Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 04.07.2022, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
143/2022
Подписан
04.07.2022
В сила
04.07.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 13 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, пр. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 55 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 8 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 119 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.11 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 65, ал. 2 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 11 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)

Р Е Ш Е Н И Е

№ 17 гр. Русе, 04.07.2022

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 02 юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: Спас

Спасов при участието на секретаря М. Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 143 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И.Р.М., с адрес ***, чрез адв. Б., срещу решение № 1040-17-19/11.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 171-00-272-5/28.01.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Русе, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.

54а КСО.

В жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки са наведени основания за незаконосъобразност на оспорения акт и потвърденото с него разпореждане поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че компетентните органи са извършили неправилна оценка на критериите и по този начин са определили неправилно държавата по пребиваване на жалбоподателя. Не е била извършена цялостна оценка на събраните факти, респ. твърди се нарушение на чл. 35 от АПК. Твърди се допуснато нарушение на основни принципи на административния процес а именно на принципът на равенство – чл. 8 от АПК, принципът на последователност и предвидимост – чл. 13 от АПК. Иска се отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират се разноски.

Ответникът – директор на ТП на НОИ – Русе, чрез юрк. К., в о.с.з. и в писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК, административният съд приема за установено следното:

Със заявление вх. №171-00-272/22.01.2021 г. (л.

83 от делото) И.Р.М. е пожелал да получава парично обезщетение за безработица от България след последна заетост в друга държава членка на ЕИО - Малта. Към заявлението е приложил копие на преносим документ U1 (л. 85).

В декларацията (л. 92) относно определяне на пребиваване във връзка е прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 М. е посочил, че през последния период на заетост в чужбина от 2017 г. до 2020 г. е работил като наето лице от работодател в Малта, няма съпруга, детето му с живяло и учило в България. През периода на последната заетост преобладаващата част от роднините му са живели в България, не притежава собствено жилище в България и преобладаващата част от социалните му контакти са във държавата по последна заетост - Малта. По т. 4 от декларацията “Възнамерявам да се установя/установен съм трайно в: “е отбелязал Република България.

През периодите на трудова заетост за времето от

04.01.2016 г. до 02.10.2016 г., от 09.01.2017 г. до 20.12.2020 г. М. е бил наето лице в Малта. АО е приел, че относимият въпрос за обезщетяването касае обстоятелството коя е компетентната държава по изплащане на паричното обезщетение за безработица, след като последната заетост па жалбоподателя е била на територията на Малта.

Предвид декларираните от И.М. обстоятелства, за определяне па пребиваването, на лицето през периода на заетост в друга държава служебно е била изискана информация от компетентната институция на Малта, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (EESSI), номер на случай 2215935. За този период на обмен на информация между двете държави, административното производство, образувано по заявлението на лицето е било спряно с разпореждане №171-00-272- 1/02.02.2021 г.

(л. 46).

Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС е получен структуриран електронен документ Н006, с който компетентната институция на Малта уведомява, че И.Р.М. е пребивавал в Малта от 01.08.2015 г. до 14.12.2020 г. и е бил наето лице за времето от 04.04.2016 г. до 14.12.2020 г. (упражнявал е осигурена заетост) (л.

65). Посочен е постоянен адрес на пребиваване.

Въз основа на полученото доказателство е постановено разпореждане №171-00-272-2 от 17.06.2021 г., с което на основание чл.

55 от АПК е възобновено производството по подаденото заявление от И.М. и с разпореждане №171-00-272-3/18.06.2021 г., е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на М. на основание чл.54ж, ал. 1 и във връзка с чл.11, § 3, буква „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004. (л. 45).

След постъпила жалба вх. №

1012-17-169/01.07.2021 г. срещу така постановеното разпореждане са били предприети действия за събиране па доказателства с цел изясняване и удостоверяване на всички обстоятелства, отнасящи се до издаване па законосъобразно разпореждане. От ТД на НАП - Варна, офис Русе и ОД на МВР Русе е била поискана допълнително информация относно релевантни факти, използвани за установяване на центъра на жизнените интереси на лицето по време на последната му заетост. Изпратено е ново искане за допълнителна информация със СЕД Н005.

Предвид неполучен отговор от Малта в разумен срок събирането на доказателства за изясняване на обстоятелствата е продължило с уведомително писмо изх.

№У-171-00-272-3/24.09.2021 г. до М. да представи информация има ли валиден малтийски документ за пребиваване.

С решение изх. №1040-17-62/30.07,2021 г. на

Директора на ТП на НОИ е отменено разпореждане №171-00-272-3/18.06.2021 г. и преписката е върната за ново произнасяне (л. 42).

