Решение № 639 от 28.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. Благоевград, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20231200500451 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С.

С. Р. против Решение №906906/11.11.2022 г. по гр.д.№733/21 г. по описа на РС-Благоевград.

В жалбата е наведен довод, че иска предявен от името на двама от ищците - от името на В. П. С. и В. А. Ш. е предявен от лица без представителна власт. Аргументиран е, това, че в пълномощните, представени по делото няма упълномощаване с изрично право на упълномощените лица съотв. К. У. и Т.Т. - да предявяват съдебни искове и да завеждат съдебни дела. Оспорва нуждата от разпределени, тъй като ищците не живеели в имота, не извършвали никакви действия в дворното място и дори го посещавали през няколко години, като един от тях – К. У., живеел на друго място и също не посещавал с години имота. Сочи, че е недопустимо ищците да имат право да ползват площ около входа на сградата, която се намира нейния и този на сина й апартаменти, както и до гаража ползван от сина й, което би създало проблеми в бъдеще; ищците ще създавали пречки и препятствия при ползване на разпределената им за общо ползване площ.

Сочи, че в определената за общо ползване част се намира 1 водопроводната шахта, обслужваща нейния апартамент и че присъствието на ищците в тази част от имота, водело до несигурност и вероятни бъдещи проблеми за ползването както на първия етаж от сградата, така и на водопроводната шахта. Моли да се отмени решението и се постанови ползване на имота по вариант 2. Претендира разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемите депозират отговор. Считат жалбата за неоснователна. Сочат, че се касае до един имот, поради което няма задължение да се осигуряват два отделни входа за достъп до него; вариантът, избран от РС зачита в най-голяма степен притежаваните от съсобствениците идеални части докато останалите варианти по отношение определената за ползване от ответницата част надхвърля значително притежаваната от нея квота на собственост. Наличието на водомерна шахта в определен за общо ползване от съсобствениците част от имота не е ясно как ще пречи на ползването й, както не е ясно как ще пречи и преминаването им покрай сградата, в която тя живее. Моли жалбата да се отхвърли като претендира разноски.

Жалбата срещу подаденото решение е допустима – подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения в закона срок.

Постановеното решение по чл. 32, ал. 2 от ЗС е валидно и допустимо.

По отношение довода в жалбата, имащ отношение към допустимостта на решението, че няма представителна власт за двама от ищците, аргументиран с липсата на изрично упълномощаване за правото да предявяват съдебни искове и да завеждат съдебни дела, БлОС в определението, с което е насрочил о.с.з. го е обсъдил като го е счел за неоснователен. БлОС и понастоящем застъпва същото становище, а именно:

Счита, че К. У., който е предявил иска от името на ищцата В. П. С. и Т.Т., който е предявил иска от името на В. А. Ш., са упълномощени с правото да предявяват съдебни искове и да завеждат съдебни дела.

Това се подкрепя от съдържанието на пълномощното от В. Ш., в което изрично е посочено, че упълномощава Т.Т. да я представлява пред 2

Районен съд, адвокати, и всички други съдилища на територията на РБългария, както и да подава пред тях молби, заявления, книжа и всички други видове документи, както и да получава такива от същите институции /т.

2 от пълномощното/; да извършва всякакви правни и фактически действия, неупоменати изрично в настоящото пълномощно, но имащи връзка с описаните в него действия /т.11/; да подписва от нейно име всички необходими документи свързани с извършването на горните действия, както и да преупълномощава от нейно име адвокати по негова преценка - /т. 13/; и от съдържанието на пълномощното от В. С., в което е посочено, че упълномощава К. У. да я представлява където е необходимо по отношение на имота /става реч за процесния/ в това число да я представлява по всякакви съдебни дела и пред РС-Благоевград, ОС –Благоевград и пред всички съдебни инстанции; с пълен обем представителна власт като пълномощното се тълкува изцяло в полза на упълномощеното лице, което да извършва всякакви действия за защита на интересите й на съсобственик.

