Решение № 404 от 21.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. С.З., 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20225500500661 по описа за 2022 година

Производството е на осн. чл.266- 268 и чл.163- 169 във вр. с чл.341- 351 от ГПК и във вр. с чл.30, ал.1 от ЗН.

Въззивното дело е било образувано въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалбата вх.№ 263307/19.09.2022г. о т 2 бр. ответници К. Д. Д. и Н. И. З./и двете от гр.С.З./ против негативното за тях Решение № 260053/22.07.2022г. по гр.д.№ 2634/2020г. по описа на РС- С.З., с което са намалени съответните им подарени идеални части от недвижими имоти, и са осъдени да заплатят на ищеца М. И. К. от гр.С.З. разноските по делото, със законните последици от това. Считат, че решението било необосновано, незаконосъобразно и недоказано с оглед събраните по първоинстанционното дело писмени и гласни доказателства. Излагат подробни свои фактически и правни аргументи, като молят въззивния съд да отмени атакуваното първоинстанционно Решение и да постанови други, с което отхвърли изцяло предявените против тях искове, ведно със законните последици от това.

Претендират разноските си пред двете съдебни инстанции, за което представя Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му Защита по делото.

В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№ 263508/17.10.2022г. от ищеца М.

1

И. К. от гр.С.З., който счита в.жалба за неоснователна и недоказана, като излагали свои подробни фактически и правни доводи. Счита атакуваното първоинстанционно Решение за изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно и моли да бъде напълно потвърдено, със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд.

Претендира разноските си пред тази въззивна инстанция, като представя Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат.

След като се запозна с направените във в.жалба оплаквания и доводите на другата страна в отговора на в.жалба, със събраните по делото писмени и гласни доказателства и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, въззивният съд счита, че в.жалба е процесуално допустима и по нея съдът следва да се произнесе по съществото на направените въззивни оплаквания, с които е бил сезиран.

Разгледано по същество- по делото не е спорно между страните, че ищецът М. И. К.(сега въззиваем) и ответницата Н. И. З.(сега въззивница) са брат и сестра, като родителите им са починали съответно бащата И. К. И. на 16.12.2011г., а майката К.Г. И. на 10.01.2020г. Приживе те притежавали в съпружеска имуществена общност/СИО/ недвижими имоти- апартамент, закупен с договор за покупко- продажба от 07.04.2004г., обективиран в н.а. № 16, т.ІІ, рег.№ 1747, дело № 143/2004г. по описа на нотариус М.И. с № ** по списъка на НК, находящ се в гр.С.З., ул.“*************, със застроена площ от 72, 53 кв.м., състоящ се от спалня, дневна-столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, антре и три тераси. От своя страна ответницата К. Д. Д.(сега въззивница) е дъщеря на ответницата Н. И. З., съответно племенница на ищеца М. И. К..

На 11.06.2012г. с договор за дарение, обективиран в н.а. № 166, т. І, рег.

№ 1452, дело № 139/2012г. на нотариус И.Т. с рег.№ ** по списъка на НК, К.Г. И. и М. И. К. даряват на Н. И. З. общо 5/6 ид.ч. от апартамента, находящ се в гр.С.З., ул.“**********, с идентификатор ***. Тъй като този апартамент е бил СИО, както е посочено по- горе, следва да се приеме, че Н. И. З. е дарила на дъщеря си своите 4/6 ид.ч.(представляваща сбора от 1/2 ид.ч., получени при прекратяването на СИО след смъртта на И. К. И. + 1/6 по силата на наследственото правоприемство на основание чл.9, ал.1 от ЗН), а М. И. К. – 1/6 ид.ч., която той получава по наследство на основание чл.5, ал.1 от ЗН.

На 05.04.2019г. с договор за дарение на идеални части от недвижими имоти, обективиран в н.а. № 113, т.ІІІ, рег.№ 6662, дело № 439/2019г. по описа на нотариус Д.Н. с № 181 по списъка на НК, К.Д. Д./действаща чрез пълномощника си К. Д. Д./ дарява на К. Д. Д.(нейна внучка) притежаваните от нея идеални части от следните недвижими имоти в гр.С.З., както следва : 1.) 1/3 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.С.З., п.к.**, ул.“******, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор 2

***, с брой надземни етажи: 5; с брой подземни етажи: 0; с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1; с посочена в документа площ: 130 кв.м., с прилежащи части: склад № Д, таван № 1, ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***, ***,

***, над обекта:

***; 2.) 1/3 ид.ч. от

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. С.З., п.к.**, ул.“*******, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с брой надземни етажи: 5, с брой подземни етажи: 0; с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68850,510.5632, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 13.80 кв.м., с прилежащи части: ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж;

***, под обекта: няма, над обекта: ***; 3.) 2/3 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. С.З., п.к.**, ул.“Света Троица“ № 194, ет.1, гараж 1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с брой надземни етажи: 4, с брой подземни етажи: 0, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: няма данни, с прилежащи части: ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта: няма, над обекта: ***; и 4.) 2/3 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. С.З., п.к.**, ет.1, гараж 10, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с брой надземни етажи: 1, с брой подземни етажи: 0, с предназначение: Хангар, депо, гараж, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ:

31.50 кв.м, с прилежащи части: ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: няма.

