Определение № 56 от 27.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Варна, 27.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ант. Тончева

Членове:

Георги Н. Грънчев

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600062 по описа за 2026 година Второинстанционното производство е по реда на чл. 249, ал.3 от НПК и протича по реда на глава 22-ра от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр.Добрич срещу определение на Окръжен съд гр.Добрич, постановено по НОХД №111/2025г., с което на 04.02.2026г. в разпоредителното заседание по делото съдебното производство било прекратено по реда на чл.248, ал.5, т.1 от НПК, а делото– върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл.249 вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК.

В протеста се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се съображения, че обвинителният акт отговаря на всички процесуални изисквания на чл.246 от НПК и не съдържа противоречия, неясноти и непълноти, с които да е нарушено правото на подсъдимия да разбере фактите по обвинението и да организира своята защита.

Предложението е съставът на ВАпС да отмени определението за прекратяване на съдебното производство по НОХД №111/2025г. по описа на ДОС и върне делото за разглеждане.

Към делото е присъединена и жалба от пострадалите лица И.Х. и Й.Л., чрез техния повереник-адв. Е.Д.. В същата е заето становище за необоснованост и незаконосъобразност на определение на Окръжен съдДобрич. Счита се, че обвинителния акт отговаря на законовите изисквания и не нарушава правата на подсъдимия. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизвоствените 1 действия.

Придвижването на протеста и материалите по делото до Апелативен съд гр.

Варна сочи, че съставът на ДОС поддържа изразеното в определението становище и едновременно с това ангажира произнасяне на настоящия състав.

Варненски апелативен съд, в настоящия състав се запозна с материалите по делото, становищата на страните, прецени съображенията в разглежданото определение и счете протеста и жалбата за допустими, а по съществооснователни.

За да постанови определението си за прекратяване на съдебното производство по посоченото наказателно дело, ДОС е визирал допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт и е приел, че същият не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, т.к. не формулира ясно, точно и недвусмислено предмета на доказване, което пречи на подсъдимия да разбере фактите по обвинението и да се защитава по тях.

Основанието на проверявания съд за прекратяване на съдебното производство е липсата на ясно изразена позиция на обвинителната власт, имайки предвид множеството изготвени в хода на ДП експертизи, дословно възпроизведени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които дават няколко варианта на поведение на подсъдимия, като участник в движението.

Като аргумент съдът е посочил, че с оглед визираното нарушение по чл.20,ал.2,изр.2 от НПК, прокурорът не е прецизирал от кой момент е възникнала опасността за движение.

Действително завишените изисквания на чл.246 от НПК досежно съдържанието на обвинителния акт са гаранция, че същия ще изпълни предназначението си, а именно да определи предмета и пределите на доказване в съдебното производство, както и да обезпечи правото на подсъдимия да разбере фактическите и правни параметри на обвинението, за да организира своята защита. За да отговори ОА на тези изисквания, в обстоятелствената му част задължително прокурорът трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тези факти се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението/т.4.2 от ТР№2/2002г. на ВКС/. Или казано по друг начин, в неговата обстоятелствена част в необходимата степен следва да са отразени фактите, които са счетени за обуславящи съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него– време, място, начин на осъществяване на инкриминираното деяние, нарушенията на правилата от специалното законодателство и причинената смърт. Обвинението следва да бъде формулирано по начин, който ясно определя предмета на доказване.

2

Видно от диспозитива на обвинителния акт, подсъдимия е предаден на съд с обвинение по чл.343,ал.1,б.“в“ вр. чл.342,ал.1 от НК за това, че на 10.12.2019г. около 18,24ч по околовръстен път на гр.Добрич, път II-29 в посока от фабрика „Кардика“ към кръстовището с кръгово движение за гр.Балчик, при управление на лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег.

№ТХ0656РХ нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В.Й.Х., починал на 14.01.2020г.

Настоящият състав намира, че в обстоятелствената част на ОА присъстват основните съставомерни признаци на деянието по чл.343 от НК, както и нарушената разпоредба на ЗДвП, която попълва бланкетния състав, поради което подсъдимият е бил наясно в какво е обвинен и би могъл пълноценно да се защити срещу предявеното му обвинение. В ОА са налице факти досежно развитие на пътната обстановка, механизма на деянието, в частност е конкретизирано и поведението на подсъдимия, което включва както момента, в който е възприел навлизане на л.а.“Дачия Логан“ на пътното платно, така и моментът му на реакция, а именно навлизането на автомобила в неговата пътна лента. Предвид инкриминираното поведение на подсъдимия и визираното нарушение на правилата за движение, очевидно обвинението счита момента на реакция /към момента на навлизане в неговата пътна лента/ за несвоевременен, при възприемане на опасността в един по-ранен момент, а именно навлизане на автомобила на пътното платно.