От цитираното съдържание на пълномощните според БлОС, е видно, че в тях е включено и правото за предявяване на иска, по което е образувано производството пред БлРС. В чл. 36, ал. 1 от ЗЗД е уредена възможността едно лице да представлява друго по воля на представлявания.

Несъмнена е изразената воля на представляваните в подписаните от тях пълномощни да бъдат защитени интересите им от упълномощените лица, в т.ч. при необходимост от такава защита и пред съд, от което очевидно не може да се изключи и водене на съдебни дела.

След като постановеното решение е валидно и допустимо, то съдът на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК дължи произнасяне по доводите в жалбата, касаещи съществото на спора:

Производството е образувано по предявен иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС, според който а ко не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса.

Ищците твърдят, че с площта ползвана от ответницата в повече от притежаваната от нея квота в съсобствеността върху поземлен имот с идентификатор *** се накърняват техните права в съсобствеността върху имота /обща вещ/.

3

Смисълът на уредената съдебна намеса при администриране на гражданските правоотношения по повод възникнал между отделни съсобственици спор относно ползването на притежавана от тях недвижима вещ, е свързана с разбирането, съдебно разпределеното право на ползване да отговаря в оптимална степен на правата им в съсобствеността и да не засяга извършените от тях подобрения. Преследва се постигането на найцелесъобразно ползване, при съобразяване със съществуващото към момента на възникване на спора фактическо състояние на вещта. Съдът не може да задължава съсобствениците да извършват промени или преустройства на общата вещ или разпределение на ползването, което изисква такива промени и преустройства. Когато в общото дворно място всеки от съсобствениците притежава в индивидуална собственост отделен жилищен обект, разпределението на ползването на терена следва да осигурява на всеки съсобственик достъп до жилището му и до складовите помещения към него; дял от мястото, съответстващ на притежаваните идеални части; излаз на улицата за всеки дял (в този см. решение № 1798/29.11.99 г., по гр. д. № 584/99 г., на IV г. о.).

Пред БлОС не се спори по следните приети от първоинстанционния съд факти: че страните по делото - ищците Н. А. С., К.

К. С., К. С. У., В. П. С., В. А. Ш. и ответницата С. С. Р. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***, при квоти общо 5/6 ид.ч. за ищците и 1/6 ид.ч. за ответницата.

Не се спори, че в имота има изградени сгради като първи етаж от сграда с идентификатор *** с площ от 79 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор *** с площ от 64 кв.м. се ползва от ответницата; а сгради с идентификатор ***, с площ от 82 кв.м.; с идентификатор ***, с площ от 23 кв.м.; с идентификатор ***, с площ от 15 кв.м. и с идентификатор ***, с площ от 11 кв.м. се ползват от ищците.

Не се спори, че неучастващо по делото лице Стилиян Рупов – син на ответницата е собственик на втори етаж от сграда с идентификатор *** и ползва гараж с идентификатор ***, без да притежава идеални части от поземления имот.

Не се спори, по приетото от РС, въз основа на свидетелските 4 показания, че сградите отразени под номера от 1 до 8 в скицата /на л. 11 от делото/ на поземления имот, издадена от СГКК, Благоевград представляват и се ползват от съответните съсобственици, а именно: сградата под номер 1 представлява жилищната сграда, първи етаж, от която се ползва от ответницата, а втория от неучастващо по делото лице/син на ответницата/; под № 4 сградата се ползва за гараж от сина на ответницата, който не притежава документ за собственост/; под № 7 сградата представлява селскостопанска постройка, ползвана от ответницата за склад, под № 2 сградата, представлява залепена на калкан стаи, а под №№ 3,6 и 8 летни кухни, като всички сгради с №№ 2, 3, 6 и 8 се ползват от ищците. Не се спори, че всеки ползва мястото около съответната сграда, която всеки ползва.

Вещото лице е посочило, че сградата под № 5 е премахната.

