Решение № 187 от 06.11.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Радомир, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241730100520 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.242, ал.1 от КТ.

По изложените в исковата молба от ищцата Р. Х. П., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Т. Н. Г., вписан в Монтанска адвокатска колегия, със съдебен адрес: град С., ул.„Поп Б.“ № .. ет.., офис ., се предявени обективно съединени искове срещу ответника Основно училище „Х. Б.“, ., със седалище и адрес на управление: с. Г., общ.

Радомир, обл. Перник, с които моли съда да постанови решение, с което: да осъди ответника да й запрати, сумата от 1364.77 лв., която представлява дължима и незаплатена част от минималното трудово възнаграждение, което е дължимо на служителя П. - К. за периода от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото и правоотношение - 01 08.2023г., както и да заплати лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. да осъди ответника да й заплати сумата от 60.00 лв., която представлява неизплатена част от дължимото трудово възнаграждение - „ОРЕС" (работа в ел. среда) за месеците октомври и ноември 2021 г. да осъди ответника да й заплати сумата от 800 лв., която сума представлява предвидено и неизплатено допълнително трудово възнаграждение (гореописаната минимална учителска заплата — в три броя плащания) на работещите в системата на предучилищното и училищното образование. да осъди ответника да й заплати сумата от 366.67 лв., която представлява неизплатено възнаграждение за представително облекло на педагогическите специалисти.

1 моли, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да осъди ответника да й заплати направените в настоящото производство разноски.

Ответникът Основно училище „Х. Б.“ **********, ЕИК., със седалище и адрес:

**********, представлявано от А. Х. - директор, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ч. т.“ № ., ет.., офис ., чрез пълномощника си адв. Р. Б., АК - П., е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Твърди се, че работодателят е изплатил всички, уговорени трудови възнаграждения на ищцата до прекратяване на трудовото й правоотношение, както и следващите от прекратяването обезщетения. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено преди възникването на основанието за увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с горепосочения анекс, поради което за същата не съществува правна възможност за определяне на нова работна заплата, което обуславя неоснователността на предявения иск по чл.128, т.2 от КТ.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

От фактическа страна.

Според изложеното в исковата молба, ищецът е в трудово правоотношение с ответното училище - Основно училище „Х. Б.“, БУЛСТАТ ., което е възникнало на основание сключен трудов договор № РД- от 15.09.2021 г. Въпросното трудово правоотношение е прекратено, смятано от 01.08.2023 г., на основание Заповед № РД-. от 01.08.2023 г.

Ищцата е член на синдикална организация Синдикат на българските учители.

На 10.08.2023 г. е сключен Анекс № Д0. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д. от 06.12.2022 г., между Министерство на образованието и науката, от една страна и две синдикални организации - от друга - Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С въпросния Анекс е прието изменение на минималните основни работни заплати, смятано от 01.01,2023 г,, като за учител е предвидено, че ..индивидуалните основни работни заплати на пеоагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15% за периода, смятано от 01.01.2023 г., като изрично е предвиден и минимален размер на основна работна заплата за учител и ресурсен учител - 1709 лв.

Изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения е предвидено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г„ влиза в сила от 01.01.2023 г.

Към момента на подаване на настоящата искова молба, според ищцата, все още възнаграждението й не е актуализирано с въпросните 15% за периода, от 01.01.2023 г., до момента на прекратяване на нейното правоотношение. Смятано, от 01.01.2023 г., до 2

01.08.2023 г., са изминали точно 8 месена, в които на ищцата е изплащано възнаграждение по индивидуалния и трудов договор, сключен през 2021 г., а съгласно сключения анекс към КТД, същата е трябвало да получи с 15% повече. Според ищцата разликата на месечна база се изчислява по следния начин:

За месец януари разликата в работната заплата се равнява на 127 37 лв., а разликата в допълнителното трудово възнаграждение на продължителна работа - 24.20 лв., като общата разлика между дължима it получена сума за месеца е на стойност 151.57 лв.

За месец февруари разликата в работната заплата се равнява на 189.46 лв., а разликата в допълнителното трудово възнаграждение на продължителна работа - 35.99 лв., като общата разлика между дължима н получена сума за месеца е на стойност 225.45 лв.

За месец март разликата в работната заплата се равнява на 222.9 лв., а разликата в допълнителното трудово възнаграждение на продължителна работа - 42.35 лв., като общата разлика между дължима и получена сума за месеца е на стойност 265.25 лв.

За месец април разликата в работната заплата се равнява на 173.36 лв., а разликата в допълнителното трудово възнаграждение на продължителна работа - 32,94 лв., като общата разлика между дължима и получена сума за месеца е на стойност 206.3 лв.

