Решение № 1073 от 11.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. Плевен, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430105197 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл. 240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Възражения с правно основание чл. 111 б.в от ЗЗД, чл. 110 от ЗЗД и чл.

26 ал. 1 от ЗЗД.

Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.

„България“ №81В, ап.3, представлявано от управителите Х.М.М. и П.В., чрез юрисконсулт Б.Т., против М. М. Л., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в размер 2171,35 леваглавница, 958,81 лева договорна лихва за периода от 09.06.2017г.-10.06.2019 г., 1432,01 лева лихва за забава за период от 09.06.2017г.-26.02.2024 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението-29.02.2024г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.№1191/2024г. по описа на 1

Районен съд-Плевен.

Твърди се, че между *** ЕАД, ЕИК ***, в качеството си на кредитодател, и М. М. Л., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 889178 на 09.06.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Посочва се, че Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Твърди се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Посочва се, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:

Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Изложени са доводи, че договорът е действителен и отговаря на изискванията на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК.

В случай, че Съдът приеме, че не е налице сключване по електронен път, е отправено искане да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият да се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди се, че на 09.06.2017 г. ответникът М. М. Л., ЕГН **********, е сключила Договор за потребителски кредит № 889178 на 09.06.2017 с *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Якубица“ № 7Б, по силата на който е получил сумата от 2300 лева, срещу което се съгласил да върне 24 броя вноски по 142,28 лева в срок до 10.06.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение №1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Сочи се, че е уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

Твърди се, че на 09.06.2017г. ответникът М. М. Л. е сключила Договор за 2 предоставяне на поръчителство с дружеството ***. Сочи се, че по силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – *** и да отговаря пред *** солидарно с М. М. Л. за всички задължения по Договора за кредит с *** така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Твърди се, че съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от ***.

Твърди се, че на 09.06.2017 г. *** ЕООД и *** ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който *** се е задължило спрямо *** за всички задължения на М. М. Л., ЕГН ********** по Договора за кредит.

Ищецът сочи, че ответникът М. М. Л., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Ищецът сочи, че *** ЕАД е поканило *** ЕООД да плати всички изискуеми задължения на М. М. Л., ЕГН: ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство се твърди, че *** ЕООД е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от ***.

Твърди се, че на 23.02.2021 г. *** ЕООД е погасило дължимите от М. М.

Л., ЕГН: ********** на *** ЕАД суми.

С извършване на посоченото плащане се сочи, че *** ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал.

1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

Твърди се, че на 23.02.2021 г. *** ЕООД е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане, съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на *** ЕООД в правата на кредитора *** ЕАД.

Твърди се в исковата молба, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. *** ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.

Изложени са доводи, че Длъжникът е уведомен за цесията на посочената 3 от него в договора електронна поща.

В случай, че Съдът приеме, че уведомяването на ответника на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба.

Твърди се, че ответникът М. М. Л., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Изложени са доводи, че е образувано ч.гр.д № 1191/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, и след дадени указания, заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис.

Претендират се и направените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения особения представител адв. Н. Д. от АК-Плевен.

Изложено е становище, че исковете са предявени след изтичане на предвидените в закона - в чл.110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), обща погасителна давност и в чл.111 б.”в” от ЗЗД погасителна давност за вземания за лихви.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 и чл.111 б.”в” от ЗЗД, по отношение на гореописаните искове за главница, договорна възнаградителна лихва и лихва за забавено плащане.

Особеният представител оспорва по основание и по размер предявените искове, като неоснователни.

Не оспорва твърдението на ищеца, че на 09.06.2017 г. е бил сключен договор за потребителски кредит №889178 между „Кредисимо” ЕАД и ответника М. М. Л.. Не оспорва, че на същата дата 09.06.2017 г. е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между *** ЕООД и ответника М.

М. Л..

4

Оспорва твърдението на ищеца за това, че сумата, предмет на така сключения договор за потребителски кредит, е предоставена от кредитора *** ЕАД и усвоена от ответницата М. М. Л.. Сочи, че доказателства за предоставяне на сумата по процесния кредит от кредитора на заемателя, не са описани в исковата молба и не са представени със същата.

