Решение № 3277 от 13.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3277 гр. Варна, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110105133 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Е. Ф. К. Б. ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр. С., район Ср., ул. Ц. Ш. № *, с която против К. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Л. № *, по реда на чл.422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № * г. по ч.гр.д. № * г., по описа на РС – Варна, поправена с разпореждане №* г., по ч.гр.д.№ * г., по описа на РС – Варна. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

В исковата молба се сочи, че на 29.01.2020 г., между „БТК” ЕАД и К. Е.

Н. е сключен договор за електронни съобщителни услуги за телевизионна услуга с абонаментен план „VIVACOM TV 2L“ и за мобилен интернет услуга с номер ********** с абонаментен план „VIVACOM Mobix 60 LTE“, в който план са включени мобилни и интернет услуги. Договорът е за срок от 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването му. За предоставените на ответника услуги са издадени следните фактури: фактура 1

№ *, издадена на 08.01.2022 г. за отчетен период от 08.01.2022 г. до 07.02.2022 г.; фактура № *, издадена на 09.02.2022 г., за отчетен период от 08.02.2022 г. до 07.03.2022 г. Сочи, че на 08.01.2022 г. е издадена фактура № *, за отчетен период от 08.01.2022 г. до 07.02.2022 г., като същата включва стойността на ползваните мобилни, интернет и телевизионни услуги в размер на 30,20 лв. с ДДС, която до датата на подаване на исковата молба в съда не е заплатена.

Твърди, че на 09.02.2022 г. е издадена фактура № * за отчетен период от 08.02.2022 г. до 07.03.2022 г., за сумата от 4,84 евро (9,46 лева) с ДДС – стойност на ползваните мобилни, интернет и телевизионни услуги, която също не била платена до датата на подаване на исковата молба в съда. Поради допуснатата забава претендира мораторна лихва, както следва: 5,45 евро (10,65 лв.) по фактура № */08.01.2022 г., начислена за периода от 26.01.2022 г. до 16.12.2024 г. и 3,24 лв. по фактура № */09.02.2022 г., начислена за периода от 29.02.2022 г. до 16.12.2024г.

Твърди се, че на 31.05.2021 г., „Б.т.к.“ ЕАД сключва договор за прехвърляне на вземания с „И. Ф. ООД с ЕИК *, като процесните фактури са част от прехвърленото вземане. Цесионерът, като пълномощник на цедента изпраща до ответника, уведомление за цедиране на вземането. С последващ договор за цесия от 03.08.2023 г. „Иновативни Финанси“ ООД прехвърля на Е.

Ф. К. Б. ЕООД, всички свои вземания, придобити по силата на сключения с „БТК“ ЕАД договор за цесия. Твърди се, че цедентът „Иновативни Финанси“ ООД уведомява ответника за прехвърляне на вземането. Според ищеца, законът не указва формата и момента на съобщаване, като длъжникът може да противопостави своето възражение, че няма надлежно уведомление, само ако наведе твърдение, че е изпълнил задължението си на стария кредитор.

Въз основа заявление на Е. Ф. К. Б. ЕООД, против К. Е. Н., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № * г. по ч.гр.д.

№ * г. по описа на РС - Варна, с която, в полза на заявителя са присъдени с у м и т е : 1 5 , 4 4 евро (30,20 лева), представляваща дължима сума за телекомуникационни услуги по договор за електронни съобщителни услуги от 29.01.2020 г., сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, за предоставяне на телевизионна услуга VIVACOM TV 2L и за предоставяне на мобилен интернет услуга с номер **********, с абонаментен план V. Mobix 60 LTE, начислена за периода от 08.01.2022 г. до 07.02.2022 г., вземането, по който е прехвърлено на „И.ф.“ ООД, от „БТК“ ЕАД, с договор за цесия от 31.05.2021 г., а въз основа на 2 последващ договор за цесия от 03.08.2023 г., вземането е прехвърлено от „И. ф.“ ООД на заявителя Е. Ф. К. Б. ЕООД, за което е съставена фактура №*/08.01.2022 г., ведно със законната лихва от 17.12.2024 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; 5,45 евро (10,65 лева) – лихва за забава, начислена върху главницата от 30,20 лева, за периода от 26.01.2022 г. до 16.12.2024 г.; 4,84 евро (9,46 лева) – представляваща дължима сума за телекомуникационни услуги по договор за електронни съобщителни услуги от 29.01.2020 г., сключен между длъжника и „Б.“ ЕАД, за предоставяне на телевизионна услуга V. TV 2L и за предоставяне на мобилен интернет услуга с номер **********, с абонаментен план V. Mobix 60 LTE, начислена за периода от 08.02.2022 г. до 07.03.2022 г., вземането, по който е прехвърлено на „Ин. ф.“ ООД, от „Б.“ ЕАД, с договор за цесия от 31.05.2021 г., а въз основа на последващ договор за цесия от 03.08.2023 г., вземането е прехвърлено от „Ин. ф.“ ООД на заявителя Е. Ф. К. Б. ЕООД, за което е съставена фактура №*/09.02.2022 г., ведно със законната лихва от 17.12.2024 г.

- датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; 1,66 евро (3,24 лева) - лихва за забава, начислена върху главницата от 4,84 евро (9,46 лева), за периода от 29.02.2022 г. до 16.12.2024 г., както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Заявява, че не дължи претендираните от ищеца суми. Признава, че е ползвал услугите на „Б.“ ЕАД, като твърди, че е заплащал всички дължими суми в срок. Заявява, че в края на 2021 г. бил върнал на „Б.“ ЕАД предоставените му съоръжения и договорът е бил прекратен. Оспорва до датата на връчване на исковата молба, да са му били представени процесните фактури. Оспорва договор за електронни съобщителни услуги от 29.01.2020 г. Възразява срещу твърдението, че е бил уведомен за сключените договори за цесия.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. С представени писмени становища поддържат заявените пред съда позиции.