За месец май разликата в работната заплата се равнява на 189.46 лв., а разликата в допълнителното трудово възнаграждение на продължителна работа - 35.99 лв., като общата разлика между дължима и получена сума за месеца е на стойност 225.45 лв.

Зa месец юни разликата в работната заплата се равнява на 265.26 лв.

На следващо място в исковата молба е посочено, че ищцата не е получавала пълния размер на трудовото си възнаграждение, което й се полага, като г-жа Крумова не е получила следните суми, които са и се полагали по размер и периоди както следва:

От трудовото възнаграждение за месец октомври 2021 г. - от начислените и дължими суми не са изплатени общо 30.00 лв.. съгласно чл. 50 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-197/17.08.2020 г.

От трудовото възнаграждение за месец ноември 2021 г. от начислените и дължими суми не са изплатени общо 30.00 лв.

Също така, ищцата претендира дължима и неизплатена сума, в общ размер на 1 486 лв. която сума представлява неизплатено допълнително трудово възнаграждение, предвидено в КТД, в размер на 1 минимална учителска работна заплата. Според ищцата предвиденото в КТД, ДТВ не е изплатено от момента на постъпването й на работа – 15.09.2021 г., до момента на прекратяване на трудовото правоотношение - 01.08.2023 г. На 17.08.2020 г. е сключен Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование между Министерство на образование и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България (СРСНПБ), Сдружение на директорите в средното образование в Република България (СДСОРБ) и Синдикат на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат "Образование” към Конфедерацията на труда "Подкрепа", Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България. Госпожа Крумова е член на синдикална 3 организация. В чл.32 от посоченото КТД е посочено, че работодателите планират и изплащат в рамките на годишния бюджет на образователната институция допълнително трудово възнаграждение на работещите в системата на предучилищното и училищното образование - три плащания, отразени във вътрешните правила за работните заплати на образователната институция. Според изложенията в исковата молба г-жа Крумова не е получила нито едно плащане за периода, в който е полагала труд в училището - ответник. От друга страна разпоредбата на чл.32 от КТД предоставя на работодателите единствено възможност да отразят размера и датата на плащанията на допълнителното трудово възнгражпение КТД не дава възможност на работодателя да преценява дали да изплати допълнителното трудово възнаграждение. Според текста на чл.32 от КТ, заплащането на такова възнаграждение е задължително, като единствено могат да бъдат променени неговите размери и датата, на която трябва да бъде извършен един от предвидените три транша.

Посоченият по-горе КТД, сключен на 17.08.2020 г. е задължителен за ответника, но въпросните плащания не са извършени.

Ищцата претендира още за периода от момента на постъпване - 15.09.2021 г. до края 31.12.2021 г. и за периода, от 01.01.2023 г., до 30.08.2023 г., не изплатени средствата, които са за представително облекло на педагогическите специалисти. Такива средства са изплатени за 2022 г., но за посочените периоди не са. Пропорционално разпределените суми за месеците възлиза в общ размер на 358.33 лв.

Ответната страна не оспорва факта, че странтие са били в трудово правоотношение, от 15.09.2021 г., до 01.08.2023 г., като при прекратяване на трудовия договор са изплатени обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ, за 15 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., в размер на 1 206 лв.

Според ответната страна Наличието на действащо трудово правоотношение, към датата на подписване на горепосочения анекс - 10.08.2023 г., е абсолютна предпоставка за получаване на цитираното увеличение. Посочената в Анекса дата - 01.01.2023 г., не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началния момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници или служители към момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г.

Също така от ответната страна се твърди, че е изплатил всички, уговорени трудови възнаграждения на ищцата до прекратяване на трудовото й правоотношение, както и следващите от прекратяването обезщетения. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено преди възникването на основанието за увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с горепосочения анекс, поради което според ответника за нея не съществува правна възможност за определяне на нова работна заплата, което обуславя неоснователността на предявения иск по чл.128, т.2 от КТ.

По отношение на иска за заплащане на сумата от 60.00 лева - неизплатена част от дължимо трудово възнаграждение за работа в електронна среда от разстояние за месеците октомври и ноември 2021 г. ответната страна изразява становище, че искът е неоснователен по основание и размер, а в допълнение, предявяването му към настоящия момент е погасено 4 по давност. Съгласно чл.358, ал.1 от КТ, исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове: едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл.

357, ал. 2 КТ.

2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;

3-годишен - по всички останали трудови спорове.

Давността за предявения иск за сумата от 60 лева се определя от разпоредбата на чл.

358, ал.2, т.2 от КТ, а именно - при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Отнася се до плащания за м. октомври и м. ноември 2021 г., за които към датата на предявяване на иска е изтекла предвидената в закона 3-годишна давност.