формиране на неустойката. Тази объркваща формулировка не позволява на абоната да прецени икономическите последици от въпросната клауза и поставя размера на санкционното му задължение в зависимост от неясни и неразбираеми правила и алгоритми и в крайна сметка - от моментното тълкуване, дадено от доставчика на услугата, който е по – силната страна в договорното правоотношение. Към тази неяснота допълнително се прибавя и по – общия въпрос дали изобщо по конкретния договор би могла да се дължи неустойка за предсрочното му прекратяване по вина на абоната, с оглед паралелното съществуване и на клауза, която 4 позволява прекратяването му от абоната с едномесечно предизвестие, без да се уточнява например, че правото възниква след изтичане на първоначалния уговорен срок (т. 7.12 от договора).

Отделно от казаното дотук, прибавянето към размера на неустойката на каквито и да било отстъпки от ползваните услуги (дори по ясен механизъм за тяхното изчисление) води до формиране на този размер на по – висока база от съгласуваната абонаментна такса по договора, а не на база реалната престация на потребителя за посочения в неустоечната клауза тримесечен срок. Също така според договорната клауза, определяща размера на неустойката за предсрочното прекратяване на договора, същият се формира на база стандартната абонаментна такса, без да е отбелязано, че от стойността следва да се изключи ДДС, който поначало е компонент от нея. Тъй като върху обезщетенията и неустойките не се начислява ДДС, подобна клауза натоварва потребителя с 20 % по – висока санкция от разумно допустимата, която е видно че не цели възмездяване на действителните вреди на мобилния оператор, а получаване на неследваща му се печалба. Поради изложените причини съдът приема, че въпросната неустоечна клауза страда от пороците по чл. 143, ал. 2, т. 5 и 19 ЗЗП, т.е. има неравноправен характер и не произвежда правни последици, бидейки нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.