Определение № 236 от 25.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Варна, 25.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600313 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.446 ал.2 във вр. с чл.341 ал.2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от адв.С. И. от ВАК в качеството му на процесуален представител на л.св.П. И. И., с която се оспорва правилността и законосъобразността на протоколно определение № 947 на състав на Окръжен съд - Варна, постановено на 10.09.2025г. по ЧНД № 966/2025г. по описа на същия съд, с което първоначално определения на ос.л.И. режим на определеното общо наказание от четири години лишаване от свобода по ЧНД 4927/2023г. на РС - Варна „строг“ бил заменен със „специален“.

В частната жалба не са изтъкнати съображения. Посочено е, че определението е неправилно и не кореспондира със събраните по делото доказателства. Прави се искане за неговата отмяна и за отхвърляне на предложението за замяна на режима с по-тежък.

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Подадената частна жалба, повод за образуваното въззивно производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и спазване на срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Съображения:

С определение по ЧНД № 966/2025г. ОС – Варна първоначално определеният по отношение на ос.л.П. И. „строг“ режим по определеното му наказание по НОХД № 2975/2022г. по описа на РС – Варна бил заменен със 1

„специален“ по реда на чл.68 ал.1 от ЗИНЗС.

Л.св.И. бил осъждан 14 пъти преди да постъпи отново през ноември 2022г. в Затвора – Варна, където бил настанен в приемното отделение съобразно правния му статус на подсъдим.

На 23.02.2023г. била приведена в изпълнение посочената горе вече влязла в сила присъда от ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при „строг“ режим по присъди по НОХД № 1350/2020г. по описа на РС - Добрич и НОХД № 672/2019г. по описа на РС – Добрич, както и отделно изтърпяване на наказанието от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при „строг“ режим по НОХД 732/2020г. на РС - Варна (Определение 84/15.02.2023г. на РС-Добрич по реда на чл.25 от НК, в сила от 03.02.2023г.). И двете изтърпени към момента.

Л.св.И. продължил престоя си в групата за подсъдими, доколкото бил подсъдим по друго дело - НОХД № 2975/2022г. по описа на РС – Варна.

Проблематичният престой на ос.л. в Затвора започнал от март 2023г., като той бил наказан 10 пъти за неправомерно поведение в Затвора.

Наказанията били за различни нарушения - за държане на забранени вещи, сред които мобилен телефон (четири пъти), държане на самоделно изработен нож, държане на два броя спринцовки, държане на два броя игли; държане на наркотични вещества (хероин); грубо отношение към останалите лишени от свобода, пребиваващи в затвора – вкл. и физическа саморазправа с друг лишен от свобода (С.Г.); обидно поведение спрямо друг лишен от свобода; закана за физическа саморазправа; участие в нерегламентирани възмездни отношения с друг осъден; отказ за полеви тест за наркотици.

Като реакция спрямо тези множество нарушения л.св.И. бил настанен в постоянно заключено помещение в зоната за повишена сигурност за грубо и системно нарушаване на установения ред, с което застрашил сигурността в Затвора - Заповед от 21.09.2023г. на ЗА началник на затвор – Варна.

След 17.11.2023г., когато била приведена в изпълнение присъдата му по НОХД 2975/2022г. на РС – Варна от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при „строг“ режим, той бил преместен в ЗОЗТ „Разделна“.

В началото поддържал социално желателно поведение в познатата му от предходни престои среда. Работил известно време (вкл. и на външен обект), съответно бил награждаван, стимулиран. Сторил заявка за „ново начало“, но след около шест месеца се върнал към обичайното си поведение. За периода 2 декември 2024 до юни 2025г. дал повод отново да бъде наказван - за три отказа да бъде тестван за употреба на наркотични вещества; за един положителен тест за употреба на наркотични вещества.

По повод на предстоящо необходимо оперативно лечение, окръжният прокурор на Варна прекъснал изпълнението на наказанието на л.св. от 16.05.2025г. за срок от 20 дни. В декларацията попълнена от л.св.И. било посочено, че ще бъде хоспитализиран в МБАЛ „Еврохоспитал“ – Варна, лекуващ лекар - доц.Тонев. При извършена проверка от страна на окръжния прокурор на 29.05.2025г. (с писмено запитване до болницата) бил получен отговор на 02.06.2025г., според който такова лице не било регистрирано/преминало в болницата.

Така на 03.06.2025г. окръжният прокурор издал заповед, с която преустановил прекъсването на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода и уведомил затворническата администрация. Последвало уведомяване на л.св.И. в тъмната част на денонощието (по негови твърдения 21:45-48ч.; а според св.С. след 20:00 часа, липсват противоречия в твърденията им). Св.С. сторил това непосредствено след като застъпил на смяна в ЗО „Разделна“ и проверил лишените от свобода. Той също така обяснил на л.св., че следва да се върне по най-бързия начин в Затвора, което л.св.И. не сторил. Бил извън гр.Варна (в Старозагорска област) и според него нямал възможност да се върне веднага в Затвора Варна, защото искал да проведе планираното оперативно лечение от 03.06.2025г. до 05.06.2025г. Св.С. посочил, че на него л.св. И. заявил, че е извън града и ще се завърне на 04.06.2025г., което обаче не сторил. Завърнал се обратно на 05.06.2025г.

Проведеният тест установил наличие на метаамфетамини.

Така администрацията на Затвора установила нарушение от страна на лишения от свобода, достигайки до извод, че л.св. не ползвал прекъсването за извършване на декларираното от него оперативно лечение.