С писмена молба по делото, представена след разпореждане на съда за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, ищецът е оттеглил претенцията си за заплащане на мораторна лихва, начислена върху 3 главните задължения. Молбата не е била съобразена при изготвяне на доклада, с който съдът е приел, че предмет на установяване са всички вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № * г. по ч.гр.д. № * г. по описа на РС – Варна, поради което акцесорните искове са приети за разглеждане. По-късно, въпросът за оттегляне на претенцията не само, че не е бил повдиган от ищеца, но и същият изрично е заявил, че поддържа исковете, предявени с исковата молба, поради което следва да се приеме, че същият е оттеглил молбата, с която е десезирал съда.

Съдът не е постановил прекратително определение по исковете за мораторна лихва, поради което дължи произнасяне по същите с настоящото решение.

Съгласно приетото с решение №121 от 13.07.2017 г. по т.д. №145/2017 г., на ВКС, 1 т.о., молбата за оттегляне на иска е оттегляема до постановяването от съда на определение по чл.232 ГПК за прекратяване на производството.

Когато ищецът е оттеглил волеизявлението за оттегляне на иска, преди съдът да се произнесе по направеното искане, не е налице валидно оттегляне на иска и съдът не може да прекрати производството по делото.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

В настоящото производство ищецът претендира главниците като обща сума, като обща е и акцесорната му претенция за заплащане на лихва за забава. С доклада по делото, съдът е приел за разглеждане исковете за взеамнията, така, както са присъдени със заповедта за изпълнение, като същият е приет без възражения от страните.

За успешното провеждане на заявената претенция, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидна облигационна връзка с ответника, в т.ч., че последният е бил потребител по посочения договор, през заявения в исковата молба период, че в същия период на ответника са били доставени описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената стойност. В тежест на ищеца е да установи правото си да претендира процесните суми, както и да 4 установи размер и период на начисляване на лихвата за забава. При въведени възражения от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възраженията си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.

Налице е успешно проведено производство по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№ * г. по описа на ВРС, образувано въз основа заявление на ищеца против ответника. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № * г., за следните суми: 30,20 лева – представляваща дължима сума за телекомуникационни услуги по договор за електронни съобщителни услуги от 29.01.2020 г., сключен между длъжника и „Б.“ ЕАД, за предоставяне на телевизионна услуга V. TV 2L и за предоставяне на мобилен интернет услуга с номер **********, с абонаментен план V.Mobix 60 LTE, начислена за периода от 08.01.2021 г. до 07.02.2021 г., вземането, по който е прехвърлено на „Ин.ф.“ ООД, от „БТК“ ЕАД, с договор за цесия от 31.05.2021 г., а въз основа на последващ договор за цесия от 03.08.2023 г., вземането е прехвърлено от „И.ф.“ ООД на заявителя Е. Ф. К. Б. ЕООД, за което е съставена фактура №*/08.01.2022 г., ведно със законната лихва от 17.12.2024 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; 10,65 лева – лихва за забава, начислена върху главницата от 30,20 лева, за периода от 26.01.2022 г. до 16.12.2024 г.; 9,46 лева – представляваща дължима сума за телекомуникационни услуги по договор за електронни съобщителни услуги от 29.01.2020 г., сключен между длъжника и „Б.“ ЕАД, за предоставяне на телевизионна услуга V.TV 2L и за предоставяне на мобилен интернет услуга с номер **********, с абонаментен план V. Mobix 60 LTE, начислена за периода от 08.02.2021 г. до 07.03.2021 г., вземането, по който е прехвърлено на „И.ф.“ ООД, от „Б.“ ЕАД, с договор за цесия от 31.05.2021 г., а въз основа на последващ договор за цесия от 03.08.2023 г., вземането е прехвърлено от „И.ф.“ ООД на заявителя Е. Ф. К. Б. ЕООД, за което е съставена фактура №*/09.02.2022 г., ведно със законната лихва от 17.12.2024 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; 3,24 лева – лихва за забава, начислена върху главницата от 9,46 лева, за периода от 29.02.2022 г. до 16.12.2024 г., както и сторените разноски в заповедното производство. На основание чл.247, ал.1 ГПК, заповедта е поправена с разпореждане №* г. по ч.гр.д.№ * г., по описа на РС – Варна.

5

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от съобщаването, депозира възражение срещу нея, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява претенцията си за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

С отговора на исковата молба, ответникът сам заявява, че се е намирал в облигационна връзка с „Б.т.к.“ ЕАД, като изявлението: „Действително ползвах услугите на „Б.“ ЕАД и заплащах същите за срока на договора“, следва да се приеме като признание на неизгоден за страната факт, на основание чл.175 ГПК, а именно, че между него, като потребител и „Б.“ ЕАД, е съществувало облигационно правоотношение, въз основа на сключен между страните договор. Видно от приобщеното по делото споразумение от 29.01.2020 г., операторът „Б.т.к.“ ЕАД се е задължил да предоставя на абоната К. Е. Н., срещу заплащане на месечна абонаментна такса, интернет услуга, за номер **********, с абонаментен план „V.Mobix 60 LTE“, както и на телевизионна услуга с абонаментен план „VIVACOM TV 2L“, за адрес: гр. В., ул. „С.Р.“ № *. Срокът на действие, на споразумението е 24 месеца. В пакета са включени допълнителните услуги – абонамент за допълнителен HD или SD приемник, абонамент за допълнителен пакет „Диема Екстра ( DTH)“ и абонамент за допълнителен пакет TV пакет HBO.