Решение № 123 от 14.07.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Разград, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА при участието на секретаря НАТА.Я Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20263330200290 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. Б. С. от с. Стражец, общ. Разград против НП № 26-1075-000110 от 06.04.2026г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД МВР-Разград, с която на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 255,65 евро/500.01 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като счита, че не е осъществен състава на описаното административно нарушение, поради което моли НП да бъде отменено изцяло, като претендира и разноски. Оспорва изцяло констатациите на АНО, като твърди, че не е собственик на автомобила и не знаел за прекратяване на регистрацията. Собственикът също не е знаел и не е получавал уведомително писмо от Гаранционен фонд за прекратена застраховка ГО. Процесуалният му представител- адв. И. завява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания, като доказателствата по делото не установяват, че подзащитният й е знаел за служебно прекратената регистрация, още повече, че самия собственик не е бил уведомен от гаранционния фонд, както и че застраховката е платена почти веднага, поради което моли за отмяна на НП, като претендира да й бъде присъден адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна – Началник сектор ПП при ОДМВР- Разград, при редовност в призоваването не се явява представител в с.з., като в придружителното писмо към жалбата моли НП да бъде потвърдено.

Районна прокуратура гр.Разград при редовност в призоваването, не се явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата и по НП.

Районен съд Разград, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното Наказателно постановление № 26-1075-000110 от 06.04.2026г. на Началник сектор ПП към ОД МВР-Разград, на жалбоподателя 1 на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 255,65 евро/500,01 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 4719086/26.01.2026г. съставен от мл. автоконтрольор при ОДМВР гр. Разград- св. Д. на жалбоподателя за това, че на 26.01.2026г. около 09:10 часа в гр. Разград по бул.

Княз Борис на кръстовището с ул. Добруджа в посока с. Стражец, управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ******, собственост на П. Б. А. от с.

*******, като при извършена полицейска проверка се установило, че управлявания автомобил е със служебно прекратена регистрация на 23.12.2025г. Прието е, че жалбоподателят е извършил следното нарушение Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, което се явява нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Като свидетели е разпитани актосъставителя Добре, който по същество потвърждава изложеното в АУАН, като сочи, че чрез справка в база данни РСОД са установили, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради това, че не била платена застраховка „Гражданска отговорност“.

Водачът заявил, че не е знаел.

Такива били констатациите и в Постановление от 12.03.2026г. по преписка вх.№ 555/2026г. на РП-Разград за отказ да се образува досъдебно производство, където изрично е посочено, че А. С. не е собственик на процесното МПС и е узнал, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация при съставяне на АУАН, което води до липса на субективния елемент и несъставомерност.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че липсва нарушение на чл. 175, ал. 3 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП извършено от жалбоподателя.

Съгласно тази разпоредба, действала към момента на деянието, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, се наказва с глоба от 200 до 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС от 6 до 12 месеца.

Редът за регистриране на МПС е определен в Закона за движението по пътищата и НАРЕДБА № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В случая регистрацията е прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради това, че за автомобила не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл в деня на проверката /26.01.2026г./ жалбоподателят действително е управлявал МПС, което е регистрирано по съответния ред, но е било със служебно прекратена регистрация. За съставомерността на нарушението обаче е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че служебно прекратената регистрация е законосъобразна.

2

Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението редакция на чл. 143, ал. 10 ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., Изм. - ДВ, бр. 84 от 2021 г.) Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на вА.дна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

За да се стигне обаче до уведомление по чл. 574, ал. 11 от КЗ от страна на Гаранционния фонд следва да бъде изпълнена процедурата по ал.

10, действала към 09.05.2025г.

Информационният център уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за нА.чие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Жалбоподателят обаче не е знаел за служебно прекратената регистрация и в този смисъл следва да се приеме, че липсва виновно поведение от негова страна. Жалбоподателят не е собственик и не е бил адресат на задълженията, неизпълнението на които е довело до прекратяване на регистрацията. За прекратената на това основание регистрация се уведомява собственика, но както се каза, жалбоподателят не е такъв и няма индиции, че е могъл да знае за това. Няма и данни реалният собственик да е уведомен. При положение, че автомобилът е с регистрационни табели, жалбоподателят не е имал основание да предполага, че регистрацията му е прекратена и да проверява това- в този смисъл Решение № 62/24.09.2019г. по КАНД № 95/2019г. на Административен съд - гр. Разград. При това липсва съставомерно поведение на жалбоподателя - липсва виновно такова.

С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е неправилно и следва да бъде отменено.

По силата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производства пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/. Видно от представеното пълномощно жалбоподателят е бил представляван от адв. И., която е изготвила жалбата, а впоследствие се е явила и в съдебно заседание.

Същата е предоставила правна помощ „безплатно“.

В АПК въпросът за разноските е третиран в чл. 12, ал. 3 според която по производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс. В чл. 143, ал. 1 е регламентиран случая, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт - тогава държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално 3 затруднени лица, като според ал. 2 на същия член съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. Съгласно константната съдебна практика, за да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът не разполага с финансова възможност да я заплати.

Следователно в случая съдът следва да определи размера на адвокатското възнаграждение.

Съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа– чл. 18, ал. 2, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а чл. 7, ал. 2, т. 1, сочи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 400 лв./204,52 евро. Ето защо процесуалния представител на жалбоподателя има право на сума в размер на 204,52 евро – възнаграждение за безплатно представителство.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 26-1075-000110 от 06.04.2026г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД МВР-Разград, с която на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП на А. Б. С. от с. Стражец са му наложени глоба в размер на 255,65 евро/500.01 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР гр. Разград ДА

ЗАПЛАТИ на адв. И. И. от АК-Разград сумата от 204,52 евро, като упражняващ процесуалното представителство на жалбоподателя безплатно.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4

5