Определение № 544 от 19.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 544 гр. София, 16.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана Василева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20241100600487 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341 – 345 от НПК, вр. чл.250, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.2 НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от частния тъжител Н. Д. С., срещу разпореждане от 28.11.2023 г., постановено по НЧХД № 16168/2023 г., с което съдията – докладчик при Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 132-ри състав, е прекратил наказателното производство по НЧХД № 16168/2023 г. по описа на СРС, НО, 132-ри състав, образувано въз основа на депозирана в СРС – НО тъжба от Н. Д. С. срещу Я.Ц.А. – за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

В така подадения сезиращ Съда документ се твърди, че разпореждането за прекратяване на наказателното производство във връзка с подадената тъжба, не отчита правилно изложените в тъжбата обстоятелства и не е достатъчно мотивирано и обосновано.

Сочи се, че неправилно районният Съд е счел, че визираното в тъжбата деяние е извършено по непредпазливост, а не при евентуален или пряк умисъл, още повече, че деянието е извършено от А. в качеството й на професионалист.

Тъжителката счита, че умишлено и целенасочено А., съзнавайки извършеното, както и последиците от него, през цялото време докато е траела процедурата, използвала пособия и техники, които не съответствали на стандартите за безопасност и въпреки многократните оплаквания на С. и индикациите, че изпитва болки, не е променила по какъвто и да е начин работата си, нито е показала заинтересованост, а напротив – позволила си е да нагрубява тъжителката и да я обвинява за случилото се. Сочи, че въпреки предупрежденията от страна на С. за изпитвани дискомфорт и болка по време на процедурата, А. е продължила с процедурата, което е довело да значителни увреждания на тъжителката – блефароспазъм, епифора, изразена хипермия на клепачите, конюктивидна инфекция, множество чужди тела на горна тарзална конюктива, както и интактна роговица на дясното око и сходни рани по лявото око. Излага, че А. е реагирала с пренебрежение и с отрицателни коментари на оплакванията на С., като например с думите „ще търпиш“ и „как ще издържиш (ботокс) процедури, като дойде време да си ги правиш“, наричала тъжителя „лигава“ и заявила, че й плащат за изпитваната болка. Прави извод, че тези действия на А. индикират умисъл по 1 отношение на описаното в тъжбата деяние и игнориране на факта, че здравето на С. е било застрашено. Сочи, че А. умишлено е нарушила стандартите, както и е пренебрегнала многократно оплакванията на С. по време на процедурата, което е довело до неблагоприятни последици за физическото и психическо здраве и благосъстоянието на тъжителката. Отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за образуване на наказателно производство за нанесената на С. телесна повреда.

Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната частна жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Действително, със ЗИДНПК, обн., ДВ, бр. 48 от 2023 г., в сила от 05.06.2023 г., разпоредбата на чл. 250, ал. 4 от НПК е изменена, като е предвидено разпореждането за прекратяване на наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, да подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора от НПК, респективно – да се обжалва в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК – в седмодневен срок от постановяване на атакувания съдебен акт. Доколкото, обаче, в разпореждането на СРС, НО, 132-ри състав, постановено на 28.11.2023 г. и връчено на тъжителя на 04.12.2023 г. (видно от отбелязване на гърба на съобщение от 28.11.2023 г. (л. 54 от съдебното производство), макар и неправилно, е посочено, че разпореждането подлежи на обжалване в 15-дневен срок от получаване на съобщението, с оглед ненакърняване правата на частният тъжител следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната частна жалба, Въззивният Съд пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена, а атакуваният съдебен акт – да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен.

Съображенията в тази връзка са следните.

Наказателно – съдебното производство по НЧХД № 16168/2023 г. по описа на СРС, НО, 132-ри състав, е образувано въз основа на подадена тъжба с вх. № 336099/23.11.2023 г. по описа на СРС, от Н. Д. С. срещу Я.Ц.А.. С тъжбата се отправя искане, на основание чл.

247, ал. 1, т. 2, вр. чл. 81 от НПК, да се образува наказателно производство срещу А. за това, че вследствие на непрофесионалното си и немарливо изпълнение на задълженията си по време на обучителния курс по миглопластика, извършен в козметичния салон, на който А. е управител, на тъжителката С. е било причинено „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, както и са й били нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унижение, срам, чувство за безпомощност, и след доказване на обвинението да бъде постановена присъда, с която А. да бъде призната за виновна по така повдигнатото й частно обвинение и да й бъдат наложени справедливи наказания.

С тъжбата е предявен и граждански иск срещу А. за заплащане на обезщетение за причинените на тъжителката в резултат на инкриминираното деяние имуществени и неимуществени вреди, в размер на 3 000 лева. Претендират се и сторените по делото 2 разноски.