Оспорва твърдението на ищеца „АПС Бета България” ЕООД, че същият има ликвидни и изискуеми вземания срещу ответника в претендираните размери и на претендиралото основание.

Твърди, че ответникът М. М. Л. не е сключвала договори за парични заеми и няма договорни отношения с ищеца по настоящето дело — „АПС Бета България” ЕООД.

Твърди, че ответникът не е уведомяван, съгласно императивната разпоредба на чл.99, ал.3 от ЗЗД, от кредитора по сключения Договор за потребителски кредит №889178 от 09.06.2017 г., за извършено прехвърляне на вземането (цесия), по цитирания договор, на трето лице - в случая на ищеца по настоящето дело. Твърди се, че прехвърлянето на вземане (цесия) няма действие спрямо ответника.

Излага доводи, че е налице нарушение на ЗПК, тъй като годишният процент на разходите по кредита надхвърля законоустановения допустим размер от 50%, поради което счита договорът за потребителски кредит за недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят не дължи лихва или други разходи по кредита Счита, че ответникът няма задължение за изпълнение (плащане) към кредитор „АПС Бета България” ЕООД, респективно ищецът няма изискуемо вземане към него за посочените в исковата молба суми и на соченото договорно основание.

В заключение счита предявените от ищеца „АПС Бета България” ЕООД срещу ответника М. М. Л. искови претенции за сумата от 2171,35 л е в а главница по договор за паричен заем, сумата от 958,81 лева - договорна лихва върху главница по договор за паричен заем, за периода 09.06.2017 г. 10.06.2019 г., сумата от 1432,01 лева, представляваща претендирала законна лихва за забава върху главницата, за периода от 09.06.2017 г. - 26.02.2024 г. за 5 недопустими, като предявени след изтичане на предвидената в закона - чл.

110 и чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), погасителна давност. Моля да бъде прието по делото възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 и по чл.111 б.”в” от ЗЗД по отношение на гореописаните искове. Излага становище, че предявените искове за лихва за забава върху главницата за периода 26.02.2021 г. до 26.02.2024 г., както и за периода от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, са неоснователни.

Направени са доказателствени искания- сочи се, че сред приложения на исковата молба е посочен документ „доказателство за усвоена сума“, който всъщност липсва сред приложенията.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1191/2024 г. по описа на РС-Плевен.

От приложеното ч.гр.д. №1191/2024 г. по описа на РС-Плевен се установява, че ищецът е депозирал на 29.02.2024г. пред РС-Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника М. М. Л., ЕГН **********. Ответникът е уведомен по реда на чл.

47 ГПК, ал.5 ГПК. С Разпореждане на Съда, е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу М. Л..

Вземането на ищеца произтича от сключен на 09.06.2017г. между *** АД и М. М. Л., ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател, Договор за потребителски кредит № 889178, с който на ответника е предоставена сума в размер на 2300 лева. Параметрите на договора са били следните: общ размер на предоставения кредит – 2300 лева; срок на кредита - 24 месеца; размер на погасителните вноски – 142,28 лева; лихвен процент по кредита - 41,24%; годишен процент на разходите по кредита - 50,00%.

На същата дата - 09.06.2017г., е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство между “АЙ ТРЪСТ” ЕООД и М. М. Л. /находящ се на л.18-л.22 6 от делото/, по силата който *** ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с *** АД относно обезпечаване на задълженията по договора за потребителски кредит. В отделно Приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство /л.22 гръб-л.23 от делото/, в „т. II.1. Размер на възнаграждението за поръчителя“ е посочено възнаграждението, което потребителят дължи по този договор – 159,85 лева месечно за периода на действие на договора, като изчислено от съдебно-счетоводната експертиза, това възнаграждение възлиза на 3836,49 лева, но не е посочено като крайна сума никъде в самия договор за предоставяне на поръчителство.