Преценката относно момента на възникване на опасността е поставена в задължение на съда и е с правен характер, като несъмнено предполага преди това законосъобразно изясняване на относимите фактически данни за нейното формиране. Следва да се отбележи, че този правен въпрос подлежи и на преоценка от съда, стига в обвинителния документ да са налице достатъчно факти за тази дейност. В задължителната съдебна практика е прието, че "Моментът на възникване опасност за движението е въпрос фактически и той не може да бъде свързан с формалния критерий - определена част от пътя" – ТР №28 от 28.11.1984г. по н.д.№10/84г., ОСНК. Съдебната практика е постоянна в разбирането си, че водачите са задължени да вземат мерки за безопасност не само когато възникне опасност за движението, но и когато логическото развитие на една пътна ситуация е видно, че ще настъпи рязка промяна в условията на движение. В този смисъл момента на възникване на опасността за движението е фактически въпрос, който е в зависимост не от формални критерии, а от конкретните пътни условия и пътна ситуация, като поначало тази опасност има динамично състояние, което може стабилно да съществува, или да възникне при известни обстоятелства, които водачът на едно МПС е длъжен да предвиди.

3

След като фактите коректно са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дължимата правна оценка на същите, вкл. по въпроса досежно момента на възникване на опасността за движение е предоставена на съда.

Съпоставяйки така изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти с повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ вр. чл.342,ал.1 от НК, съдът не констатира противоречия и неясноти. Посочената от представителя на обвинението правна квалификация и визираното нарушение по чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП е въпрос по приложението на материалния закон и подлежи на оценка и правен извод едва след разглеждане на делото от съда и постановяване на неговия съдебен акт. Обвинителният акт е конструкция между обстоятелствена и диспозитивна част, които в своята съвкупност представят обвинителната теза.

В случая, в съответствие с вътрешното си убеждение, прокурорът е отразил всички свои фактически и правни съображения, позволяващи да се узнае рамката на обвинението. Дали тези изводи са обосновани от доказателствената основа по делото е въпрос по съществото на обвинението.

Що се отнася до изброените от съда неблагополучия по повод извършените проверки по реда на чл.243,ал.4 от НПК и действията на прокурора след тях следва да се отбележи, че същите нямат място в настоящата процедура. В изключителните правомощия на прокурора е да повдига и предявява обвинение срещу определено лице във връзка с неговото неправомерно поведение, което осъществява признаците на състав на престъпление, както и да избира формата на изпълнителното деяние и времето на неговото извършване. Съдът като арбитър в процеса е задължен да спазва основите признаци на наказателния процес- състезателност и равнопоставеност на страните,които предопределят и границите на съдебния контрол за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Не е задължително прокурора да анализира доказателствата, или да излага подробна аргументация за приетата от него правна квалификацията на деянието. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурора е изложил обективни факти, а правната оценка за тях е предоставена на съда.

Непълнотата или противоречието в доказателствата, респ. способите за доказване, събрани в досъдебната фаза ще намерят своето разрешение в хода на съдебното следствие, а не в хода на разпоредителното заседание. В този смисъл необосноваността на обвинението не е от категорията съществени процесуални нарушения.

Съдът не следва да взема отношение по извършения доказателствен анализ в жалбата, доколкото същия касае съществото на спора и представлява становище на жалбоподателите по обосноваността на обвинителния акт.

4

Съобразявайки изложеното, съставът на Апелативен съд счита, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на правото на защита на обвиняемия. Съдът счита, че прокурорът е развил в дължимата пълнота и яснота предявената обвинителна теза от фактическа и правна страна, в съответствие с разпоредбата на чл.246 от НПК и изискванията на ТР 2/2002г. на ВКС спрямо обвинителния акт, който поставя рамките на предмета на доказване в процеса, предпоставящи и осъществяването на правото на защита- обвиняемият следва да знае в какво точно е обвинен и срещу какво да се брани. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил всички факти, които е счел за обосноваващи обективните и субективни признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него- времето, мястото и начинът на извършването му отнесени към съставомерните признаци на престъплението. Описаните фактически обстоятелства очертават ясно предмета на доказване и дават възможност на подсъдимия да разбере обвинението и да организира пълноценно защитата си,в какъвто смисъл е и депозирания протест.

Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че съдебната фаза на наказателното производство е основна в процеса, като съдът е призван да събере всички относими доказателства, да прецени тяхната доказателствена стойност, въз основа на тях да установи фактите и да им даде правилната материално правна квалификация. В тази си дейност, съдът е свободен в преценката си както по отношение на това кои доказателства са годни, допустими и относими към предмета на доказване, така и каква е правилната квалификация. Това решаващият съдебен орган може да стори единствено и само при постановяване на присъда, а не с определение за прекратяване на съдебното производство. Именно в този момент /постановяване на присъда/ съдът е задължен да прецени обосноваността и съответствието на обвинението с материалния закон.

С оглед на изложеното съставът намира, че обвинителния акт съдържа всички реквизити, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, които очертават в пълнота предмета на доказване по делото и посочване на фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него. Не е допуснато процесуално нарушение от категорията на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8145637c-7538-4943-b4e3-8e2153da93d8