Решение № 213 от 12.06.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Гоце Делчев, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря М. В. А. като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20261220100049 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г. Д., ул. „А. С." №**, чрез процесуалния си представител адв. Н. Р. от АК – Благоевград, против „С.-К." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.

Н. П., ул. „В. Л." № **, вх. **, ет. **, ап. **, представлявано от Управителя Х. М. Т.

Ищцата твърди, че на **.**.****** г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит от разстояние № ********, по силата на който е отпусната и усвоена главница в размер на *****лв. за срок от 6 месеца. Кредитът е отпуснат при обявен ГПР 48.78% (впоследствие коригиран в експертизата на 39.61%), платим на 6 равни месечни вноски. Твърди се, че съгласно чл. 19 и чл. 46 от Общите условия (ОУ) към договора, ищцата е задължена да представи допълнително обезпечение (поръчителство или банкова гаранция) в тридневен срок, като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден забава, която се кумулира и заплаща периодично с всяка погасителна вноска. Заявява се, че начислената и платена сума по тази клауза възлиза на ****лв., което на практика удвоява дълга и увеличава общата дължима сума на *****лв. (съгласно искова молба).

Ищцата поддържа, че клаузите, предвиждащи тази неустойка, са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК поради заобикаляне на закона, чл. 143 от ЗЗП като неравноправни потребителски клаузи, и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Навеждат се доводи, че уговореното обезпечение служи за скрито и изкуствено оскъпяване на кредита и заобикаляне на законовия лимит на ГПР. С оглед на това се претендира прогласяване нищожността на процесните клаузи за неустойка и осъждане на ответника, на основание чл.

1

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да възстанови сумата от ***** лв. – частично предявена от общо платената сума по клаузата за неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ответникът „С.-К." АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал в срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК. Оспорва предявените искове. На първо място релевира възражение за недопустимост на установителния иск за нищожност поради липса на правен интерес (чл. 124, ал. 1 от ГПК), тъй като договорът е изцяло погасен и прекратен. По същество оспорва исковете като изцяло неоснователни. Твърди, че договорът съответства на всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР, сключен е чрез електронни изявления, а потребителят е бил изчерпателно информиран чрез Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Поддържа се, че неустойката има обезпечителна и санкционна функция, уговорена е правомерно извън ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК и Директива 2008/48/ЕО, доколкото е обвързана с виновно неизпълнение на длъжника. Твърди се, че клаузите са индивидуално договорени и не нарушават добрите нрави, като се сочи, че ищцата е сключвала множество подобни договори, което доказва нейната информираност и недобросъвестност при предявяване на претенцията.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По отношение на възражението за недопустимост на установителния иск за нищожност:

Настоящият състав намира, че макар договорът да е изцяло погасен, за потребителя е налице правен интерес да установи нищожността на отделни клаузи, тъй като това установяване съставлява задължителна предпоставка и обуславя основателността на осъдителния му иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за реституция на платеното без основание. Двата иска са предявени в условията на обективно съединяване, поради което производството е напълно допустимо.

По основателността на спора: Между страните безспорно е установено, че на **.**.**** г. е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № ****с размер на главницата ******лв. за срок от 6 месеца. Изплащането на кредита е уговорено на месечни погасителни вноски. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и съответстващо на събрания доказателствен материал.

Вещото лице установява, че съгласно погасителния план реално дължимите вноски за главница и лихва възлизат общо на ******лв. Едновременно с това, поради непредоставяне на изисканото обезпечение в рамките на 3 дни, на ищцата е начислена неустойка по чл. 46 от ОУ в размер на 0.9% на ден, която възлиза на сумата от *****лв. Тази неустойка е кумулирана изкуствено към месечните вноски, превръщайки ги в 6 равни вноски от по *****лв., с което общото плащане по кредита достига ******* лв.

От заключението на ССЕ се установява по категоричен начин, че при изчисляване на ГПР единствено на база уговорената възнаградителна лихва от 36%, същият възлиза на 42.58% (в договора посочен като 39.61%). Когато обаче към разходите по кредита се прибави сумата на 2 заложената в ОУ „неустойка“ за липса на обезпечение, действителният Годишен процент на разходите (ГПР) по договора възлиза на 1829.7137%.

