Определение № 14338 от 03.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14338 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100504601 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 423, ал. 1 ГПК.

Образувано е по възражение от 16.02.2026 г., подадено от длъжника М. И. К., срещу издадена в полза на „ЮБЦ“ ЕООД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.10.2021 г., по ч.гр.д. №50878/2021 г., на СРС, 90 състав, с искане същото да бъде прието на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.

Във възражението се поддържа, че длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение, след като през м. ноември 2025 г. установил, че от полагащата му се пенсия се удържат суми по изп.д. № 2172/2025 г. по описа на ЧСИ С.Х., а на 09.02.2026 г. получил от кантората на съдебния изпълнител препис от изпълнителен лист № 11399/22.06.2022 г., уведомление за извършена цесия и съобщение за образуване на изпълнителното дело. Излагат се твърдения, че заповедта за изпълнение е била връчена при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК – чрез залепване на уведомление, без да бъдат спазени особените изисквания на закона, поради което за длъжника е налице основанието по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.

Конкретните възражения срещу редовността на връчването са, че: не е спазена предвидената в чл. 38 и чл. 47 ГПК поредност при връчване на съобщенията; не е удостоверено дали връчване е могло да бъде осъществено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на лице от посочената категория; при залепването копие от уведомлението не е било оставено в пощенската кутия, въпреки направеното в този смисъл отбелязване; както и че в приложимата редакция на чл. 47 ГПК (ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) съдът е длъжен, след залепване на уведомлението и неявяване на длъжника в указания срок, служебно да провери адресната му регистрация и местоработата му и да разпореди връчване по настоящия или постоянния адрес, съответно по местоработата, ако те се различават от посочения по делото – което в случая не било сторено (чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК). Поддържа се, че с това е допуснато съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила за връчване (чл. 47, ал. 3, предл. последно и чл. 49 ГПК), вследствие на което длъжникът е бил лишен от възможността да възрази срещу вземането по реда на чл. 414 ГПК.

Прави се искане възражението да бъде прието на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК – да бъде спряно изпълнението по издадената заповед и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ответната страна по възражението – заявител в заповедното производство „ЮБЦ“ ЕООД не е изразил становище.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на длъжника и данните по делото, приема възражението за допустимо, доколкото е подадено от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в едномесечния преклузивен срок, а разгледано по същество се явява неоснователно. Съображенията за това са следните:

Въз основа на подадено заявление от 31.08.2021 г. от „ЮБЦ“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.10.2021 г., по ч.гр.д. №50878/2021 г., на СРС, 90 състав, с която длъжникът М. И. К. е осъдена да заплати на дружеството сумите: 119,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги за клиентски номер 2992822/02.05.2017 г. и допълнително споразумение към него от 07.06.2018 г., сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено последователно в полза „С.Г.Груп“ ЕАД и заявителя с договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г., ведно със законната лихва от 31.08.2021 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв.

На л. 27 от заповедното дело е приложено върнато в цялост съобщение до длъжника, на което е отбелязано, че М. И. К. е търсена на 21.10.2021 г., 02.11.2021 г., 14.11.2021 г. и на 22.11.2021 г., на адрес гр. София, ж.к. ****, който съвпада с постоянния и настоящия адрес по справката от НБДН, но не е намерена. По сведения на съседи лицето живее на адреса, но не отваря на никого. На 22.11.2021 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на входната врата на ап. 33 и е пуснато съобщение в пощенската му кутия, но в законоустановения двуседмичен срок никой не се явил в съда, за да получи книжата.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК предоставя на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по влязла в сила заповед за изпълнение, процесуална възможност да подаде възражение пред въззивния съд при наличието на някоя от следните алтернативни предпоставки: 1/ заповедта за изпълнение да не е била връчена надлежно; 2/ заповедта да не му е била връчена лично и в деня на връчването той да не е имал обичайно местопребиваване на 2 територията на Република България; 3/ длъжникът да не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; или 4/ да не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В случая е заявено единствено основанието по т. 1 – ненадлежно връчване.

Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК в приложимата редакция (ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.), когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Според ал. 3, изр. последно от същата редакция, когато длъжникът не се яви да получи книжата в указания срок, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, както и местоработата му, и разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес, съответно по местоработата, ако те се различават от посочения по делото. По силата на ал. 5 съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда.

Преценено с оглед така очертаната уредба, връчването на процесната заповед за изпълнение е надлежно проведено. Видно от данните по делото длъжникът е търсен повече от три пъти в рамките на повече от един месец, включително в неприсъствен ден, поради което и с оглед неявяването на длъжника в указания срок, на основание чл. 47, ал. 5 ГПК заповедта следва да се счита за надлежно връчена. Изискванията на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК са спазени.

Неоснователен е доводът, че връчването е опорочено поради неизвършена служебна проверка на местоработата на длъжника по смисъла на чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК. Дори да се приеме, че заповедният съд не е изискал справка за регистрирани трудови договори на длъжника, това процесуално нарушение не е накърнило правото на защита на М. И. К. и не обуславя извод за ненадлежно връчване на заповедта. Това е така, защото от извършената от настоящия въззивен състав служебна справка се установява, че последният регистриран трудов договор на длъжника е прекратен 01.09.2005 г. и не се твърди след този момент тя да е била в друго трудово правоотношение, включително в периода, в който й е връчена заповедта по чл. 410 ГПК.

3

При липса на регистрирано трудово правоотношение разпореждане за връчване по местоработата по реда на чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК би било обективно неосъществимо, а справка за установяване на това обстоятелство - безпредметна, тъй като такава месторабота не е съществувала. Ето защо евентуалното неизвършване на справката не е могло да доведе до различен резултат при връчването и не е лишило длъжника от възможност да получи книжата и да упражни правото си на възражение по чл. 414 ГПК. Процесуално нарушение, което при никакви обстоятелства не би могло да рефлектира върху редовността на връчването, не е съществено и не опорочава извършеното връчване.

Останалите доводи на длъжника също са несъстоятелни. Възражението за неспазена поредност по чл. 38 ГПК е бланкетно въведено, като се установява, че връчването е осъществено на единствения посочен от заявителя и регистриран в НБДН постоянен и настояще адрес на М. И. К..

Неудостоверена възможност за връчване по чл. 46, ал. 2 ГПК също не съставлява пропуск на призовкаря, защото е отразил, че лицето не може да бъде намерено, тъй като не отваря, т.е. ясно изводимо е отразеното, че друго лице не е било намерено на адреса, а и самият длъжник също не твърди такова да е пребивавало в апартамент №33.

Разписката, в частта, в която призовкарят е отбелязал, че е пуснал съобщение в пощенската кутия на ап. №33, има характера на официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно осъществените от и пред длъжностното лице по призоваването действия и факти (чл. 179, ал. 1 ГПК), като обвързва съда да ги приеме за извършени. Ето защо в тежест на М. И. К. е било да обори отразеното, че е пуснато съобщение в пощенската кутия, каквото доказване обаче не е проведено от нея.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че редът за връчване на процесната заповед за изпълнение е спазен, поради което заповедта е надлежно връчена и възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неоснователно.

С оглед този извод неоснователно, съответно без уважение следва да бъде оставено искането по чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК за спиране на изпълнението и за връщане на делото за провеждане на процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК от 16.02.2026 г., подадено от длъжника М. И. К., срещу издадена в полза на „ЮБЦ“ ЕООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 13875/04.10.2021 г., постановена по ч.гр.д. № 50878/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5