Определение № 15321 от 22.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15321 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110104373 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Установителен иск за съществуване на вземане по издадена Заповед за изпълнение при подадено възражение)

Производството е образувано по исковата молба с вх. №

52428/18.02.2026 г. от Б. К. *, ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. К* срещу „Б*“ АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София 1540, район Сл*, представлявано от Б. Ц*, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ вр. чл.5, пар.1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., с който да бъде признато за установено, че „Б*“ АД, с ЕИК: * дължи на Б. К. *, ЕГН: ********** сумата в размер от 250.00 евро (двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „а" от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение при изпълнение на полет FB8058 от 12.09.2025 г. от Енфида до Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (05.12.2025 г.) до момента на изплащане на вземането; за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № Заповед за изпълнение: 3962/05.12.2025 г. по ч. гр. д. № 7330/2025 г. по описа на РС – Плевен.

В исковата молба ищецът твърди, че ищецът притежава потвърдена резервация за полет с дестинация Енфида - Пловдив (FB 8058 2025-09-12).

Съгласно полетното разписание пътникът е следвало да достигне крайната дестинация на 12/09/2025 г. в 16:35 часа. В действителност обаче полетът (FB 1

8058 2025-09-12) закъснял и пътникът достигнал крайната дестинация на 12/09/2025 г. в 16:47 часа. Закъснението е повече от 3 часа, а именно - 12 минути.

С уточнителна молба с вх. № 77691/12.03.2026 г. уточнява, че съгласно полетното разписание пътникът е следвало да достигне крайната дестинация в Пловдив на 12/09/2025 г. в 16:35 часа. В действителност обаче полетът (FB 8058 от 2025-09-12) е отклонен за София, като пътниците прекарват над 2 часа в самолета, след което полетът се отправя към Пловдив със закъснение и пътникът достига крайната дестинация на 12/09/2025 г. в 19:39 часа.

Закъснението било 3 часа и 4 минути.

Била изпратена покана за доброволно изпълнение, но ответникът не се е отзовал.

Позовава се на Решение на Съда на ЕС по дело № С-402/07, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент 261/2004 г., когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. От значение по делото е единствено между планираното пристигане и действителното пристигане до крайната дестинация да има закъснение повече от три часа. По настоящото дело закъснението е 12 минути.

Цитира практиката на Съда на ЕС, според която е поставян въпроса относно тежестта за доказване на явяването на пътника на гишето за регистрация, като с Определение по дело C‑756/18 от 24.10.2019 Съдът на ЕС се дава категорично решение по поставения въпрос, според което “не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: Разписка, Пълномощно

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва наличието на облигационно отношение по процесния полет, дата и място.

Признава, че полетът не е кацнал на процесното местонахождение със закъснение. Твърди, че причината за закъснението са извънредни обстоятелства - влошени метеорологични условия, които са довели до временно спиране на полетите от летище София. Твърди, че в настоящия случай ответникът не е имал възможност да предприеме други мерки, за да 2 предотврати закъснението. Прави възражение, че ищецът не се е явил 45 минути преди полета на гейта. Не се бил явил навреме.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Моли да бъдат допуснати следните доказателства: Справка от специализирана система NetLine; Стандартни кодове на IATA за закъснения;

Във възражението по чл.414 ГПК ответникът се позовава на чл.5, пар.3 от Регламент 261/2004 г. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 7330/2025 г. по описа на РС – Плевен. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 3962/05.12.2025г. Заповедта е връчена на ответника на 10.12.2025 г. (виж електронното заповедното дело), като срокът по чл.414 ГПК изтича на 12.01.2026 г. (понеделник), на основание чл.60, ал.6 ГПК. На 12.01.2026 г. е подадено възражение, като същото е в срок (виж електронното заповедното дело). Указанията за подаване на искова молба са връчени на ищеца на 19.01.2026 г., поради което срокът за предявяване на иска изтича на 19.01.2026 г. (виж електронното заповедното дело).

Исковата молба е подадена на 18.02.2026 г., както и на същата дата са представени доказателства за това (виж електронното заповедното дело).

Ето защо съдът приема, че производството по делото е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. адв. Е. В. А., С.ПАК, със съдебен адрес:

София, ул. Л*, [email protected], която представителна власт важи за всички инстанции (л. …. от делото)

Ответникът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32 ГПК (към ОИМ).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес 3

(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Следователно дължимата такса по това дело е 25.56 евро.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 10.86 евро, тъй като е заплатена в заповедното производство (виж електронното заповедното дело). Следователно дължимата такса по това дело е 14.70 евро.

Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК, представен с молба с вх. № 77580/11.03.2026 г. (л….. от делото).

Налице е документ по чл.128, т.3 вр. чл.103з, ал.3 ГПК, съгласно молба с вх. № 77580/11.03.2026 г.

По редовността на ИМ

На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че се явил 45 минути на гейта преди полета, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства за извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5, пар.3 от регламент № 261/2004, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Не е основателно искането на ищеца да се изиска и приложи заповедното дело. Това е така, защото от 01.01.2025 г. заповедните дела са в електронна форма, на основание чл.409а ГПК, поради което електронното 4 дело няма как да се изиска и приложи. Следва да се изготвят връзки в електронната среда между настоящото дело и заповедното.

По съдебно-авиационната експертиза

С оглед така представените доказателства от страните, съдът приема, че са му необходими специални знания от авиацията, поради което на основание чл.195 ГПК следва да допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза.

Вещото лице следва да отговори на следните въпроси:

1. Колко е закъснението на полета?

2. Какво е било планирането време на кацане и реално осъщественото време на кацане?

3. Каква е причина за закъснението на полета?

4. Какво е разстоянието между двете летища по метода на дъгата?

5. При какви обстоятелства и при кой вариант полетът би се изпълнил в предвидения час и интервал?

Искането на ответника е допустимо, а зададените въпроси относими и необходими. Отговорите на въпросите касае възраженията на ответника, поради което депозитът следва да бъде възложен на ответника, на основание чл.160 ГПК.