Към датата на сключване на договора (**.**.***** г.) законната лихва в Република България е 12.95%, съответно нейният 5-кратен размер възлиза на 64.75%.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК поставя императивен таван на ГПР по договорите за потребителски кредит, който не може да надхвърля 5-кратния размер на законната лихва по просрочени задължения. В настоящия казус действителният ГПР от 1829.71% драстично надвишава законовия лимит от 64.75%.

Съдът намира за изцяло несъстоятелни възраженията на ответника, че тази сума съставлява правомерно уговорена неустойка, която не следва да се включва в ГПР на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. Анализът на договора и Общите условия сочи, че изискванията за предоставяне на поръчител със специфични, кумулативно заложени и изключително високи критерии (възраст над 21 г., непрекъснат трудов договор за последните 12 месеца, осигурителен доход над *******лв., липса на каквито и да е вписвания в ЦКР и липса на други поръчителства) са умишлено формулирани по начин, който прави изпълнението им от средния потребител практически невъзможно в рамките на 3 дни. По съществото си тази клауза не цели да обезпечи изпълнението или да санкционира виновно поведение, а служи за скрито, предварително калкулирано и сигурно оскъпяване на предоставения кредит в полза на търговеца, който се явява икономически по-силната страна.

Такова договаряне съставлява класическо заобикаляне на закона по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, предвиждащ нищожност на всяка клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК, включително на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Наред с това, клаузата на чл. 46 от ОУ се явява нищожна и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е неравноправна, въведена е едностранно в ОУ без индивидуално договаряне, нарушава принципа на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. Не на последно място, предвидената „неустойка“, чийто размер (******лв.) надхвърля размера на самия отпуснат заем (******лв.), напълно губи своите законови функции и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като води до неоснователно обогатяване на кредитора.

С оглед обявяването на клаузите за неустойка (чл. 19 и чл. 46 от ОУ) за нищожни, отпада основанието, на което ответното дружество е събрало сумите по тях. Ищцата е платила общо *********лв. за неустойка без правно основание. Тъй като осъдителният иск е предявен като частичен за сумата от ****лв., същият се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху него, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на *** евро.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от *****лв., представляваща доплащане за изготвянето на съдебно-счетоводната експертиза. Също така, ответникът 3 дължи заплащане на дължимата държавна такса за производството, както и таксата за издаване на изпълнителен лист, които следва да бъдат събрани по сметката на Районен съд.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. Р. уговореното и дължимо адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на потребител в затруднено материално състояние, определено по реда на Наредба № 1/2004 г. в размер на ***** евро.

Воден от изложеното, Районният съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ, на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 143 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, клаузите на чл. 19 и чл. 46 от Общите условия към Договор за потребителски кредит от разстояние № ****, сключен на **.******* г. между Н. Г. В. и „С.-К." АД, предвиждащи задължение за предоставяне на обезпечение и заплащане на ежедневна неустойка в размер на 0.9% при непредоставянето му, като сключени в заобикаляне на закона, поради неравноправност и противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „С.-К." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Н. П., ул. „В.

Л." № ***, вх. ***, ет. **, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г. Д. ул. „А. С." № **, сумата от *****лв. (***евро), представляваща частично предявена претенция от общо платената сума по нищожните клаузи за неустойка по Договор за потребителски кредит № **** от **.**.**** г., получена от ответника без основание, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – **.**.***** г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „С.-К." АД, ЕИК *******, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г. Д., ул. „А. С." No **, сумата от *****евро., представляващи разноски.

ОСЪЖДА „С.-К." АД, ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд – гр. Гоце Делчев сумата от *****евро, представляваща направения разход за доплащане по съдебносчетоводната експертиза, както и дължимата държавна такса по делото в размер на ****евро за служебно изисканото издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „С.-К." АД, ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ на Адвокат Н. Р., член на Адвокатска колегия – Благоевград, със съдебен адрес: гр. С., кв. „М. л.", ул. „С. е." № **, партер, офис **, сумата от ******евро., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4

5