Не се спори, че площта на имота е 696 кв.м., поради което ответницата С. Р. за притежаваните от нея 1/6 ид.ч. следва да ползва 116 кв.м., а ищците за притежаваните от всички в обща съсобственост 5/6 ид.ч. следва да ползват 580 кв.м

В жалбата Р. оспорва нуждата от разпределение с установените според нея от свидетелите факти, че ищците не живеели в имота, не извършвали никакви действия в дворното място и дори го посещавали през няколко години, като единия от тях – К. У., живеел на друго място и също не посещавал с години имота.

Оспорването съдът счита за несъстоятелно предвид изтъкнатите факти, които нямат за последица отхвърляне на иска, тъй като са неотносими към фактически състав на приложимия чл. 32, ал. 2 от ЗСоб. като се съобрази, че самата норма е израз на предоставената с нея възможност да се зачете всяко право на съсобственост, в случай че с ползването то е нарушено.

Ищците твърдят, че площта ползвана от ответницата не съответства на притежаваната от нея квота в съсобствеността, с което им се накърняват техните съсобствени права върху общата вещ, което съдът счита за достатъчно, за да се разгледа иска по същество.

За целта е изслушана експертиза, като вещото лице е дало възможните варианти за разпределение ползването на поземления имот между страните по делото при съобразяване на притежаваните квоти в 5 съсобствеността и ползваните от всеки един от тях сгради, намиращи се в имота.

С жалбата се оспорва възприетия от РС вариант за разпределение на поземления имот.

Сочи се в жалбата, че е недопустимо ищците да имат право да ползват площ около входа на сградата, която се намира нейния и този на сина й апартаменти, както и до гаража ползван от сина й, което би създало проблеми в бъдеще; ищците ще създавали пречки и препятствия при ползване на разпределената им за общо ползване площ.

Сочи още, че според възприетия вариант, в определената за общо ползване част се намирала водопроводната шахта, обслужваща нейния апартамент и че и присъствието на ищците в тази част от имота, водело до несигурност и вероятни бъдещи проблеми, за ползването както на първия етаж от сградата, така и на водопроводната шахта.

БлОС счита възраженията срещу приетия от РС вариант за неоснователни.

Наличието на водомерна шахта в определена за общо ползване от съсобствениците част от имота не се сочи от Р. по какъв конкретно начин би създавало проблеми за ползването й по предназначение, като безпочвени са и твърденията й за създаване на несигурност и вероятни бъдещи проблеми за ползването както на шахтата, така и на първия етаж от сградата.

Поради неоснователността на твърденията в жалбата и при съобразяване, че приетия от РС вариант зачита в най-голяма степен притежаваните от съсобствениците идеални части, в сравнение с останалите дадени от вещото лице варианти в т.ч. и в предложения от жалбоподателката вариант 2, БлОС счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди.

БлОС съобрази, че вариантът, възприет от РС, е съобразен със собствеността върху сградите, изградени в поземления имот; наличието на еркер на първи жилищен етаж, който се издава в южна посока с един метър като с варианта се осигурява площ за евентуалното ремонтиране на тази част от фасадата, както и че с определената за общо ползване площ от 74, 53 кв.м. защриховани с химикал в обозначеното със синьо площ, вещото лице сочи, че площта която ще ползва в повече ответницата съобразно припадащата й се 6 реално част възлиза само на 8, 16 кв.м. т.е. това е варианта, който е съобразен в най-голяма степен с притежаваните от страните квоти в съсобствеността. В този вариант сочи вещото лице няма да се налага и промяна в огражденията, съществуващи на място; при него не се пречи нито за ползване на гаража, нито на обслужването на сградите, ползвани от ответницата респ. на ползваните от ищците сгради, както не се пречи и при необходимост от ремонт на фасадите на сградите. Изложеното сочи, че варианта, възприет от първоинстанционнния съд е най-удачен в сравнение с останалите предложени от вещото лице, при които площта, определена за ползвана от ответницата надвишава многократно правото й на 1/6 ид.ч. в съсобствеността, поради което решението на РС, БлОС потвърждава.