Решение № 7475 от 03.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7475 гр. София, 03.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20211110165285 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба ищецът „С.В“ АД е предявило против Г.Ч. К. положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи суми по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №47035/2021г.

Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството на потребител, е възникнало облигационно правоотношение по предоставяне на ВиК услуги на имот с адрес: гр.София, ж.к. „Света Троица“, бл.106, вх.3, ет.3, ап.169, по договорна сметка № **********, за периода от 28.05.2019г. до 23.04.2021г., като били доставени ВиК услуги за обща сума от 1601.50лв. които не били заплатени в срок, поради което била начислена и лихва за забава.

Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответницата, която в срок е подала отговор, в който оспорва да е в облигационно отношение с ищеца, оспорва размера на реално потребеното количество ВиК услуги, така и прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 200 ЗЗД вр. чл.203 ЗВ, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за 1 пречистване на отпадъчни води, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и продавачът да е доставил ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача. По възражението за давност – е разпределил в тежест на доказване на ответника, че спрямо него е било налице изискуемо вземане, за което е изтекъл необходимия в закона срок, в който случай ищецът следва да докаже, че са налице действия по спиране/прекъсване на давността.

От приложеното по делото ч.гр.д. № 47035/2021 по описа на СРС, 27 състав, се установява, че същото е образувано по депозирано на 12.08.2021г. заявление по чл.410 ГПК от „С.В“ АД срещу Г. Ч. К.. Съдът уважава в цялост заявлението и на 24.08.2021г. издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника за сумата от 1601.50лв., представляваща главница за потребени ВиК услуги за имот в гр.София, ж.к. Света Троица, бл.106, вх.3, ап.169, за периода от 28.05.2019г. до 23.04.2021г., ведно със законната лихва от 12.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 207.21лв. за периода от 28.06.2019г. до 23.04.2021г.

Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), В и К услуги по чл.1, ал.1 са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която посочва, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

От справка за лице ИКАР за ответницата се установява, че същата е собственик на ½ ид.ч. от имота в гр.София, ж.к. Света Троица, бл.106, вх.3, ап.169, като оборима презумпция за вярност за справката ИКАР, създадена с оглед чл.2, ал.5 ЗКИР не е оборена от ответницата, отделно от това видно и от адресната регистрация на ответницата – същата е с вписан посочения адрес. С оглед притежаването на ½ ид.ч. от имота, ответницата отговаря за ½ от задълженията като потребител по см. на § 1, ал.1, т.2, б. "а" ЗРВКУ.

Следователно, спорът се концентрира около стойността на твърдените от ищеца ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество, съответно има ли суми погасени по давност.

За доказване реалната доставка и остойностяването на ВиК услуги по делото са приети и неоспорени заключения по допусната комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени.

От заключението в съдебно-техническата част се установява, че ищецът е 2 доставял ВиК услуги до имота в общ размер на стойност от 1601,50лв. От съдебносчетоводната част на заключението се установява, че фактурираните количества ВиК услуги били в съответствие с начислените от ищцовото дружество. Общият размер на задълженията за главница възлизал на 1601,50лв., като лихвата за забава върху дължимите суми, изчислена от ССчЕ е в размер на 144.01лв.

С оглед горното, съдът приема за доказано, че през процесния период страните са били в облигационни отношения, като ищецът е доказал извършени ВиК услуги, остойностени на 1601,50лв, с оглед заключението в съдебно-техническата част, така и начислената дължима лихва за забава била в размер на 144.01лв. Следователно основателен се явява искът за главница за сумата от 800,75лв., а искът за лихва за забава се явява основателен за сумата от 72лв., доколкото се установява, че ответницата като потребител отговаря за ½ от задълженията.

По възражението за давност – съдът намира същото за неоснователно.

Вземанията за ВиК услуги представляват периодични такива и се погасяват с тригодишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД – с оглед тълкуването дадено в ТР 3/18.05.2012г. по т.д.т. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, която се прекъсва с „предявяване на иск“ по см. на чл.116, б. „б“ пр. 1 ЗЗД. Вземането от страна на ищеца е било претендирано със заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК от 12.08.2021г., като след подадено в срок възражение по чл.414 е предявен настоящият иск по реда на чл.422 ГПК. В чл.422, ал.1 ГПК е уредена фикция, че „искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението“, с оглед на което се приема, че към 12.08.2021г. е прекъсната погасителната давност за вземането, като процесните вземания са за периода от 28.05.2019г. до 23.04.2021г., поради което процесните вземания не са погасени по давност.

По разноските:

При този изход от спора право на разноски имат двете страни, като ответницата не е доказала сторени разноски. Ищецът е претендирал разноски в исковото производство в размер на 77,89лв. за д.т., разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв., както и разноски за депозит за допуснатата КСТСчЕ в размер на 400лв. По ч.гр.д. № 45693/2020г. на ищеца са присъдени разноски в размер на 36,17лв. за д.т. и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед частичната основателност на иска, следва да се присъдят разноски в размер на 37.50лв. за д.т., 48лв. за юрк.в., както и 192лв. депозит за в.л. за исковото и 17.50лв. за д.т. и 24лв. за юрк.в. за заповедното или общо в размер на 319лв.

Така мотивиран Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.В“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, *******, сгр.2А, положителни установителни искове реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл.

200 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД, че Г. Ч. К., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. *******, дължи сумата от 800.75лв., представляваща главница за потребени ВиК услуги за имот, находящ се в гр.София, ж.к. *******, кл.№ 1002029747, за периода от 28.05.2019г. до 23.04.2021г., ведно със законната лихва от 12.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 28.06.2019г. до 23.04.2021г. в размер на 72лв., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 24.08.2021г. по 3 ч.гр.д. № 47035/2021г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния претендиран от 1601.50лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния претендиран от 207.21лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Г. Ч. К., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. *******, да заплати на „С.В“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, *******, сгр.2А, разноски по делото в общ размер на 319лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4