Със свое разпореждане от 28.11.2023 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 132-ри състав, е прекратил наказателното производство по НЧХД № 16168/2023 г. по описа на СРС, НО, 132-ри състав, образувано въз основа на депозирана в СРС – НО тъжба от Н. Д. С. срещу Я.Ц.А. – за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

За да се произнесе в посочения смисъл, съдията – докладчик при СРС е приел, че в тъжбата се твърди, че на 08.07.2023 г. в гр. София, А., вследствие на непрофесионалното си и немарливо изпълнение на задълженията си по време на обучителния курс по миглопластика, причинила на тъжителката „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, което частният тъжител квалифицира като престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Приел е, че в тъжбата е описано непредпазливо деяние, докато деянията по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК могат да се извършат само умишлено, а непредпазливото причиняване на лека телесна повреда няма престъпен характер (арг. от чл. 11, ал. 4 от НК). Преценил е, че описаното в тъжбата деяние не съставлява престъпление, а евентуално – деликт, установяването и обезщетяването на вредите от който следва да стане по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Разпореждането на съдията – докладчик при СРС, НО, 132-ри състав от 28.11.2023 г., е връчено на частният тъжител Н. С. на 04.12.2023 г. (вж. отбелязване на призовка за страна, находяща се на л. 54 от съдебното производство).

По жалба на тъжителката С. е образувано настоящото ВНЧД № 487/2024 г. по описа на СГС, НО, І-ви въззивен състав, за проверка на законосъобразността и правилността на така постановения съдебен акт от СРС.

Настоящият съдебен състав, при извършен собствен прочит на материалите по ВНЧД № 487/2023 г. прецени, че не може да сподели изводите на съдията – докладчик при решаващия първоинстанционен Съд, че описаното в тъжбата деяние не съставлява престъпление, респективно – че е налице основанието за прекратяване на наказателното производство по делото, визирано в разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

Съображенията в тази насока са следните.

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК (ред., ДВ, бр. 48 от 2023 г.), Съдът прекратява наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление. Предвид изложеното следва да се приеме, че в правомощието на съдията – докладчик по дела, образувани по частна тъжба, се включва и преценката за това – дали в тъжбата се твърди престъпление, респективно дали то е такова, което се преследва именно по този процесуален ред – по инициатива на пострадалия без участие на Прокуратурата. Не е спорно, че извършваната проверка в тази насока не е произволна, а се изразява именно в оценка на редовността на тъжбата и съответствието й с нормативните изисквания, които не са претърпели изменения от въвеждането им – първоначално посочени в чл. 57, ал. 1 от НПК (отм.), а в сега действащия НПК – в чл. 81, ал.

1 от НПК (вж. например Решение № 16 от 14.03.2001 г. на ВКС по д. № 697/2000 г., II н. о., Решение № 472 от 16.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 424/2001 г., II н. о. и други).

За да сезира валидно Съда, тъжбата, съгласно чл. 81, ал. 1 от НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението. Съдебният орган, на когото е възложена проверката на редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление. Без да направи такъв извод, Съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда именно по този 3 процесуален ред, или изисква провеждане на досъдебно производство от Прокуратурата и разследващите органи.

По дела, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното качество на подсъдимия възниква едва след като съдията – докладчик приеме тъжбата за редовна, удовлетворяваща изискванията на чл. 81, ал. 3 от НПК, и в разпореждането, с което й даде ход, по чл. 252, ал. 4 от НПК, даде правна квалификация на фактите на твърдяното престъпление. Поради това, за разлика от делата, образувани въз основа на обвинителни актове, споразумения и предложения за освобождаване от наказателна отговорност от Прокуратурата, по делата, образувани по тъжба на пострадалия, съгласно чл. 252, ал. 4 от НПК на подсъдимия се връчва освен процесуалния документ, по който е образувано делото (тъжбата) и препис от разпореждането на съдията – докладчик за насрочване на делото. Това е така, тъй като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което повдигането му по този вид дела е фактически състав, който приключва с разпореждането на съдията – докладчик, с което се дава ход на тъжбата и правна квалификация на престъплението, предмет на разглеждане. Поради това и след като има процесуалното задължение да предаде на Съд само обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдията – докладчик е овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно твърдените обстоятелства за престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство, по реда на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

Оттук и изводът, че съдията – докладчик при СРС, НО, 132-ри състав правилно е приел, че е властен да извърши преценка, дали в сезиращия Съда документ – частна тъжба, подадена от Н. Д. С., са изложени твърдения за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а ако в резултат на тази преценка достигне до извод, че описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление – да прекрати образуваното наказателно производство на посоченото правно основание.