Определение № 130 от 13.05.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130 гр. М., 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600136 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК .

С определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 24.04.2025 година по НОХД № 263/2025 година по описа на Районен съдМ., съдът е потвърдил мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо подсъдимия А. К. И..

Определението, с което е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо подсъдимия е обжалвано с частна жалба от адвокат Г. З. - защитник на подсъдимия А. К. И. с искане за отмяната на първоинстанционния акт като неправилен и незаконосъобразен. В частната жалба се поддържа , че продължителното задържане под стража се явява в противоречие с основните принципи на НПК, както и че към настоящия момент липсват нови доказателства, които да обосноват повишен риск от укриване или извършване на ново престъпление. В жалбата се подчертава, че подсъдимият е с установен адрес и не съществува опасност от укриване или извършване на друго престъпление; искането е за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, като се вземат предвид липсата на основание за продължаване на най-тежката мярка и прекомерната продължителност на задържането.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално 1 допустима; разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията на Окръжен съд-М. са следните:

Предмет на проверка в настоящото производство е да бъде извършена преценка дали към момента на произнасяне на съда продължава да съществува обосновано подозрение, че подсъдимото лице е съпричастно към деянието, за което е предадено на съд. На преценка подлежат и обстоятелствата,относно съществуването на реална опасност подсъдимият да се укрие и/или да извърши престъпление, респективно с какъв интензитет е опасността, както и дали са настъпили нови обстоятелства, обуславящи изменение на мярката за неотклонение. В това производство съдът дължи да провери дали търпяната към момента на произнасяне мярка за неотклонение се явява законосъобразна и адекватна за нуждите на наказателното производство.

В конкретния случай въззивният съд намира, че обосновано предположение е налице. Видно от материалите по делото обоснованото подозрение, съществувало при внасяне на обвинителния акт, не е разколебано и същото продължава да съществува и към настоящия момент.

По отношение на въпроса за наличието на опасност от укриване, настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите на първата инстанция в тази насока.

Подсъдимото лице е предадено на съд за тежко умишлено престъпление, предвиждащо наказание „лишаване от свобода“, което разкрива наличие на завишена обществена опасност на деянието.

Преценявайки съвкупно обществената опасност на деянието в контекста на продължителността на мярката за неотклонение „задържане под стража“, въззивният съд намира, че опасността от укриване не е с достатъчно намалял интензитет, за да обуслови действието на по-лека мярка за неотклонение. Подсъдимият няма установено постоянно местоживеене, като по досъдебното производство са налице данни, че същият не е живял при родителите си , не е живял на адреса, който сочи в с. М., област М.. Налице са и данни, че същият е съпричастен и към друго деяние от същия вид; здравословното състояние на родителите на подсъдимия не се отразява на законността на задържането - то е било такова и преди на задържане на лицето.

Неустановеното местоживеене на подсъдимото лице;

2 обстоятелството, че същият е издирван, за да може да бъде привлечен като обвиняем ; търсен е на така посочения от него адрес в с. М. и не е открит, като в сведение /ДП том първи, л.135/ бащата на обвиняемия е посочил, че не знае къде живее обвиняемият и не живее в с.М. /; последният е напускал многократно и пределите на страната /справка том първи, на ДП, л.150/ обуславят извод, че не е отпаднала опасността обвиняемият да се укрие.

Поради това настоящата въззивна инстанция споделя извода на първата досежно законосъобразността на продължаване на мярката за неотклонение „задържане под стража“, тъй като счита същата за необходима и пропорционална на преследваните от закона цели, а именно в най - пълна степен да обезпечи нормалното развитие и приключване на наказателното производство в разумен срок. Целта на мярката за неотклонение не е само обезпечаване на досъдебното производство, но и своевременно развитие и приключване на наказателно производство като цяло, включително и на неговата съдебна фаза. По делото е насрочено съдебно заседание за провеждане на съдебно следствие за 27.05.2025 година.

Въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно първата инстанция е приела, че липсва релевантна промяна на обстоятелствата, свързани с изпълняваната мярка за неотклонение. Както бе посочено и погоре, процесът е в съдебната си фаза. Именно тази фаза се явява централна в наказателното производство, поради което мярката за неотклонение неутрализира негативните влияния върху нормалния ход на делото и събирането на доказателства именно в посочената фаза на процеса. Поради изложеното следва да се приеме, че претендираните от защитата на подсъдимия обстоятелства не са в състояние да преодолеят констатираното наличие на реална опасност от укриване. Отделно от гореизложеното, въпросът за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия може да се поставя по всяко време на съдебното производство - чл. 270, ал. 1 НПК.

Предвид изложените мотиви въззивният съд намира, че обжалваното определение на Районен съд-М. следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в разпоредително 3 заседание, проведено на 24.04.2025 година по НОХД № 263/2025 година по описа на Районен съд-М., с което е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо подсъдимия А. К. И..

Въззивното определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4