След анализ на събраната информация от ТД на

НАП, ОД на МВР Русе и получен нов СЕД Н006, издаден от компетентната институция на Малта с разпореждане №171-00- 272-5/28.01.2022 г. (л. 12), е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на М. на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка е чл.11, §3, буква „а" и чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 с мотив: „Съгласно разпоредбата на чл.65, §.5 от Регламент (ЕО) №883/2004 българската институция не е компетентна да предостави парично обезщетение за безработица, тъй като пребиваването на лицето по смисъла на европейските регламенти в областта на социалната сигурност е в държавата по последна заетост - Малта. Преценката е направена предвид информацията в декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, (2) от Регламент (ЕО) 883/2004, където М. е посочил, че през последния период ма заетост от 01.09.2016 г. до 25.07.2021 г. е работил като наето лице в Малта, няма съпруга, детето му е живяло в България, не притежава жилище, преобладаващата част от социалните му контакти са в Малта, и след получаване на нов СЕД Н006 (Отговор на искането за информация за пребиваване - чл. 11 и чл. 20 от Регламент № 987/2009) от малтийската институция, в който се съобщава, че И.М. има валидна лична карта със срок до 21.03.2022 г.. която не е отписал преди да напусне Малта, т. е. не се е установил за постоянно в Република България и видно от подаденото на 16.06.2021 г. заявление се е завърнал отново в Малта и е започнал работа (л. 48).

След като е анализирал относимата правна уредба

– вторично право на ЕС, АО е изложил съображения, че в случая на г-н М. продължителността на трудовата му дейност е повече от 5 години и видно от справката, предоставена от органите на МВР (л. 33), е живял в Малта през преимуществена част от времето и в периода на пребиваване в Малта, който факт определя достатъчно тясна и трайна връзка с държавата по заетост. Фактът, че И.М. има роднини включително и неговата дъщеря не следва да се приема като меродавен по смисъла на регламента, доколкото България се явява държавата и по произход и наличието на този елемент е обективно обусловено. Още повече, че няма данни неговата дъщеря да се отглежда от бащата, а и направената справка предоставена от органите на МВР, показва че за продължителен период от време няма информация лицето да е живяло в България.

По отношение на държавата, в която лицето пребивава за целите на данъчното облагане като част от елементите за определяне на държавата по пребиваване, видно от справката, предоставена от ТД на НАП, лицето от 2015 г. не е било подчинено на българското законодателство по отношение на данъчното облагане, поради липса на трайна и продължителна трудово правна връзка с България.

АО е приел, че от установените по случая обстоятелства може да се обоснове категоричен извод, че Малта се явява държавата по пребиваване по време на последната заетост и преди това. От събраните доказателства с цел изясняване на всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на законосъобразно решение се следва изводът, че след приключване на заетостта на 20.12.2020 г. И.М. променя мястото на обичайното си пребиваване от Малта в България като документ за начало на трудова дейност в Малта, считано от 21.06.2021 г. доказва, че той не се е установил трайно в Република България след завръщането си от Малта.

При тези данни АО приема, че не може да се приеме, че завръщайки се в България И.М. се е завърнал в държавата си по пребиваване. Той всъщност е променил пребиваването си след приключване на заетостта.

По делото са приобщени и гласни доказателства. В о.с.з., проведено на 02.06.2022 г. е разпитан бащата на жалбоподателя.

Свидетелят заявява, че след като на сина му прекратяват трудовото правоотношение в Малта, той се е завърнал в България и неговите намерения са били да не ходи вече в чужбина и да остане в България.

Регистрирал се е в бюрото по труда, но за целия период не му е била предложена работа. Поддържал е контакти с други колеги, на които също им е било прекратено трудовото правоотношение. Те са от различни градове – Шумен, Бургас, Хасково и всички били получили обезщетение от БТ.

Всеки месец М. е изпращал средства на майката, за да се грижи за детето им. Когато се е завърнал в България той започнал да облагородява жилището на родителите му, ремонтирал хола, направил нова баня с цел да живее комфортно в България.

По делото са приети и 15 страници извадка от банковата сметка на М. относно направени от него разходи от полученото възнаграждение на територията на страната.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане. Жалбата е подадена от надлежна страна - неблагоприятно засегнат адресат на акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и е насочена срещу годен за оспорване акт, съгласно цитираната норма.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган (арг. чл. 117 КСО).

Спазена е предписаната от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания.

При издаването му са спазени административно производствените правила. Не се установява и нарушение на закона, като относимите материалноправни норми са тълкувани и приложени правилно към конкретния случай.

По делото няма спор по фактите. Спорът е от правен характер и се свежда до определяне на това коя е компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица, след като последната заетост на жалбоподателя е била на територията на Малта.

Република България като държава-членка на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. И двата регламента намират приложение и спрямо Малта която е страна-членка на ЕС от 2004 г.