Предявеният иск пред първоинстанционония РС е за възстановяване на запазената част от наследството на К.Г. И. чрез извършване на намаление на даренията, подробно описани по- горе.

Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, като частта от наследството вън от запазената 3 част е разполагаемата част на наследодателя. Същевременно съгласно нормата на чл.30, ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис съгласно чл.30, ал.2 от ЗН. В случая М. И. К., като син на наследодателката Кръстина Д. Д., има качеството на наследник със запазена част, която е 1/3 ид.ч., тъй като наследодателката не е оставила съпруг и има две деца по аргумента на чл.29, ал.1 от ЗН – запазената част на низходящите е 2/3 и при двама наследници – по 1/3 за всеки един от тях. Същевременно видно от Удостоверение изх.№ 1054/16.06.2020г., ищецът М. И. К. е приел наследството на К.Г. И. по опис, като общата оценка на движимите вещи, съставляващи наследството, е в размер на 630 лв.

За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на открИ.ето на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. В случая по делото не е спорно между страните, че оставеното наследство се изчерпва с описаните движими вещи на обща стойност 630 лв. Към тази сума следва да се прибавят даренията, извършени от наследодателката, като спорът между страните е съсредоточен именно в това кое от разпорежданията й съставлява дарение и следва да бъде включено в наследствената маса.

В процесната въззивна жалба са изложени възражения относно включването в наследствената маса на дарението, извършено с н.а.№ 166/11.06.2012г. и с н.а.№ 113/05.04.02019г., както по отношение на дарението, извършено с н.а.№ 21/17.07.1997г., което първоинстанционният съд е приел за обичайно и не е включил в наследствената маса, няма оплаквания, поради което и на основание чл.269 от ГПК въззивният съд няма да се произнася по него с настоящото си въззивно решение.

Неоснователно се явява оплакването на въззивницата Н. И. З. относно дарението, извършено с н.а.№ 166/2012г. на 4/6 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, който е с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.С.З., п.к.**, ул.“***************, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор *** с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива 4 на обекта: 1, с посочена в документа площ: 72.53 кв.м., с прилежащи части: избено помещение 6, ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.504,5551.1.5, под обекта: ***, над обекта: ***,34. В отговора си на исковата молба тя е възразила, че имотът е закупен според н.а.№ 16, т.ІІ, дело № 143/07.04.2004г. на нотариус М.И.а от баща й И. К. И.. Твърдяла е, че този нотариален акт е бил сключен на базата на предварителен договор между нея и продавача Г.Г., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Ж. Г.Г.“, че в деня на подписването на този предварителен договор е заплатила 4 000 щ.д. и се е съгласила остатъкът от цената да бъде заплатен на вноски и че след подписване на предварителния договор е оставила на баща си И. К. И. пълномощно да изплаща продажната цена на апартамента, както и че той е внасял продажната цена, като пълномощник. Заявява, че при продажбата, като купувач е бил вписан баща й, защото не желаели имотът да стане съпружеска имуществена общност/СИО8 между нея и съпругът й А.Х., който имал деца от друг предходен брак. Твърдяла е, че действителната воля на страните е била имотът да остане нейна лична собственост/а не СИО/ и това била причината брат й да й дари своята идеална част от този апартамент, наследена от покойния И. К. И., защото знаел, че е закупен с нейни средства и е трябвало да остане и да се върне в нейна лична собственост.

Съдът счита, че така изложените твърденията на ответницата Н. И. З. относно тази покупко- продажба, сочат на косвено представителство, а не на твърдяната фигура на подставено лице, тъй като подставеното лице се използва, когато един правен субект иска да сключи сделка, която да породи права за него, но има интерес третите лица да не знаят, че той е страна по правоотношението и тогава той използва името на подставено лице. Когато обаче сделката следва да се сключи във формата на нотариален акт, при което купувачът ще следва да се легитимира като страна, между него и подставеното лице се постига съгласие то(подставеното лице) да упълномощи привидно купувача да действа от негово име. По принцип е вярно становището във въззивната жалба, че при фигурата на подставеното лице се извършват две привидни сделки и една прикрита/която е действителната/, като симулативни са упълномощаването от подставеното лице на купувача и сделката между продавача и подставеното лице, случила се въз основа на привидното упълномощаване. В случая обаче, макар да твърди, че е упълномощила баща си, такова упълномощаване не се установява по делото нито пред първата, нито пред настоящата въззивна инстанция. Напротиввидно е, че той се е явил пред нотариуса лично и в това качество е закупил процесния недвижим имот/апартамент/. В тази връзка и за пълнота следва да се отбележи и това, че произходът на средствата за закупуване на имота не доказва твърдяната симулация, а доказването става чрез т.нар. обратно писмо/контра лета/, от което да личи, че упълномощаването е било симулативно.