Следва да се отбележи, че е налице аналогичен случай от 2024г. (с прекъсване за операция, която отново не била реализирана и лицето не се завърнало навреме от прекъсването).

Затворническото досие на л.св.И. разкрива поведение, което не е разумно планирано, а е хаотично и разпокъсано, рисково, на моменти грубо и цинично, с деструктивна тенденция. Корекционната дейност по плана на присъдата представлява непостоянна линия с епизодични положителни 3 прояви, следвани от негативни такива. Без трайно и позитивно целеполагане.

Поведението му разкрива, че временно отчетените положителни прояви (системно участие в трудов процес и участие в мероприятия от корекционно естество) са по-скоро от демонстартивен характер, отколкото да притежават осъзнато-устойчив характер. Аргумент в тази насока е оценката за опасност от риска от рецидив и вреди. Тя константно се движи около 64 точки (към горна граница на средната оценка от рецидив). Основните показатели на опасността са: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Има гранични високи стойности в показателите за междуличностни проблеми. Системно нарушава плана по присъдата, блокирайки изпълнението му. А поведението му, освен всичко това, се отразява негативно на останалите л.св. чрез подкопаване авторитета на администрацията, което би довело до прогнозируемо увличане и на други л.св. лица със сходен профил в поведение, което би застрашило сигурността в МЛС.

На сходно основание и ОС – Варна мотивирал замяната на режима за изтърпяване на наказанието на осъдения от „строг“ в по-тежък „специален“.

По частната жалба:

Изложените от защитника доводи (макар и кратни) са неоснователни.

ОС установил наложени общо 10 наказания за извършени различни нарушения на вътрешния ред, като на л.св.И. били налагани различни по вид наказания, което сочи за системност и липса на поправяне при изпълнението на определения режим за изтърпяване на наказанието.

Твърденията на адв.И. относно липса на съответствие на определението със събраните по делото доказателства не се споделят, тъй като няма как да се пренебрегнат дисциплинарните нарушения, за които л.св. бил наказван, както и техният брой. Всяко следващо провинение било арогантна демонстрация на пълното незачитане на режимните изисквания при които лишения от свобода бил поставен. Изтърпените от него дисциплинарни наказания очевидно не постигнали никакъв ефект. Въпреки, че бил многократно санкциониран за нарушения, свързани с наркотични вещества и за неадекватно поведение, вкл. и за физическо насилие спрямо друг л.св., той продължил да обективира такива прояви и практически да саботира превъзпитателния процес.

Фрапантно било нарушението му по повод прекъсването на наказанието му с цел лечение, което така и не било извършено и той се завърнал не в деня след 4 прекратяване на прекъсването. Минало подобно негово поведение сочи на арогантно несъобразяване с каквито и да било правила, както и неуважение към шансовете, които администрацията многократно му предоставяла.

Категорично не се споделят доводите на л.св.И. за тенденциозно отношение от страна на администрацията, тъй като от досието е видно, че е полагана грижа за здравословното му състояние (диета, режим, извеждания за консултация със специалисти), награди при добро поведение.

С оглед всичко изложено въззивният съд приема че са налице основанията на чл.68 ал.1 от ЗИНЗС и че като последна мярка единствено завишаването на режима на изтърпяване на наложеното наказание би довело до ограничаване възможността лишения от свобода да нарушава установения ред. Това би произвело и превантивно действие чрез ограничаване на възможността му да влиза в нерегламентирани контакти с други лишени от свобода, да им въздейства отрицателно, както и да се възпрепятства възможността за упражняване на вербална агресия или физическа саморазправа към някои от тях, т.е. да ги повлиява в отрицателен аспект или да заплашва сигурността им. При изолацията на л.св.И. чрез по-тежки режимни условия, би се създала по-добра възможност същият да се съсредоточи върху корекционно-възпитателната работа, която чрез различни способи би могла да окаже съдействие по формиране на позитивно и отговорно поведение с цел работа по цитираните горе дефицитни зони.

Неправилно е да се смята, че превъзпитателния процес, който следва да протече при изтърпяване на наказание лишаване от свобода е обусловен единствено от действията на затворническата администрация. Вярно е, че при изпълнението на наказанието служителите в местата за изтърпяване на наказания лишаване от свобода имат възложени функции, включително и за оказване на съдействие на лишения от свобода да промени ценностната си система, но начините за осъзнаване на ценностите не зависят само от тях, а са свързани основно с личните усилия на л.св. При липса на усилия от негова страна за адаптация и работа, то очевидно усилията на администрацията биха останали безплодни. В случая относително високата оценка за риск от рецидив, наличните проблемни зони, множеството сериозни нарушения, може да се направи обоснован извод, че при л.св.И. не е постигнат никакъв превъзпитателен ефект, а самият той с поведението си фактически сам препятства постигането на какъвто и да било напредък в процеса на неговото поправяне и промяна в ценностната му ориентация. За да се промени това е 5 наложително същият да продължи да изтърпява наказанието лишаване от свобода при по-тежки режимни условия.

Поради изложеното и обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба на лишения от свобода и неговия процесуален представител – да се остави без уважение.

Предвид изложеното и основание съдебен състав чл.466 ал.3 от НПК, настоящият

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 947 на състав на Окръжен съд Варна, постановено на 10.09.2025г. по ЧНД № 966/2025г. по описа ОС - Варна, с което първоначално определения на ос.л.П. И. И. с ЕГН ********** „строг“ режим на изтърпяване на определеното общо наказание от четири години лишаване от свобода по ЧНД 4927/2023г. на РС - Варна бил заменен със „специален“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________